Определение № 377 от 08.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6165/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 3624/20.05.2013 год. на В. Г. П. от [населено място], заявена чрез адв. К. С. АК П. срещу въззивно Решение Nо 181 от 15. 04. 2013 год. по гр възз.д. Nо 186/ 2013 година на ОС-Пазарджик, в частта, с която е допусната съдебна делба на апартамент в [населено място], при права ¼ ид. част за Л. Б. и ¾ ид.части за В. П., както и в частта, с която на основание чл. 344 ал.2 ГПК е присъдено обезщетение за ползване на процесното жилище. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция в частта, с която са определени правата на бившите съпрузи в съсобствеността и е изменил решението в частта по чл. 344 ал.2 ГПК, като е осъдил бившата съпруга, ползваща имота- жилище в [населено място] да заплаща месечно сума от 102 лв. За да постанови решението си, по въззивната жалба на В. П., е прието, че по отношение на прехвърлената по силата на алеаторен договор от бащата ½ идеална част, правата са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, а самата презумпция за съвместен принос по чл. 19 ал.3 във вр. с ал.1 СК от 1985 г. / отм./ не е оборена, доколкото не е проведено надлежно производство за разваляне на алеаторния договор по реда на чл. 87 ал.3 ЗЗД. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод, че по процесуално-правния въпрос: изчерпателно ли са изброените случаи в чл. 343 ГПК, при които съдът може да приеме за разглеждане установителни искове, с които се променя собствеността върху делбения имот и може ли да бъде приет за съвместно разглеждане установителен иск заявен чрез възражение, с който се променя съсобствеността върху дяловете, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана с представеното Решение Nо 155 от 10.07.2012 год. по гр.д. Nо 22/2011 год. на ВКС-II отд. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че по въпроса: необходимо ли е в първата фаза на делбата дали състоянието на съсобственост действително съществува между съделителите по отношение на имота / вещта/, с оглед на направено възражение на ответника, че имотът макар и придобит по време на брака на възмездно основание, е станал съпружеска имуществена общност тъй като е оспорен съвместния принос на другия съделител, съгласно чл. 19 ал.3 СК 85г. / отм./, с довод за противоречиво разрешаване, като се представя Решение Nо 3 от 04. 01. 2010 год. по гр.д. Nо 666 / 2009 год. на ОС-Хасково. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация Л. Б.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, обжалваното въззивно решение е постановено по гражданко дело за съдебна делба, в първа фаза, поради което същата се явява процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира ,че исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има характера на обуславящ изхода на правния спор. Поставеният въпрос касаещ възможността в рамките на делбения процес да се разгледат и преюдициални спорове, заявени чрез инцидентен установителен иск или възражения, винаги е решаван от съдилищата в насока на допустимост на последните, така както е прието и с цитираното Решение Nо 155/2012 година. В конкретната хипотеза, направеното оспорване на една законова презумпция- тази по чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, не може да се приеме, че касае заявяване на иск за установяване на факти- чл. 124 ал.4 изр. 2 –ро ГПК с искане да се докажат факти, които биха оборили презумпцията, не само защото този иск следва изрично да е предвиден в закона, а в отменения СК от 1985 година няма предвидена такава правна възможност и в този аспект поставения въпрос е неотносим към спора. От друга страна, че от гл.т. на искането за установяване на факти, че няма съвместен принос поради неполагане на грижи по сделката- придобивно основание на ½ идеална част от имота от страна на бившата съпруга, исканото „оборването” по своята правна природа съставлява по същество разглеждане на иск за неизпълнение на алеторния договор, което неизпълнение е основания единствено за самостоятелна правна защита чрез иска за разваляне по чл. 87 ал.3 ЗЗД, в каквато насока са и разсъжденията на въззивния съд, а недопустимостта да се съедини конститутивен иск в делбата / извън този по чл. 30 ал.1 ЗН/ е безсъмнена в правната теория и практиката на съдилищата. Така и изведения материално-правен въпрос за начина на оборване на презумпцията по чл. 19 ал.2 СК от 85 г./ отм./ не може да се приеме, че се разрешава противоречиво и това обстоятелство да обуслови допускане на касационното обжалване. В частта по чл. 344 ал.2 ГПК касационното обжалване е недопустимо, тъй като в тази част съдебното решение има характер на определение, с него не се решава спор по същество, а има характера на привременна мярка, прилагана в рамките на делбения процес, поради което и обжалването, съгласно изричната разпоредба на закона се изчерпва само в рамките на една-по горната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия