Определение № 50541 от 29.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2375/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Полиол“ ООД, ЕИК-119607410 против решение № 74 от 25.02.2022 г. по гр.д.№ 37/2022 г. на Окръжен съд-Сливен, с което е потвърдено решение № 260491 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 5701/2019 г. на Сливенски РС. С последното са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС, предявени от касатора против ЕТ „Кристал ВД – Господин Рахнев“ ЕИК –119042021 за признаване за установено, че ищеца е собственик на 62 кв.м. от северозападната част от имот .....и осъден ответника да предаде тази площ, да бъде обезсилен н.а. № ..... г. и по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне частта от постройките и септичната яма, попадащи в тази част от ПИ ..... В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението защото не е съобразено, че не е имало отстъпено право на строеж за постройките, изградени от ответника, че те са изградени в очертанията на пътя и върху чужд имот. Иска допускане на СТЕ пред ВКС с формулирани въпроси. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните четири въпроса: 1.Налице ли е правна възможност да се отстъпи прано на строеж върху несъществуващ имот? 2.Допустимо ли е строителство в имот – публична държавна собственост без учредено право на строеж? 3.Допустимо ли е строителство върху терен, отреден с плана за земеразделяне за общински път? 4.Допустимо ли е акт за узаконяване при извършено незаконно строителство след разрешение за строеж с правно основание чл. 120, ал.1 ППЗТСУ. Касаторът твърди противоречие с решение № 197/ от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 1047/2019 г. на ВКС, І гр.о. Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като не е обосновано искането за допускане до касация и защото цитираното решение, с което се твърди противоречие се отнася за „търпим строеж“, а постройките, предмет на негаторния иск са узаконени, т.е. това решение е неприложимо към спора. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено: Ищецът „Полиол“ ООД е купило с н.а. № ..... г. ПИ с идентификатор .....от продавач „Кронос Норт“ ЕООД. Имотът е внесен като апорт в капитала на това дружество от Г. Д. Б., който се е легитимирал с н.а. № ..... г. Установено е, че този имот е възстановен по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне като имот ..... От СТЕ се установява, че при изготвяне на плана за земеразделяне не е заснето отклонението от главен републикански път 1-6 София-Бургас – временната отбивка, а само пътното платно и канавка. Процесната част от имота и части от други имоти попадат в сервитутната зона на пътя и на тази отбивка, която се счита част от него. Издадено е строително разрешение № 25/31.07.1991 г. за изграждане на автосервиз и кафе на пътя София-Бургас по одобрени проекти. Тъй като проекта явно не е спазен, по искане на ответника в през 1997 г. е започнало производство по узаконяване на съществуващите на место сгради. Съобразено е това, че те отговарят на действалите към момента на изграждането им и към момента на узаконяването правила и план и е издаден акт за узаконяване № 7 от 12.03.1998 г. Узаконени са „Бистро, лятна градина, мотел и два гаража от жбикт: „Крайпътен мотел с бистро“ на главен път 1-6, км.387+395 София-Бургас“. Описани са представените документи, включително и писмо от АПИ. През 2006 г. е изготвена и одобрена кадастралната карта, която е заснела имот ....., в който първоначално попадат изцяло сградите на крайпътния мотел, но в последствие е изменена КК, като са променени границите на ПИ с идентификатор .....по границите на възстановения имот по ЗСПЗЗ. Така част от ПИ .....се застъпва със сградите на крайпътния мотел в ПИ ......със 62 кв.м., които са предмет на спора по чл. 108 ЗС. Въззивната инстанция е потвърдила решението на РС като е приела следното: крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих са пътни принадлежности, съгласно пар.1 т.4 от Закона за пътищата, не са земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ и не подлежат на възстановяване по този закон. Републиканските пътища са публична държавна собственост, за която не се съставя акт за държавна собственост. Затова е прието, че процесната част от имота, която попада в сервитута на пътя, респективно в пътното отклонение не е подлежала на реституция и ищецът /сега касатор/ не се легитимира като собственик на тази част от имота. Поради това е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС и иска по чл. 109 ЗС. Допълнително е посочено, че сградите са заснети в общия устройствен план на Община Сливен, че имота, като публична държавна собственост е стопанисван от АПИ. При така изложеното, формулираните въпроси са неотносими към изхода от спора. Тъй като ищецът не се легитимира като собственик на процесната част от ПИ ....., защото тя е част от републиканската пътна мрежа, а не земеделска земя, подлежаща на реституция, е без значение дали е отстъпено право на строеж за сградите от крайпътния мотел на ответника. По иска по чл. 108 ЗС първата предпоставка за уважаването му е ищеца да докаже правото си на собственост. По иска по чл. 109 ЗС ищецът също следва да се легитимира като собственик. По четвъртия въпрос - узаконяването се извършва именно на незаконно строителство, но ако е било допустимо към момента на изграждането му или по действащият план, а на този въпрос е даден положителен отговор, вкл. и от приетата СТЕ. ВКС действа като касационно-отменителна инстанция и като такава проверява правилното прилагане на закона, но не събира нови доказателства, поради което е недопустимо искането в касационната жалба за допускане на СТЕ по формулираните въпроси. Не е налице и допълнителното основание за допускане до касация – противоречие на въззивното решение с решение № 197/ от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 1047/2019 г. на ВКС, І гр.о. С това решение, съдът се е произнесъл по въпроса за задължението на въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните. Такъв въпрос касаторът не е формулирал. Казусът по същество, предмет на това решение се е отнасял за сгради с режим на „търпим строеж“, който статут е оспорен и е установено, че са изградени в отклонение на строителни правила и норми. В настоящият случай се касае за узаконени сгради, допустими по действащите и към настоящия момент план и строителни правила и норми. В обобщение не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Ответникът по касация претендира разноски за настоящата инстанция, но не е доказал такива. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение