Определение № 1518 от 29.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2059/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „К. груп“ ЕООД и „Сатурн 2“ ООД срещу решение №21 от 28.03.2025 г. по в.т.д.№62/2024 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №312 от 10.10.2023 г. по т.д.№36/2023 г. на ОС Бургас, допълнено с решение №405 от 20.12.2023 г. в частта, с която „Сатурн 2“ ООД и „К. Груп“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта, сумата от 807 429.50 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума по договор №23-00-95/01.12.2020 г. за обществена поръчка с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по туризъм - Русе“, ведно със законната лихва за забава от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 38 577.19 лв., обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната главница, дължима за периода 07.02.2022 г. - 28.07.2022 г., а след частична отмяна на решение №312 от 10.10.2023 г. по т.д.№36/2023 г. на ОС Бургас, „Сатурн 2“ ООД и „К. Груп“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта, допълнително сумата от 42 705.28 лв. (разликата между присъдения с първоинстанционното решение размер от 807 429.50 лв. и претендирания от 850 134.78 лв.), представляваща платена на отпаднало основание сума по договор №23-00-95/01.12.2020 г. за обществена поръчка с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по туризъм - Русе“. В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли възложител по смисъла на ЗОП, който не е възложител по смисъла на ЗУТ, да съдейства на изпълнителя по договор за инженеринг като осъществи контакт със собственика на имота относно сключване на договор за строителен надзор, при положение, че в сключения между страните договор за инженеринг изрично е уговорено задължение на възложителя по ЗОП да осигури контрол при извършване на строителството на обекта и при спазване разпоредбите на действащото законодателство. 2. Следва ли възложител по смисъла на ЗОП, който не е възложител по смисъла на ЗУТ, да съдейства на изпълнителя по договор за инженеринг като му окаже съдействие за издаването и съгласуването на необходимите строителни книжа за обекта, такива като, но не само, виза за проектиране, разрешение за строеж, актове по време на строителството и такива за въвеждане на обекта в експлоатация. 3. При положение, че срокът за изпълнение на предмета на договора е уговорен като срок на договора, то облигационната връзка между страните прекратява ли се с изтичането му или същият представлява срок за изпълнение, с неизпълнението на който неизправната страна е в забава на договорните си задължения. 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и всички твърдения и възражения на страните. 5. Следва ли съдебното решение да съдържа изрични и ясни мотиви при отхвърлянето на възражения на страните. 6. Следва ли да се приеме, че всяка сделка, включваща модалитет срок на договора, се явява по своето правно естество фикс-сделка по смисъла на чл.87, ал.2, пр.последно ЗЗД или в договора следва да се съдържа изрична разпоредба, указваща последиците от настъпването на срока, за да е налице фикс-сделка. Спрямо първите три въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, спрямо четвърти и пети въпроси – основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а спрямо шести въпрос – наличие и на двете посочени селективни основания. Ответникът по касация Министерство на младежта и спорта изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направените пред ВКС разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 01.12.2020 г., на основание чл.112, ал.1 ЗОП е сключен договор, по силата на който изпълнителят „Сатурн - К.“ ДЗЗД с участници „К. груп“ ЕООД и „Сатурн 2“ ООД е поел задължение да извърши строително - монтажни работи (СМР) на обект: инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по туризъм-град Русе. Установил е, че изпълнителят се е задължил да извърши СМР съгласно техническа спецификация, утвърдена от възложителя и ищец Министерство на младежта и спорта и по свое техническо предложение, а също така и да изпълни всички възможни видове работи, необходими за окончателното завършване на обекта, независимо дали са упоменати предварително в конкурсните условия и количествената сметка. Посочил е, че в чл.2, ал.1 от сключеното писмено съглашение е постигната договореност за влизането му в сила от датата на неговото сключване, както и за установяването на срок на действие на същото от 104 дни, считано от датата на сключването му, но не повече от 12 месеца, като е предвиден и срок за адаптиране на проекта от 10 календарни дни, считано от сключване на договора и съответно срок за изпълнение на строителството от 94 календарни дни, считано от откриване на строителната площадка. Приел е, че с анекс от същата дата, на която е сключен договорът, същият е изменен в частта досежно срока за адаптиране на проекта, който започва да тече от датата, на която изпълнителят е получил виза за проектиране, а приключването му се удостоверява с подписване на приемо - предавателен протокол за изработените части на инвестиционния проект, подписани и подпечатани от проектанта/ите на съответните части и съгласувани с подпис от проектантите на останалите части на инвестиционния проект, като с последващ анекс от 25.02.2021 г. цената за извършване на инженеринга е увеличена, като същата възлиза на сумата от 858 774.78 лв., с вкл. ДДС, от която 18 360 лв. е цена за адаптиране на проекта и 840 414.78 лв. е цената за изпълнението на СМР. Установил е, че с писмо от 28.01.2022 г. ищецът е отправил искане до изпълнителя, чрез представляващото го лице, в срок от 5 работни дни, считано от датата на получаване на същото да възстанови в пълен размер авансово получените от него средства по процесния договор в размер на сумата от 850 134.78 лв., като на 04.02.2022 г. ищецът е изпратил ново писмо, съдържащо абсолютно същото искане, а именно за възстановяване в пълен размер на авансово получената от него сума, което да бъде осъществено в рамките на пет работни дни от момента на получаване на писмото, имащо характера на покана в горната