Определение № 42 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3851/2018 г.

Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба вх. № 5257/11.07.2018 г. на М. И. Д., чрез адв. С. Х., срещу определение № 227 от 10.07.2018 г. на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 189/2018 г. за потвърждаване на определение № 666 от 10.04.2018 г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. 1196/2017 г. С последното е оставена без разглеждане, като подадена извън срок, молба по чл. 248 ал. 1 ГПК за изменение, в частта за разноски, на постановеното по делото определение №1668 от 28.09.2017 г., с което е отменено прекратително определение № 4402 от 03.07.2017 г. на Бургаския районен съд по гр.д. №2196 /2017 г. и делото е върнато на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. С жалбата се поддържа незаконосъобразност на атакуваното определение. Оспорва се приетото от апелативния състав относно реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, а не на чл. 253 ГПК.Жалбоподателят е поддържал ,че се касае за фактическа грешка ,за чието отстраняване не е предвиден срок В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поставя като обуславящ въпроса по кой ред следва да се измени, отмени или промени определение в частта за разноските, което не слага край на делото – този по чл. 248 ГПК или този по чл. 253 ГПК, ако е установено, че частта за разноските е постановена при грешка, свързана с неправилна оценка на представените доказателства. От насрещната страна е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като недопустима, а под евентуалност като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III- то г.о намира, че частната касационна жалба се явява недопустима, като съображенията за това са следните: Обжалва се акт на апелативен съд, който в качеството си на въззивна инстанция, по реда на чл. 274, ал.2, изр. 1-во, предл. 2-ро вр чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК е потвърдил определение по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция по предявения от ЧСИ Т. К. срещу настоящия жалбоподател иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземания с общ размер от 466.75 лв., по който иск е образувано гр.д. №2196 /2017 г. по описа на Бургаския районен съд. При тези обстоятелства, независимо от отговора на въпроса (по тълк. д. № 2/2018 г.на ОСГТК на ВКС) дали подлежи на касационно обжалване определение на апелативен съд,с което е потвърдено преграждащо разиието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, касационен контрол на обжалваното определение е недопустим на друго самостоятелно основание и то е цена на иска. Определение № 666 от 10.04.2018 г. на Бургаския окръжен съд за оставяне без разглеждане на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, е постановено в качеството му на въззивна инстанция във връзка с производство по искове за вземания, чиято цена, определена по реда на чл. 69, ал.1. т. 1 ГПК,е под 5000 лв. В случая намира приложение чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, като не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.,