Определение № 148 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 259/2021 г.

Производството е по чл. 396 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. К. срещу определение №2396/26.10.2020г. по ч.гр.д.№3510/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение №262210 от 12.10.2020г. по ч.гр.д.№10845/2020г. на Софийски градски съд, ІV а състав, и вместо това е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД срещу С. И. К. за сумата от 400 000 евро, чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху вземане от 400 000 евро на С. И. К. срещу И. Д. Попиванчев и В. В. Е. по договор от 18.09.2018г. за продажба на акции от капитала на дружеството „Саутбей Инвестмънт /Кипър/ Ко“ Л., след внасяне на гаранция по сметка на САС в размер на 40 000 евро. Частната касационна жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, съответно неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.2 и 3 от ГПК. Поддържа, че обжалваното определение на САС е недопустимо, тъй като е постановено при наличие на множество предходни производства по молби за допускане на обезпечение на същия бъдещ иск, по една от които е допуснато обезпечение по ч.гр.д.№2831/2020г. на САС чрез налагане на запор върху притежаваните от нея дружествени дялове в „Дървеница Ауто Пропъртис“ ЕООД. Счита, че в тази хипотеза следва да намери приложение разпоредбата на чл.126 от ГПК и по – късно заведеното дело, а именно ч.гр.д.№3510/2020г. на Софийски апелативен съд, е следвало да бъде прекратено. Твърди, че поради допуснатата по – рано обезпечителна мярка, обжалваното определение е недопустимо, като постановено при липса на правен интерес за допускане на исканото обезпечение. Също така твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и с практиката на ВКС. Позовава се на очевидна неправилност поради липсата на обезпечителна нужда с оглед на наложеното по – рано обезпечение. Счита, че в процесния случай очевидно не е налице законовото условие за допускане на обезпечаването, а именно – когато без обезпечението ще бъде невъзможно осъществяването на правата на молителя по решението или когато упражняването на тези права ще бъде затруднено. Също въвежда доводи,че друго дружество от групата на молителя „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, а именно „В. Ауто“ ЕООД, на базата на идентични аргументи и твърдения за нарушения от страна на касационната жалбоподателка, е успяло да наложи спрямо нея запор върху неин банков влог за сумата от 500 000 лева, както и запор върху нейните дружествени дялове в „Дървеница Ауто Пропъртис“ ЕООД за обезпечаване на бъдещ иск с идентичен петитум и правна обосновка. Ответникът по жалбата "Индустриал комерс Ко" ЕАД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл. 396 ал.1 от ГПК. За да отмени определението на първоинстанционния съд и да допусне обезпечение на бъдещия осъдителен иск на „Индустриал комерс Ко“ ЕАД срещу С. И. К., въззивният съд е приел, че искът е допустим и вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства. Видно от представените с частната касационна жалба доказателства с определения по ч.гр.д.№1569/2020г. на САС, по ч.гр.д.№1237/2020г. на САС, по ч.гр.д.№1516/2020г. на САС, по ч.гр.д.№2630/2020г. на САС, са потвърдени четири определения на СГС, с които са оставени без уважение молби на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД за допускане на обезпечение на същия бъдещ иск. С определение от 28.08.2011г. по ч.гр.д. № 2831/2020г., състав на Софийски апелативен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД срещу С. И. К. за неустойка за осъществяване на конкурентна дейност чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху нейните дружествени дялове в „Дървеница Ауто Пропъртис“ ЕООД до размер на 782 332 лева срещу парична гаранция в размер на 78 233 лева. Неоснователни са доводите на частната касационна жалбоподателка, че повторно заведеното производство за обезпечаване на бъдещ иск при наличие на множество предходни производства, по които идентични молби за допускане на обезпечение са били отхвърлени, е следвало да бъде прекратено служебно от въззивния съд. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/21.07.2010г. по тълк. д. №1/2010г. на ОСГТК на ВКС процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде повторно направено във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Неоснователни са твърденията и за недопустимост на определението, поради наличие на висящо по – рано образувано идентично производство по допускане на обезпечение, както и поради липса на правен интерес за допускане на исканото обезпечение, предвид допуснатото обезпечение с определението от 28.08.2020г. по ч.гр.д.№2831/2020г. на САС. Съгласно т.1 от ТР №6/2013г. от 14.03.2014г. по тълк. д. №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, срокът по чл.390, ал.3, изр.1 –во от ГПК за предявяване на бъдещия иск тече от постановяването на определението за допускане на обезпечението, освен в случаите на неспазен от съда срок по чл.395 ал.2 от ГПК, когато срокът за предявяване на бъдещия иск тече от връчването на определението. В случая предходното обезпечение е допуснато с определение от 28.08.2020г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д.№2831/2020г. по частна жалба срещу отказ на Софийски градски съд да допусне поисканата обезпечителна мярка, като определението не е постановено в деня на постъпване на частната жалба, следователно срокът за предявяване на бъдещия иск тече от връчването на това определение. След служебна справка по ч.гр.д.№2831/2020г. се установява, че определението за допускане на обезпечението е връчено на молителя - ищец по бъдещия иск на 03.09.2020г., като доказателства за предявяването на иска не са представени в едномесечния срок по чл.390, ал.3, изр.1 –во от ГПК. Същевременно липсват данни, че молителят е внесъл определената му гаранция, съответно, че допуснатата обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове, е наложена чрез вписването на запора. Следователно към момента на образуване на производството по ч.гр.д.№3510/2020г. на САС и постановяването на обжалваното определение от 26.10.2020г., за съдебния състав, допуснал предходното обезпечение, е възникнало регламентираното в чл.390, ал.3, изр.2 от ГПК служебно задължение за отмяна на обезпечителните мерки, съответно налице е невъзможност за тяхното ефективно налагане. Поради това към момента на постановяване на определението, когато съдът преценява служебно предпоставките за допустимост на производството по допускане на обезпечение, за молителя е била налице обезпечителна нужда и съответно правен интерес за допускането на исканото обезпечение, като не е било налице висящо по – рано образувано производство, което би могло да приключи с налагане на обезпечителни мерки. Също не са обосновани и предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Частната касационна жалбоподателка не е посочила правен въпрос по смисъла на чл.280 от ГПК, като изложението по същество преповтаря оплакванията, въведени в жалбата. Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решаващите изводи на съда, които могат да бъдат обсъждани едва след допускане на касационното обжалване. Поради липса на формулирани конкретни въпроси по чл.280 от ГПК, касационното обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато. Наред с това доводът, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС изобщо, не е достатъчен, за да бъдат осъществени предпоставките на нормата. Следва да бъде посочена конкретна практика /подробно изброени актове на ВКС и ВС/, по отношение на която е налице твърдяното противоречие. В касационната жалба се сочи противоречие единствено с определение №468/11.07.2012г. по ч.т.д.№183/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., в което е прието, че повторно наложеното обезпечение, при това по реда на чл.390 от ГПК на бъдещ иск за същото вземане, който иск вече е бил предявен, е без правен интерес. Цитираното от касатора определение е неотносимо към настоящата хипотеза, в която заявеният в молбата за допускане на обезпечение иск не е бил предявен към момента на постановяване на обжалваното определение на САС. При наличие на предявен иск произнасянето на САС би било недопустимо, доколкото компетентен да се произнесе по молбата за допускане на обезпечението би бил съдът, пред който е висящо исковото производство. Наред с това в цитираното от жалбоподателката определение на ВКС се обсъжда хипотеза, в която обезпечителни мерки са допуснати в производството по предявения иск и те могат да бъдат наложени ефективно в момента, в който молителят внесе определената му гаранция, докато в настоящата хипотеза предходното обезпечение е допуснато по бъдещ иск, който не е предявен в преклузивния срок и обезпечителните мерки по него не могат да бъдат наложени. Не е налице и твърдяното от частната касационна жалбоподателка основание по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая обжалваното определение не е засегнато от тези пороци, нито касационната жалбоподателка излага доводи за очевидна неправилност, различни от оплакванията за неправилност, изложени в касационната жалба. Изложеното твърдение за очевидна неправилност поради липсата на обезпечителна нужда, се основава на оплакване за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда, съответно изисква извършването от касационния съд на проверка на тази преценка, т.е. на правилността на обжалваното определение. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.2 и 3 от ГПК за допускане на касационен контрол на постановеното от Софийски апелативен съд определение. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд