Определение № 3660 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4843/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. срещу определение № 2371 от 28.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2257 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено определение № 6640 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 836 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, I-12 състав, с което е отказано освобождаването на частния жалбоподател от задължението да внесе държавна такса. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос, да бъде отменено и да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: С определение № 6640 от 30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 836 по описа за 2023 г. Софийският градски съд, ГО, I-12 състав, е констатирал, че ищецът е член на съвета на директорите на „Д и М Д. Капитал“ АД с внесен капитал от 1 000000, а освен това е и акционер в това дружество, поради което е отменил определението за освобождаването му от внасяне на държавна такса и е оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаване от това задължение. Софийският апелативен съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд. Добавил е още, че ищецът е управител на множество търговски дружества и не е декларирал доходи от тази дейност. Ето защо е потвърдил определението на Софийския градски съд. Частният жалбоподател желае да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречие с цитирани от него решения на Европейския съд по правата на човека относно допуснати нарушения на правото по чл.6, параграф 1 от КЗПЧОС на справедлив процес от безпристрастен съд. Нарушенията според него се състоят в това, че както съдията в Софийския градски съд, така и съдиите от състава на Софийския апелативен съд не са се отвели по това дело, въпреки че по други негови дела са се отвеждали. За разлика от решенията на Съда на ЕС обаче, решенията на Европейския съд по правата на човека не са сред актовете, които могат да послужат за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Не се констатира и твърдяното от касатора противоречие между обжалваното определение и практиката на ЕСПЧ. Според тази практика решаващо е не субективното чувство на страната относно пристрастността на съдебния състав, а дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани/33.Nortier v. the Netherlands, 13924/88, 24 август 1993 г./. Въз основа на фактите трябва да се докаже, че член на съд е действал с лично пристрастие срещу страната/Hauschildt v Denmark/. В тази връзка има презумпция, че съдията е безпристрастен, докато се представи доказателство, сочещо обратното/Kiprianou v Cyprus/. В случая наличието на предходни отводи по други дела, които са постановени при определени обстоятелства, не е достатъчно, за да обоснове основание за отвод по конкретното дело, което зависи от различни факти/определение № 358 от 07.05. 2021г. по гр. д. № 509/2021 год. на III ГО на ВКС/. След като частният жалбоподател не е изложил такива факти, нито при субективна преценка/лични убеждения на конкретен съдия/, нито при обективна преценка/легитимна външна причина/ може да се достигне до извода за пристрастност на съдиите съобразно практиката на ЕСПЧ. Следователно по поставения въпрос касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение