Решение № 8841 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, чрез процесуален представител Спасов, срещу Решение № 16981/19.05.2025 г. по адм. дело № 2674/2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, в която жалбата му срещу т. I и т. V от Решение № 8/14.01.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е отхвърлена. По подробно изложени в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение се иска от касационната инстанция да го отмени. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез юрк. Дардова в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни - заместник министърът на образованието и науката, С. С., Основно училище [заличен тест], С. М.- директор на Основно училище (ОУ) [заличен тест], Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към КНСБ, синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независим учителски синдикат към КНСБ, не ангажират становище по жалбата. В съдебно заседание не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, е отхвърлена подадената от министъра на образованието и науката жалба срещу т. I и т.V от Решение № 8/14.01.2025 г. на КЗД. Решението на АССГ в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на министъра на образованието и науката срещу Решение № 8/14.01.2025 г. на КЗД в частта по т. II и т. VI и производството по делото в тази част е прекратено, не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалвания резултат, съдът е установил следните фактически обстоятелства по делото: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на С. И. С. с вх. № 44-00-4108/23.11.2023 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-4324/12.12.2023 г. срещу ОУ [заличен текст], представлявано от директора С. М., министъра на образованието и науката, представляващ Министерство на образованието и науката (МОН) и срещу заместник-министъра на образованието и науката - д-р Е. Лазарова, във връзка с практиката по прилагането на Колективен трудов договор (КТД) Д01-269/06.12.2022 г. и Анекс Д01-192/10.08.2023 г. Жалбоподателката е посочила, че към датата на подписване на Анекса - 10.08.2023 г. е в прекратени трудовоправни отношения с учебното заведение, в което е работила като учител. Според нея обаче това обстоятелство не би следвало да я лиши от правото да й се начисли и получи договореното по силата на Анекса увеличение на работната заплата, считано от 01.01.2023 г., предвид обратното действие на изменението на КТД. Твърди, че с лишаването й от дължимото увеличение за времето през което е работила от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение на 01.07.2023 г. със Заповед № РД-250/06.06.2023 г. на Директора на ОУ [заличен текст], поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е нарушен един от принципите, установени в Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), а именно принципът на равенство в третирането, по признаците „лично положение“ и „възраст“, като заявява и оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл. 14 ЗЗДискр. В тази връзка сочи, че увеличение на работната си заплата със задна дата са получили нейни колеги от училища в гр. Разград и гр.Банско, чиито трудови правоотношения към 10.08.2023 г. са били прекратени, поради което счита, че работодателят не осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. В хода на административното производство С. е уточнила, че е подала заявление до директора на ОУ [заличен текст] за преизчисление на трудовото й възнаграждение, считано от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовия и договор – 01.07.2023 г, но с писмо изх. № 46/14.11.2023 г. е получила отказ. По този начин според С. указанията на МОН и решението на директора на ОУ нарушават принципа на равно третиране по чл. 14 от ЗЗДискр. С Анекс № Д01-192 от 10. 08. 2023 г. към Колективен трудов договор за системата за предучилищно и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г., сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдиката на българските учители, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, е предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование за педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и съответните разходи за осигурителни вноски. В точка първа от същия изрично е посочено, че за системата на предучилищното и училищното образование размерът на минималните основни работни заплати се изменя от 01. 01. 2023 г. По повод прилагането на Анекс № Д01-292/ 10. 06. 2023 г. към КТД № Д01-269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование е постъпило становище от Министерство на образованието и науката, представлявано от министъра и становище от заместник-министъра на образованието и науката до председателя на КЗД. В становищата е посочено, че началото на действие на Анекса е в сила от 01.01.2023 г., и съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД е предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на училищното образование, считано от 01.01.2023 г., т. е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството на педагогически специалист към датата на увеличението. Отбелязано е изрично, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата до увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). С Решение № 8/14.01.2025 г. по преписка № 307/2023 г. Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, е постановила следното: I. Установява, че министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на Министерството на образованието и науката, е допуснал бездействие, изразено в липса на ясни инструкции и указания по прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор (КТД) № Д01-269/06.12.2022 г., с който са въведени съответни критерии за определена група лица, на които следва да им бъде увеличен размерът на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за неравно третиране на лица в поверената му образователна система, което е нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и представлява непряка дискриминация, като вследствие на това С. И. С. е била по – неблагоприятно третирана поради факта, че е пенсионирана към дата 01.07.2023 г. II. Препоръчва, на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. на ответната страна - министъра на образованието и науката, представляващ Министерството на образованието и науката, занапред от постановяване на настоящото решение да съблюдава за спазването на Закона за защита от дискриминация, като не допуска извършването на неравно третиране и дискриминация. III. Установява, че действията на ответната страна С. М. - директор на ОУ [заличен текст] представляващ работодателя, са естествено следствие от указанията, дадени от Министерството на образованието и науката, т.е. в условията на обвързана компетентност той е бил длъжен да се съобрази с тези указания, и съответно при съобразяване на указанията, като е отказал да изплати полагащото се на С. С. увеличение на трудовото й възнаграждение, съгласно Анекс Д01 -192/10.08.2023 г. към КТД 01- 269/06.12.2022 г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, не е допуснал нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. по признаци „лично положение“ и „възраст“ по отношение на жалбоподателката С. С.. IV. Установява, че ответната страна ОУ [заличен текст] представлявано от директор, не е допуснала нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. по признаци „лично положение“ и „възраст“ по отношение на жалбоподателката С. С.. V. Установява, че ответните страни - министърът на образованието и науката, представляващ МОН; Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България; Сдружение на директорите в средното образование в Република България; Синдикат на българските учители; Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независим учителски синдикат към КНСБ (всички представлявани от техните председатели), в качеството им на страни по Анекс ДО1-192/10.08.2023 г. към браншовия КТД 01-269/06.12.2022 г. за системата на образованието - чрез непрецизната и неизчерпателна формулировка на текста на Анекса са създали привидно неутрална разпоредба, като са допуснали по този начин разнопосочното му тълкуване и различното му прилагане в частност спрямо лицата с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023 г. и са създали предпоставки и условия за неравно третиране спрямо С. С.. VI. Препоръчва на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. на ответните страни - страните, подписали Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към КТД 01 -269/06.12.2022 г. занапред при колективното трудово договаряне, сключването на колективни трудови договори и анекси към тях занапред от постановяване на настоящото решение да съблюдават за спазването на ЗЗДискр., като за в бъдеще не допускат извършването или създаването на предпоставки за неравно третиране и дискриминация чрез привидно неутрални разпоредби. VII. Установява, че ответната страна - заместник-министърът на образованието и науката - Е. Лазарова не е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 на ЗЗДискр., съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“ и „възраст“ спрямо жалбоподателката С. С.. Недоволни от решението на КЗД Министърът на образованието и Министерство на образованието и науката и МОН, чрез процесуален представител С. Спасов - държавен експерт, са оспорили същото пред АССГ. Административният съд е приел за допустима жалбата само по отношение на т. I и т. V от атакуваното решение. Извън така очертания предмет на съдебна проверка, в останалата част съдебното производство е прието за недопустимо, поради което АССГ го е прекратил. Изложени са съображения, че оспорването в частта относно обективираните в т. II и т. VІ от решението на КЗД препоръки е лишено от предмет, поради непринадлежност на волеизявлението по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. към категорията на индивидуалните административни актове. В тази част произнасянето на Комисията има препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата. По правното си естество препоръките и предложенията по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., нямат задължителен, правнообвързващ ефект и изпълнението им не е скрепено с държавна принуда. Въпросът за правния характер на волеизявлението по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. и процесуалната съдба на оспорването му е трайно разрешен в практиката на Върховния административен съд. Отсъствието на иманентните белези на административен акт отрича допустимостта на съдебния контрол върху дадените от КЗД препоръки – чл. 159, т. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Комисията е провела производството в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест, съгласно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр., при изяснени фактическите и правни обстоятелства по спора. При обсъждане на материалната законосъобразност на решението на КЗД, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., с която се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените дискриминационни признаци. Понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“ са дефинирани съответно в ал. 2 и ал. 3 на същата правна норма. Фактическият състав на всяка от формите на дискриминация включва специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване в хода на съдебното производство установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство основано на някой от защитените признаци. Първоинстанционният съд е приел за правилен извода на КЗД, че изменението на чл. 27 от КТД с Анекса от 10.08.2023 г. се отнася за всички работници и служители в сферата на предучилищното и училищното образование, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по действащ трудов договор. По силата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г./ е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Предвидената с § 2 промяна влиза в сила от 1 януари 2023 г., видно от заключителната разпоредба на § 3 от Наредбата. Придаденото ретроактивно действие на нормата се отнася и до лицата, които в процесния период са полагали труд в учебните заведения и са се намирали в трудови правоотношения. Нито в относимата нормативна уредба, нито в КТД е допуснато изключение от увеличения размер на възнагражденията по отношение на лицата, напуснали системата след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г. В Анекса не се съдържа условие длъжността да се заема и към датата на подписването му като предпоставка за изплащане на по-високата работна заплата. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответно възнаграждение за реалната престация – чл. 128, т. 2 от КТ. В противен случай би се стигнало до неравното им третиране в сравнение с тези техни колеги, които са продължили да работят и след 10.08.2023 г., въпреки че до сключването на Анекса и двете групи служители са полагали еднакъв труд, за един и същ период, при едни и същи условия. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на С. С. не засяга правното й положение към началния момент на действие на изменението. След като с промяната в КТД са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала жалбоподателката. В конкретния случай в рамките на периода от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение на 01.07.2023 г. С. С. е упражнявала заеманата от нея длъжност „ учител“ в [заличен тест], наравно с останалите служители на училището. Поради тази причина работодателят е следвало да й заплати за този период възнаграждение за извършения еднакъв или равностоен труд, съпоставено с колегите й - чл. 14 от ЗЗДискр. Решаващият съд е споделил изводите на административния орган за допуснато по-неблагоприятно третиране спрямо С., изразено в лишаването й от дължимия размер на трудово възнаграждение, на основата на признаците „лично положение“ и „възраст“. Доколкото признакът „лично положение“ не е дефиниран, като такъв може да бъде определен значим, обективен, същностен за личността белег, който отличава един човек или група хора от останалите - местоживеене, ръст, тегло, цвят на косата и очите, стаж, професионален опит, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи и др. Правото на труд и неговото упражняване, в частност – качеството „пенсионирано лице“, също би могло да бъде причислено към характеристиките на личността в обхвата на понятието "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съобразявайки причината за неизплащане на по-високия размер заплата – прекратено трудово правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът е намерил за правилен извода, че лицето е дискриминирано на посочените от Комисията защитени признаци. Първоинстанционният съд е приел, че решението на Комисията в частта по т. I и V е материално законосъобразно и е отхвърлил жалбата на министъра на образованието и науката. Съдът е споделил изводите на КЗД, че чрез формулировката на Анекса е създадена привидно неутрална разпоредба, в резултат на която подписалите го страни са създали предпоставки за различното му интерпретиране и нееднакво прилагане, по-специално спрямо лицата с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023 г. В т. 1 от Анекса е договорено текстът на чл. 27 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г. да се измени, както следва: „