Определение № 555 от 30.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 48/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Илия – Руже“ЕООД, подадена чрез адв. Р. Х., против въззивно решение № 354/07.08.2019 г. по гр. д. № 416/2019 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение № 600/ 28.03.2019 г. по гр. д. № 5299/2018 г. по описа на Плевенски районен съд,с което са отхвърлени предявените от касатора против Х. С. Х. обективно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 вр.чл.228,вр.чл.237,ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че изводите на съдът са в противоречие на закона,в резултат на повратното тълкуване на законовите норми и волята на законодателя.Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове с присъждане на разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2,пр. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Дали ответникът по иска Х. Х. следва да предаде на ищеца“Илия-Руже“ЕООД държането на гараж № 11,с площ от 22,63 кв.м. на основание договора за наем,сключен между последния и длъжницата по изпълнението Е. И. и на какво основание; 2.Дали договорът за наем,сключен между длъжницата по изпълнението Е. И. и „Илия – Руже“ЕООД за срок от 10 години и вписан в службата по вписванията в деня на неговото сключване по партидата на имота е вещна тежест върху гаража,предмет на спорното предаване на държане; 3.Противопоставим ли е договорът за наем сключен между длъжницата по изпълнението Е. И. и „Илия – Руже“ЕООД,вписан в службата по вписванията в деня на неговото сключване по партидата на имота върху който няма вписана ипотека от кредитор на купувача по публичната продан Х. Х.;4.Купувачът от публичната продан Х. Х. встъпил ли е в правата на собственика – длъжник Е. И.,като страна по договора за наем,за който няма вписана ипотека от кредитора;5.Договорът за наем,сключен между длъжника по изпълнението и касаторът/ищец, вписан в службата по вписванията в деня на неговото сключване по партидата на имота върху който няма вписана ипотека от кредитор,обвързва ли само страните по него или и купувача по публичната продан; 6.Дали щом с извършването на публичната продан на имота всички ипотеки върху него,както и всички вещни права,учредени след първата ипотека се погасяват,погасяват ли се и облигационните права на наемателя по договора за наем,сключен между длъжника по изпълнението и ищецът/касатор, вписан в службата по вписванията в деня на неговото сключване по партидата на имота върху който няма вписана ипотека от кредитор; 7.Прилага ли се разпоредбата на чл.498,ал.2 и ал.3 ГПК срещу наемател по договор за наем на недвижим имот,сключен между длъжника по изпълнението и ищецът/касатор, вписан в службата по вписванията в деня на неговото сключване по партидата на имота върху който няма вписана ипотека от кредитор;8.Прилага ли се след публичната продан разпоредбата на чл.496,ал.2 ГПК вр.чл.435,ал.5 ГПК спрямо наемател по договор за наем, сключен между него и длъжника по изпълнението, вписан в службата по вписванията в деня на неговото сключване по партидата на имота върху който няма вписана ипотека от кредитор.Сочи се противоречие с решение по гр.д.№ 268/2015г.,І г.о. на ВКС. Ответникът – Х. С. Х., чрез пълномощника си адв.Р.Л., в представения писмен отговор, излага съображения, че не са налице основания за допускане до касационна проверка, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд след съвкупна преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е установил същата фактическата обстановка като изложената от първоинстанционния съд ,а именно: на 18.10.2016г. по молба на „Кредит инкасо инвестмънтс Бг“ЕАД е образувано изпълнително дело ,по което длъжник е физическото лице Е. И., за събиране на парично вземане,а на 04.11.2016г.по искане на взискателят е вписана възбрана върху няколко недвижими имота,собственост на длъжника,един от които е гараж № 11,представляващ самостоятелен обект в сграда,със застроена площ от 22,63 кв.м.Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 28.11.2016г.На 08.12.2016г.между длъжника Е. И., като „наемодател“ и ищеца/касатор ,като „наемател“ е сключен договор за наем в писмена форма с нотариална заверка на подписите от същата дата, по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване недвижим имот, представляващ гараж № 11, със застроена площ 22,63кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, при договорена наемна цена,със срок на действие на договора 10 години, считано от 08.12.2016г.Уговорени са подробно правата и задълженията на страните и санкциите при неизпълнение и конкретно в чл.15а е посочено следното: „В случай, че наемодателят продаде имота предмет на договора на трето лице или последното придобие имота по какъвто и да е друг начин, наемателят остава под наем при новия собственик за същия наем до края на наемния период“,а в чл.18 е уговорена неустойка при неизпълнение на договорните задължения.Договорът за наем е вписан в Службата по вписванията на 08.12.2016г.Наетият имот е предаден от наемодателя на наемателя чрез приемо-предавателен протокол – опис.Безспорно е,че е заплащан наем за наетия имот,както и че,наемодателят Е. И. е майка на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството – наемател „Илия-Руже“ЕООД.Гаражът е изнесен на публична продан и с постановление за възлагане от 08.08.2017г. е възложен на обявения за купувач в публичната продан Х. Х.,а на 15.01.2018 г.купувачът е въведен във владение на закупения от него гараж и е съставен протокол за принудително отнемане и предаване на вещ, в който е отразено, че в предадения имот се е намирало едноличното дружество с ограничена отговорност.Позовавайки се на разпоредбите на чл.175,ал.1,изр.1 ЗЗД,чл.496,ал.2 и чл.498,ал.2 и ал.3 ГПК съдът е приел ,че купувачът по публична продан закупува изнесения на публична продан недвижим имот, „чист“ от всякакви тежести и права на трети лица, като единствените права, които могат да бъдат противопоставени на купувача са тези на действителния собственик на имота, в случай, когато не е продаден имот на длъжника. Ищецът/касатор, като наемател не може да противопостави правата си по договора за наем, сключен с длъжника на Х., като купувач по публична продан, тъй като щом с извършването на публичната продан се погасяват всички ипотеки и вещни права, с още по-голямо основание се погасяват и облигационните права, каквито са правата на наемателя. Съдебният изпълнител въвежда купувача по публична продан в имота, като отстранява всяко лице, упражняващо фактическа власт, включително и тези вписали договор за наем, какъвто е процесният случай,поради което не съществува каквото и да е законно основание наемателят да си върне държането на същия.Посочил е,че разпоредбата на чл.237,ал.1 ЗЗД,на която се позовава наемателя е неприложима при публичната продан ,тъй като договорът за наем на недвижим имот, сключен между длъжника по изпълнението и наемателя/касатор, вписан в службата по вписване,обвързва само страните по него, но е непротивопоставим на ответника, като купувач на имота на публична продан. Приел е за неоснователен и съединения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение в размер на уговорената неустойка в договора на наем,тъй като клаузата за неустойка задължава само страните по договора,но не и купувача по публичната продан,тъй като договорът за наем му е непротивопставим. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не е налице. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ар.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като е постановено в съответствие с практиката на ВКС и законовите разпоредби, относими към конкретния спор. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси.Първият въпрос е общо теоретично зададен и не отговаря на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК. Другите формулирани въпроси са обусловили решаващите изводи на съда, но не се разкрива поддържаната специфична предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – да са решени в противоречие с практиката на ВКС,според която правата на наемател по договор за наем са непротивопоставими на купувач на имот, придобит от публична продан, независимо от вписването на договора за наем в имотния регистър, тъй като хипотезата на чл.237 ЗЗД се отнася за обичайната продажба по чл.183-чл.213 ЗЗД, а не за публична продан по реда на глава 43 ГПК, в подкрепа на което е и предвидената в чл.498, ал.2 ГПК процедура по извършване на въвод във владение /различна от реда по чл.522 и сл. ГПК/, както и възможност за защита на трето лице само и единствено с иск за собственост, изключвайки възможността на третото лице за защита по чл.435 ГПК чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Купувачът на публична продан на недвижим имот не е обвързан по чл.237, ал.1 ЗЗД от висящо наемно правоотношение по договор за наем, сключен от длъжника по изпълнението, в качеството на наемодател, който договор е вписан преди извършване на публичната продан. С извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват/чл.175,ал.1 ЗЗД/. След като при извършване на публична продан се погасява ипотеката като вещна тежест, по арг. от по-силното основание, не може да се приеме, че имотът се следва от друга „тежест” – облигационно правоотношение, възникнало от вписан по реда на чл.237, ал.1 ЗЗД наемен договор преди публичната продан. Целта на разпоредбата на чл.237, ал.1 ЗЗД е да осигури защита на наемателя срещу разпоредителни сделки, извършени от самия наемодател, като дерогира релативното действие на сключения от него договор за наем и разпростре действието му върху приобретателя на имота по разпоредителната сделка. Тази защита обаче не е насочена срещу действия на кредиторите на наемодателя, поради което не е противопоставима на тях, а от там и на купувача по публичната продан- чл.496, ал.2 ГПК. След договарянето между касаторът и Е. И., е въведена новата разпоредба на чл. 453,т.5 ГПК /ДВ,бр.86/2017г/,приложима към настоящия спор, която предвижда изрично непротивопоставимост на взискателя /респ. и на приобретателя при публична продан/, на сключените от длъжника договори за наем. Възбраната на недвижим имот, наложена в хода на индивидуалното принудително изпълнение на парично вземане, както и такава, наложена за обезпечаване на принудителното събиране на парично вземане от имуществото на длъжника, гарантира сигурността на публичната продан от гл.т. на непротивопоставимостта на извършени от длъжника разпореждания със спорния недвижим имот след налагане на възбраната. В по - широк смисъл наложената възбрана на конкретен недвижим имот защитава и интереса на кредитора с парично вземане, и интереса на купувача от публичната продан.Интересът на кредитора е защитен от разпоредбите на чл. 452 и чл. 453 ГПК доколкото с вписването на възбраната всяко последващо разпореждане от страна на длъжника – собственик с възбранения недвижим имот е непротивопоставимо на взискателя - кредитор респ. и на присъединените кредитори. Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси. При позоваване на това основание касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и касаторът да обоснове значимостта на въпросите, които е повдигнал ,както и необходимостта същите да бъдат разрешени от касационната инстанция или да получат различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се позовава бланкетно на основанието по т. 3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставените въпроси. Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационна проверка по поставените въпроси. При този изход на спора в тежест на касаторът следва да бъдат възложени доказаните и направени разноски от ответника за настоящата инстанция в размер на 650/шестстотин и петдесет/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.