Определение № 477 от 27.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 2816/ 13. 01. 2015 год. на А. Р. Д. и М. Р. К., и двете от [населено място] чрез процесуалния си представител адв.Р. Ц.- САК срещу въззивно Решение от 19. 11.2014 год. по гр. възз. д. Nо 3139/2014 год. на Софийския градски съд по чл. 109 ЗС, във вр. с чл. 52 ЗС. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение от 25.11.2013 год. по гр.д.No 57589/2012 год. на Софийския районен съд по отхвърлените обективно съединени искове чл. 109 ЗС и е постановил ново решение, с което е уважил иска на В. А. Г. срещу А. Р. Д. и М. Р. К. на основание чл.109 ЗС във вр. с чл. 52 ЗС, като последните две са осъдени да премахнат един брой ЕЛА и един брой ДЖАНКА, поради нарушени отстояния от оградата на имота им. С касационната жалба се поддържат доводи за нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че с обжалваното решение по въпроса: доколко констатирано нарушение на нормите за отстояние на дървета от имота на собственика –ищец по чл. 52 ЗС безусловно съставляват неоснователни действия по см. на чл. 109 ЗС, без да се съобрази заключението на лесо-техническа експертиза изследвала проблема и налагат отстраняване на дърветата, с оглед на уеднаквяване съдебната практика и за еднаквото и точно прилагане на закона. В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация- В. Г., подаден чрез адв. В. Л. –САК, с който се оспорва наличие на основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, считайки цитираната съдебна практика за неотносима към спора като се сочи и практика в смисъл, в който е произнесено въззивното решение, а именно Р No 60 от 29.05.2014 год., произнесено по гр.д. No 7375/2013 год. на ВКС- II г.о. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК,/ редакция до изм. ДВ.бр.86/2017 год./, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК при спазване изискванията на закона, насочена е срещу обжалваем съдебен акт на въззивния съд – решение по иск за защита на правото на собственост по чл. 109 ЗС, попадащо в изключенията на изключенията по чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година, от което обстоятелство следва, че касационното обжалване е допустимо. След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че са НЕ СА налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос има своя правен отговор с приетото ТР 4/2015 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 109 ЗС, а с цитираното именно Р No 60 от 29.05.2014 год., произнесено по гр.д. No 7375/2013 год. на ВКС- II г.о. е разгледан аналогичен случай на настоящото дело, като е застъпена теза, която се възприема от настоящия състав на ВКС. Правото на собственост е израз на пълна власт върху конкретна вещ и гарантираната от закона възможност на титуляра на правото да изиска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика, в ограничено и изрично посочени хипотези търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. В този именно смисъл общата разпоредба на чл. 50 ЗС не позволява на собственика на недвижим имот да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използване на съседния имот, по-големи от обикновените. При предявен иск по чл. 109 ЗС преценката на съда дали е налице непозволено препятстване за упражняване собственическите правомощия е конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на действията, с които се препятства упражняване на правото на собственост. Така в чл. 52 ЗС е налице хипотеза на точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, чрез забрана да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Ограничението е нормативно определено в граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. Обжалваното решение е изцяло съобразено с тази съдебна практика и неоспорените факти, че едно от тях- бялата ЕЛА е на отстояние 1.5 м., с височината от 14 к., а ДЖАНКАТА – на отстояние 0.60 м., поради което и не е налице необходимост от ново тълкуване на закона, доколкото настоящият състав изцяло споделя цитираната съдебна практика. По направеното искане на ответника за присъждане на разноски: При извода за липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира искането на В. Г. за присъждане на разноски за защита пред касационния съд за основателно.същото следва да бъде уважено, като доказано, в размер на сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, съгласно представения Договор за парвана защита и съдействие А 0541988/ 20.03.2015 год./л.12./. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия