Определение № 177 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4002/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 14 183/15.07.2021 година, подадена от П. Х. А., срещу определение № 2304/01.07.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година. С обжалваното определение е оставено без уважение направеното от П. Х. А. с молба вх. № 10 206/28.05.2021 година искане по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в определение № 1735/20.05.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година. В частната си жалба П. Х. А. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 1735/20.05.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година да бъде уважено. Ответникът по частната жалба „Българска изолационна компания“ ООД [населено място] е подал отговор на същата, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователка и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. П. Х. А. е бил уведомено за обжалваното определение на 12.07.2021 година, а подадената от него частна жалба с вх. № 14 183/15.07.2021 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на обжалваното определение съставът на Окръжен съд варна е изложил съображения, че в молбата били изложени твърдения за допусната очевидна фактическа, тъй като в определение № 1735/20.05.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година, се съдържал абзац, гласящ: „В молбата се излага, че с решението на ВОС са присъдени разноски в полза на В. Д. С., но не са присъдени такива в полза на втория жалбоподател - „В. Д.“ ЕООД.“ А. твърдял, че посочените лица не били страни в производство по ч. гр. д. № 956/2021 година по описа на Окръжен съд Варна, поради което правел искане за поправка на очевидна фактическа грешка. Молбата за това била процесуално допустима-подадена била от надлежна страна, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, като по отношение на постановеното определение била приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК. Разгледана по същество, молбата била неоснователна. Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка било всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която била изразената в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежала само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив. В постановеното от Окръжен съд Варна определение, не било налице несъответствие между формираната от съда воля и постановения диспозитив. Поради това, въззивният съд считал, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка била неоснователна, поради което подлежала на отхвърляне. Тъй като определение № 1735/20.05.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година е такова по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на въззивно определение, а не по отношение на първоинстанционно определение по чл. 248 от ГПК, то съгласно т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС подадената срещу него жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Затова по същия ред ще подлежи на обжалване и определението за поправка на очевидна фактическа грешка в него. От изложените в молбата на П. Х. А. твърдения е видно, че се иска извършването на поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите към определението, като не са изложени твърдения, тази грешка в мотивите да е намерила отражение и в диспозитива на постановеното по делото определение. С оглед на това молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Съдебният акт (решение или определение) с който съдът се произнася по повдигнатия пред него спор, има съдържанието посочено в разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 2 от ГПК. По силата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 1 от ГПК съдът е задължен да изложи мотиви към постановения от него акт, в които да отрази начина на формиране на волята си така както тя е намерила външен израз в постановения акт. Мотивите обаче не са част от акта, а са приложение към него. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, касае очевидна фактическа грешка, допусната в съдържанието на съдебния акт, уредено в чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно в чл. 254, ал. 2 от ГПК, но не и в мотивите към тази част. Това е така тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора обвързва страните по него, поради което и то следва да отразява точно волята на съда. Сами по себе си мотивите към съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля. В случаите, когато съдебният акт подлежи на обжалване, при несъгласие с него всяка една от страните би могла да го обжалва като същевременно с това поиска постановяването на нов акт със същите, различни или изменени мотиви. Страната обаче не може да обжалва само мотивите, когато произнасянето е в нейна полза тъй като няма правен интерес от това. Мотивите към съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава съдебният акт по същество и затова не представляват част от него, а само както се посочи по-горе отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива, който е и същинския акт по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, представлява изрично изразената воля. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята. При това разминаването трябва да е явно и да не се извлича чрез тълкуване на мотивите на съда или на допълнителна преценка на доказателствата по делото, а да може да се установи без каквито и да са допълнителни преценки. Затова мотивите към постановения съдебен акт не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и допуснатите само в тях очевидни фактически грешки са без правно значение. Наистина в определени случаи, когато допуснатата в мотивите на съдебния акт очевидна фактическа грешка намира отражение и в диспозитива на същия е допустимо да бъде извършена поправка и на мотивите на акта. В случая обаче се иска поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите към определение № 1735/20.05.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година, която обаче не е намерила отражение в диспозитива на определението и затова не подлежи на поправка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Предвид на горното обжалваното определение на Окръжен съд Варна е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение