Решение № 5152 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1654/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез гл. юриск. А. Стоянова срещу Решение № 43274/29.12.2025 г. постановено по адм. дело № 12667/2025 г. по описа на Административен съд София- град /АССГ/. С обжалваното решение е отменена Заповед № 8121К-11872/04.11.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта по точка 2, с която комисар Д. Г. Г. временно е отстранен от длъжност за срок от два месеца на основание чл.207, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.214, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/. С решението и Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е осъществен в пълнота фактическият състав на нормата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно, че служебното положение на оспорващия би затруднило разкриване на обективната истина. Счита, че административният съд не е спазил изискванията за излагане на мотиви по смисъла на чл.172а, ал.2 от АПК. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касация – Д. Г. Г. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът по касация не се явява лично, представлява се от адв. Димитров. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Г. Г. срещу Заповед № 8121К-11872/04.11.2025 г. на Министъра на вътрешните работи в частта й по точка 2, с която е временно отстранен от длъжност за срок от 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. От представената по делото административна преписка съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 14.10.2025 г. на територията на община Годеч, в хода на провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия/ОИМ/, със заповеди за задържане на основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР са задържани служителите на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“/СДПБЗН/ Д. Г. Г. началник 05 Районна служба/РС/ при Столична дирекция „ПБЗН“ - МВР и Т. С. Т. - началник на 01 РС при Столична дирекция „ПБЗН“ – МВР, във връзка с данни за извършено престъпление по чл.277а ал.1 от Наказателния кодекс/НК/, за което е образувано досъдебно производство №131/14.10.2025 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура/ОП/ - София, прокурорска преписка/пр.пр./ № 3253/2025 г. по описа на ОП - София. За задържането на служителите на МВР е изпратено писмо до Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, на която са изпратени материали от воденото досъдебно производство. С писмо №1983р-18680/28.10.2025 г. е изпратено до Министъра на вътрешните работи предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. След обсъждане на Предложение №1983р-18680/28.10.2025г., със Заповед №8121К-11872/04.11.2025 г. на Министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу Д. Г. Г. предвид наличието на данни за неспазване на правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Посочено е, че на 14.10.2025 г. в землището на гр. Годеч, област София в местността „Смиловица“, при проведени ОИМ, комисар Д. Г. Г. и комисар Т. С. Т. са били задържани при незаконни археологически разкопки, като за целта са използвали три броя металдетектори. Образувано е досъдебно производство №131/14.10.2025 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - София, пр. пр.№ 3253/2025 г. по описа на ОП - София. Със същата заповед, в частта по т.2, жалбоподателят Д. Г. Г. е временно отстранен от длъжност за срок от 2 месеца на основание чл.207 ал.1, т.1 и ал.2 и чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР. Като мотиви за временното отстраняване от длъжност е посочено, че са налице кумулативно двете материалноправни предпоставки - образувано дисциплинарно производство и опасност жалбоподателят да повлияе върху лицата, от които ще се снемат обяснения в хода на производството. Посочено е, че заеманата от Д. Г. Г. ръководна длъжност му предоставя възможност да въздейства на граждани и служители от ОД на МВР - София, да възпрепятства и затрудни разкриването на обективната истина при воденото срещу него дисциплинарно производство. Посочено е, че служителят разполага с реална възможност да оказва натиск върху посочените по-горе лица за манипулиране на доказателства и даване на неверни писмени сведения, като в качеството си на началник на Пета РСПБЗН при СДПБЗН-МВР жалбоподателят Г. има възможност да оказва влияние на граждани при снемането на писмения сведения от тях. С писмо № 1983р-19304/06.11.2025 г. е изпратена покана до жалбоподателя за запознаване със заповед № 8121К-11872/04.11.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, като е определен срок за даване на писмени обяснения от негова страна до 14.11.2025 г. Писмото е връчено на Г. на 11.11.2025 г. На същата дата - 11.11.2025 г. оспорваната заповед №8121К-11872/04.11.2025 г. на Министъра на вътрешните работи е връчена на жалбоподателя Д. Г. Г.. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изложил съображения, че в случая не става ясно каква е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя Г. - началник на Пета районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство. Съдът е приел, че действително посочената длъжност, заемана от жалбоподателя, е ръководна, но от изброените в длъжностната му характеристика правомощия е видно, че той няма възможност да въздейства, повлияе, контролира или разпорежда на други служители на МВР в друг район и в друга дирекция на МВР, а още по-малко на граждани /лица, извън системата на МВР. АССГ е намерил, че в случая в заповедта не са изложени подробни и ясни съображения кои фактически обстоятелства дават основание на административния орган да приеме, че служебното положение на Г. би затруднило разкриване на обективната истина. Съдът е посочил, че такава връзка следва да бъде обоснована, за да се приеме, че фактическият състав на приложимата правна норма е осъществен, което в случая не е сторено. Предвид гореизложеното следва изводът, че втората предпоставка – дали служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина и дали това обстоятелство е надлежно мотивирано от административния орган, не е налице. При така установеното в заключение съдът е приел, че в оспорената й част заповедта не е издадена в съответствие с целта на закона, която е да се осигурят условия за провеждане на дисциплинарно производство при спазване на принципа за истинност по чл. 7 от АПК. В случая е нарушен и принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, тъй като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя не е съобразено с целта да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство. С оглед изложеното първоинстанционният съд е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които са логични, безпротиворечиви и последователни. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, поради което доводът в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано е неоснователен. Неоснователен е и доводът, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. С оглед наведените в касационната жалба съображения спорен по делото е въпросът дали е мотивирано в достатъчна степен отстраняването от длъжност на служителя, предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР служебното положение на служителя следва да е такова, че да може обективно да затрудни разкриването на обективната истина. Правното основание за издаване на Заповед № 8121К-11872/04.11.2025 г. на Министъра на вътрешните работи в оспорената й част, е разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според която държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал.1, т.1 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Правилни и законосъобразни са изводите на решаващия съд относно липсата на конкретни мотиви за наличието на втората предпоставка на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно как служебното положение на Г. би затруднило разкриването на обективната истина. Изложените от органа мотиви не обосновават защо е необходимо отстраняването на служителя. Липсва посочване на реални и проверими обстоятелства, от които да се направи извод, че Г. би повлиял на дисциплинарното разследване. Съдът правилно е приел, че причините за временното отстраняване от длъжност не следва да са хипотетични или предполагаеми, а обективно съществуващи, основани на определени факти и обстоятелства, за да може съдът да извърши проверка относно законосъобразността на приложената ограничителна мярка. Това е така, защото отстраняването на служителя от длъжност, макар и временно, го лишава от правото на труд, а от там и от възможността да получава трудово възнаграждение, без на този етап от дисциплинарното производство да е установено по безспорен начин дали са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, тъй като пред настоящата инстанция не са представени доказателства за извършени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение