Определение № 3087 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалби на П. А. А. /ищец/ и на „Берг Монтана фитинги“ ЕАД, гр.Монтана /ответник/ срещу въззивно решение на Монтански окръжен съд № 298 от 22.11.2022 г. по гр.д.№ 285/ 2022 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Монтански районен съд по гр.д.№ 1151/ 2021 г. и като краен резултат „Берг Монтана фитинги“ ЕАД е осъдено на основание чл.200 КТ да заплати на П. А. А. 12 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.03.2021 г., ведно със законната лихва, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. /част от вземане в общ размер 50 000 лв./ и е разпределена отговорността за таксите и разноските в производството. Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, гр.София, като трето лице - помагач на „Берг Монтана фитинги“ ЕАД. Ищцата П. А. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 12 000 лв до 20 000 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: кой носи доказателствената тежест за установяване на допусната от работник груба небрежност при настъпила с него трудова злополука, може ли да бъде прието наличие на такава ако не е изяснен механизма на злополуката и приложима ли е разпоредбата на чл.201 ал.2 КТ, ако работодателят - ответник не е доказал пълно и главно обстоятелството, че злополуката е настъпила поради извършено от работника нарушение на правилата за безопасност на труда, при лиса на елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност; приложима ли е същата разпоредба, ако работодателят е допуснал в производствения процес постоянна практика на нарушаване на правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката е настъпила в причинна връзка с тази практика; длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, като посочи ясно и изрично защо счита някои от тях или всички за неоснователни. Според жалбоподателя - ищец тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Излага и твърдение, че обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол като очевидно неправилно, по доводите му в жалбата срещу него. Ответникът „Берг Монтана фитинги“ ЕАД оспорва жалбата на ищеца с доводи, че по поставените въпроси въззивното решение съответства, а не противоречи на практиката на ВКС. Той също е подал касационна жалба срещу въззивното решение в осъдителната му част и като основание за допускането му до касационен контрол формулира правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: по какви критерии съдът определя степента на съпричиняване в хипотезата на приложение на разпоредбата на чл.201 ал.2 КТ и длъжен ли е при определяне на тази степен да вземе предвид действителния принос на пострадалия от злополуката работник за настъпването й, като извърши съпоставка между поведението на пострадалия и действията/ бездействията на работодателя; длъжен ли е съдът при определяне на размер на обезщетение на неимуществени вреди в хипотезата на чл.200 КТ да обсъди всички релевантни обстоятелства, като изследва характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, дали има допълнително влошаване на здравето и причинените морални страдания; когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение по общественото осигуряване съгласно чл.200 ал.3 КТ. Ответникът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката ВКС, евентуално - че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и твърдение, че обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол като очевидно неправилно, без да излага конкретни съображения в какво тази неправилност се състои. Съдът намира жалбите за допустими, но за произнасяне по исканията на страните за допускане на касационното обжалване е налице привременна пречка. За да уважи отчасти предявения иск, въззивният съд приел за установено, че на 12.03.2021 г. в 23:20 ч., по време на работа настъпила злополука с ищцата, призната за трудова с разпореждане на ТП НОИ, поради това работодателят трябвало да обезщети настъпилите от нея вреди по правилото на чл.200 ал.3 КТ. Във връзка с доводите във въззивните жалби съдът посочил, че от дължимото обезщетение за неимуществените вреди не следвало да се приспада сумата 1 960,26 лв, която ищцата получила като обезщетение от фондовете за обществено осигуряване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсирало причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Обезщетението по общественото осигуряване било предназначено да компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл.200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не било двойно плащане и не водело до неоснователно обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. Следователно в обжалваното решение въззивният съд е дал правно разрешение на въпроса „При присъждане на обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е съдът да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200 ал.3 КТ?“, като е дал отрицателен отговор. По разрешаването на същия въпрос /който е поставен и от касатора - ответник в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК/ обаче е налице противоречива практика на отделни състави на Върховния касационен съд. За преодоляването на това противоречие е образувано Тълкувателно дело № 1/ 2023 г., ОСГК, ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. По изложените съображения Върховният касационен съд