Определение № 484 от 27.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1995/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. С. - чрез адв. Н. Димитров от САК, срещу решение № 760 от 01.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3891/2020 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 12.08.2020 г. по т. д. № 27/2019 г. на Окръжен съд - Монтана е отхвърлен предявеният от Н. К. С. против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 75 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 06.08.2018 г. пътно - транспортно произшествие. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за уважаване на иска за разликата до сумата 75 000 лв. с присъждане на разноски. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържано по отношение на следния материалноправен въпрос, определен като значим за изхода на делото: „Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател“. Според касаторката, въззивният съд е установил правилно предпоставките за уважаване на иска по чл.432, ал.1 КЗ, но при определяне размера на дължимото обезщетение е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост и не е съобразил съществувалата към релевантния за спора момент икономическа обстановка в страната, което налага въззивното решение да се допусне до касационно обжалване за проверка на съответствието му със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/68 г. и с практиката на ВКС в решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ІІ т. о., решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ІІІ г. о., решение № 104/25.07.2014 г., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ІІ т. о., решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на І т. о., решение № 31/25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на І т. о., решение № 217/20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на ІІ т. о., и решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ІІ т. о. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „ЗД Евроинс“ АД - [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, съответно за неоснователност на касационната жалба, и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че справедливото обезщетение, което се дължи на ищцата Н. С. като паричен еквивалент на неимуществените вреди - болки и страдания, претърпени по повод настъпилото на 06.08.2018 г. ПТП, възлиза на сумата 50 000 лв., за която предявеният против „ЗД Евроинс“ АД пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ е основателен. При разрешаване на спора за справедливия размер на обезщетението въззивният съд е обсъдил неоспореното заключение на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза. От заключението на експертизата съдът е приел за установено, че при произшествието от 06.08.2018 г. ищцата е получила контузия на гръдния кош, изразяваща се в счупване на седем ребра вляво с нарушаване на херметичността на плевралното пространство, което е довело до навлизане на въздух и кръв в лявата гръдна половина с колабиране на левия бял дроб и избутване на трахея, сърце, аорта, хранопровод и е наложило поставяне на торакален дрен, както и счупване на лява ключица, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок не по-малък от месец; Извършена е кръвна репозиция на ключицата с поставяне на остеосинтеза със заключваща плака; Възстановителният период е протекъл гладко, без усложнения, като е предписана рехабилитация. По време на прегледа, извършен за целите на експертизата, вещото лице - лекар е констатирало, че обемът на движение на раменната става е възстановен напълно; фрактурите на ключицата и на ребрата са зараснали в степен, в която не личи, че е имало счупвания. Съобразявайки заключението на експертизата относно броя и тежестта на получените травми и естеството на проведеното лечение, въззивният съд е формирал извод, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 75 000 лв. е завишено и че ищцата има право на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 50 000 лв. Като съществено за размера на обезщетението въззивният съд е съобразил обстоятелството, че ищцата е напълно възстановена от получените при инцидента травми и че няма неблагоприятни остатъчни последици от тях. В мотивите към въззивното решение съдът е посочил, че определеното от него обезщетение кореспондира с конкретните обществено - икономически условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие през 2018 г., както и със съдебната практика по сходен случай, разгледан в решение по гр. д. № 5807/2018 г. на същия съд. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 75 000 лв., като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата обжалвана от ответника - застраховател част, с която искът е уважен за разликата над сумата 30 000 лв. до сумата 50 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос за обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е значим за делото, но по отношение на него не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка - разрешаване на въпроса в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД, като при прилагане на принципа за справедливост съдът се ръководи от критериите, указани в т.11 от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд. Възприятието за справедливост е различно на всеки етап от развитието на обществото, поради което в практиката на ВКС е прието, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчитат и обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите. Когато претенцията за обезщетение на неимуществени вреди е основана на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като ориентир за обществено - икономическата конюнктура в страната служат действащите към момента на настъпване на вредите нива на застрахователно покритие. С постановено по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. състав на ВКС, I т. о., се е произнесъл, че лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но в качеството им на ориентир за обществено - икономическата конюнктура към момента на проявление на вредите следва да бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Съобразяването на обществено - икономическите условия гарантира, че присъденото от съда обезщетение ще осигури точен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди и по този начин ще се постигне най-пълно удовлетворяване на изискването за справедливост, заложено в чл.52 ЗЗД. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, след като е обсъдил всички установени по делото правнорелевантни факти, които според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС формират съдържанието на понятието „справедливост“. Отчетени са в достатъчна степен броя и вида на получените при произшествието травми, естеството и тежестта на всяка от тях, особеностите и продължителността на лечебно - възстановителния процес. Въззивният съд е преценил като решаващи за формиране на крайния извод за размера на справедливото обезщетение установените от вещото лице - лекар обстоятелства, че получените от ищцата фрактури са зараснали в степен, в която не личи, че е имало счупване, и че ищцата е напълно възстановена по повод на травмите, без да се наблюдават остатъчни последици от тях. В мотивите към решението въззивният съд е подчертал изрично, че при определяне на размера на обезщетението съобразява и обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите, чието отражение са нивата на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От мотивите към решението е видно, че въззивният съд е изградил решаващите си изводи за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие със задължителната и с казуалната практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 3891/2020 г. на Апелативен съд - София. Ответникът по касация не е представил доказателства за извършени в производството по чл.288 ГПК разноски, поради което искането в отговора на касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователно. С отговора не е претендрано юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК и не следва да се присъжда. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,