насока. Изложил е съображения, че процесният договор е действителен, но същият е прекратен с изтичането на неговия срок - поначало не съществува пречка договор за изработка, какъвто е и процесният, да съдържа уговорки, свързани със срок за изпълнението на предмета му, като конкретният такъв е сключен като срочен, без при това е предвидена възможност за неговото продължаване, което не е равнозначно на правна невъзможност това да бъде сторено (волята на страните е ясно изразена и е тя насочена към изработка на възложеното най-късно в 12-месечен срок, в рамките на който следва се реализират и тези действия, за които е визиран срок, чийто начален момент е в зависимост от получаване на виза за проектиране, съответно от подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, т. е. извършването на както на тези конкретни дейности, така и на целия инженеринг по волята на страните следва да стане факт в едногодишния срок на действие на договора). Посочил е, че дори и да не бъде възприета срочността на договора и неговото прекратяване с предварително уговорения от страните срок, то не се налага друг различен извод от вече изложения. Счел е, че ищецът няма и не може да има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ, поради което и не дължи извършването на която и да е от дейностите, за които ответниците твърдят, че следва да бъдат сторени от него и за които същият им дължи съдействие, като напротив, именно ответниците е следвало да ги осъществят, а и сключеният договор е за инженеринг, като изпълнителят трябва да изпълни две дейности - проектирането и строителството. Приел е, че по делото не е спорно, а и в тази насока са всички събрани доказателства, че изпълнителят не е извършил каквато и да е престация дължима по договора, както във връзка с адаптирането на типовия проект, така и с изпълнение на СМР, поради което и при допуснато от изпълнителя пълно неизпълнение, при това в рамките на немалък период от време, безспорно следва да се признае наличието на предпоставките на правната норма на чл.87 ЗЗД и правото на възложителя по процесния договор за развали същия с едностранно предизвестие, отправено до другата страна, което е било сторено от него с изпращането на поканата за връщане на платените авансово и в пълен размер суми. За пълнота на изложението е изтъкнал, че за да е налице невъзможност за изпълнение, която да освободи длъжника от всякаква отговорност по смисъла на чл.81, ал.1 ЗЗД е необходимо да се констатира и докаже, че изпълнението е неосъществимо, поради практически или правно непреодолимо препятствие, настъпването на което не може да бъде вменено във вина на длъжника, а в конкретния случай такива доказателства липсват ангажирани от страна на ответниците - липсва удостоверен по надлежния ред отказ за одобрение на необходимите строителни книжа, включително от Министерство на културата, което да се разглежда като обективна пречка. По направеното от ответниците „К. Груп“ ЕООД и „Сатурн 2“ ООД възражение за прихващане, съдът е констатирал, че се претендират вземания за пропусната полза, представляваща планираната договорена печалба, неустойка по договора в размер на 5% поради виновно неизпълнение от ищеца и разходи, направени във връзка с договора. Посочил е, че договорът е прекратен с изтичане на срока, но и в хипотеза на разваляне, на ответниците не се следва неустойка и разходи, направени във връзка с договора, тъй като именно ищецът е изправната страна по сключеното писмено съглашение, развалено с отправеното от него едностранно предизвестие, а и в договора няма постигната договореност за плащане на печалба на изпълнителя от страна на възложителя, още повече, че не е и доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С първите два от въпросите се предпоставя възприето от въззивния съд становище, че изпълнението на което и да е от задълженията на касаторите по договора изисква по правило оказване на съдействие от възложителя (по смисъла на ЗУТ или на ЗОП), каквото становище обаче съдът не е изразявал – напротив в решението категорично е прието, че изпълнителите не са извършили нито една от договорените престации, вкл. във връзка с адаптирането на типовия проект (в т.ч. да се представи за одобрение от възложителя), респективно така формулирани въпросите не кореспондират на решаващите за изхода на спора мотиви към обжалваното решение и по тях при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване не може да бъде допуснато. Не се явяват обуславящи правната воля на съда и трети, и шести от поставените от касаторите въпроси. Както бе посочено изводите на въззивния съд относно прекратяване на договора с изтичане на неговия срок, представляват единствено евентуален/допълнителен довод за основателността на иска, която се извежда и предвид установеното пълно неизпълнение от ответниците, с оглед което договорът е бил развален от ищеца с изпращането на поканата за връщане на платените авансово и в пълен размер суми. Също така в решението не се съдържат каквито и да е мотиви относно предпоставките една сделка да се преценява като „фикс-сделка по смисъла на чл. 87, ал. 2, пр. последно ЗЗД“, поради което посочените въпроси нямат нужното за спора правно значение и по тях касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по останалите въпроси. При постановяване на решението си, въззивният съд, с оглед очертания от ищеца предмет на делото и в изпълнение на задълженията си по чл.235 и чл.236 ГПК, е изложил собствени мотиви, съдържащи подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи (в т.ч. относно правното естество на процесния договор и за правата и задълженията на страните по същия), след произнасяне по всички своевременно наведени и относими, с оглед предмета на делото доводи, възражения и искания на страните (доводите, че в случая е сключен договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22 ЗЗД са заявени за пръв път в касационната жалба). Необходимо е да се изтъкне, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изхода на спора касаторите дължат на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 21 568.77 евро. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,