Определение № 681 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 926/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Експириан“ ЕООД срещу решение № 1433 от 4.12.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 1701 по описа за 2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2784 от 20.06.2019 г. по гр. д. № 1933 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд за осъждане на частния съдебен изпълнител С. К.-Д. да заплати на „Експириан“ ЕООД 12 705 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно задържане на задатък, внесен от дружеството за участие в публична продан на недвижим имот по изпълнително дело № 20167180400459 и вместо него е постановено друго решение, с което този иск е отхвърлен.

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Подлежи ли на връщане задатъкът на наддавач, задържан от частния съдебен изпълнител поради обявяването му за купувач и неплащане на продажната цена, ако публичната продан не е породила правни последици поради възлагане на същия имот по друга продан с постановление на друг купувач? По този въпрос решението на въззивния съд според касатора противоречи на решение № 17 от 26.02.2018 г. по гр. д. № 2915/2017 г. на IV ГО на ВКС.

2. При прекратена публична продан, при обявена за нестанала публична продан след обявяване на купувач, при отменена вече проведена публична продан въпреки обявен купувач, може ли да се тълкува, че внесен задатък е платен при отпаднало основание и следва ли този задатък да се върне на внеслия го купувач?

3. Безусловно ли съдебен изпълнител може да задължи внесен задатък по публична продан, или следва съдът да обследва изложените аргументи досежно идентичност или свързаност на страните по образувани две изпълнителни дела, по които е проведена продан и заобикалянето на закона с искането за провеждане на втора публична продан по второто изпълнително дело с ясното знание за вече проведена такава?

4. Следва ли недобросъвестен взискател да получи внесения задатък при прекратена или обявена за нестанала публична продан в следствие действията именно на недобросъвестния взискател?

Ответникът по касационната жалба частен съдебен изпълнител С. Д. К.-Д. смята, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 920 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

„Експириан“ ЕООД е изложило в исковата молба, че е участвало в публична продан на кафе-сладкарница в [населено място], [улица] по изпълнително дело №20167180400459 на частния съдебен изпълнител С. Д., като е платило задатък от 12 705 лв., обявено е било за купувач, но не е внесло предложената продажна цена. Междувременно със съдебно определение изпълнителното дело, респективно публичната продан, била спряна. По друго изпълнително дело при същия частен съдебен изпълнител е била проведена нова публична продан на същия имот. Съдебният изпълнител върнал задатъците на другите участници в публичната продан, но отказал да върне задатъка на дружеството. Според ищеца това представлява злоупотреба от страна на частния изпълнител, а освен това са били извършени и умишлени недобросъвестни действия от страна на взискателите и на длъжника по двете изпълнителни дела, които са свързани лица по смисъла на ТЗ, с цел да придобият недвижимия имот на максимално ниска цена. Затова ищецът е поискал от съда да бъде осъден частният съдебен изпълнител да му върне задатъка, внесен по първото изпълнително дело.

В отговора на исковата молба частният съдебен изпълнител е заявил, че не е извършил противоправни действия по изпълнителните дела и не е причинил вреди на ищеца.

Варненският районен съд е установил, че ищецът е участвал като наддавач в публичната продан на недвижимия имот по първото изпълнително дело, плащайки задатък в размер на 12 705 лв., бил е обявен за купувач на 13.06.2017 г., но не е в внесъл в едноседмичния срок по чл.492, ал.3 от ГПК предложената цена. Затова съдебният изпълнител е обявил на 22.6.2017 г. за купувач следващия поред наддавач-„Спедия“ ЕООД. Изпълнителното дело е било спряно от съда на 26.7.2017 г., спирането е отменено на 23.10.2017 г., а на 14.03.2018 г. внесеният от ищеца задатък е разпределен за погасяване на задълженията на длъжника „Еф Груп“ ЕООД и на същата дата е нареден превод на сумата към взискателя „Сафари“ ООД. Вредата за ищеца е внесеният задатък, която е в причинно-следствена връзка с отказа на съдебния изпълнител да върне сумата. Позовавайки се на решение № 17 от 26.02.2018 г. по гр. д. № 2915/2017 г. на IV ГО на ВКС, първоинстанционният съд е приел, че задържането на задатъка не е безусловно, а зависи от добросъвестността на взискателя и длъжника. Когато те са недобросъвестни, задатъкът може да бъде предаден единствено на обявения купувач, макар да е бил задържан правомерно, тъй като съществуват правни пречки целта на неговото задържане да бъде постигната. Недобросъвестността на взискателя и на длъжника се изразява в тяхното знание за образуваното по-късно изпълнително дело, по което е приключена публична продан на същия имот. Тази недобросъвестност представлява пречка за получаване на задържания задатък от длъжника и от взискателя, независимо че е действителен кредитор на длъжника и вземането му не е изцяло погасено. При наличието на недобросъвестност на взискателя и длъжника по изпълнителното дело задържаният задатък следва да бъде върнат на наддавача, който го е внесъл, поради което и действията на съдебния изпълнител се явяват противоправни и ангажират отговорността му по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ.

Варненският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил предявения иск. Този съд е констатирал, че ищецът не е изпълнил задължението си да внесе предложената от него цена и затова внесеният от него задатък служи за удовлетворение на взискателите съгласно действащата към този момент редакция на чл.493, т.1 от ГПК. Публичната продан на същия недвижим имот по другото изпълнително дело е юридически факт, осъществен след невнасянето в срок на цената, поради което е безпредметно обсъждането на въпроса дали взискателят и длъжникът са добросъвестни. Тоест дали са знаели за паралелно водената публична продан е без значение, защото тази продан следва неизпълнението на ищеца.

При тези мотиви на въззивния съд разрешението по първия въпрос на касатора е от решаващо значение за изхода на спора. В цитираното в изложението решение № 17 от 26.02.2018 г. по гр. д. № 2915/2017 г. на IV ГО на ВКС действително е прието, че съдебният изпълнител може да задържи задатъка само когато кредиторът и длъжникът са добросъвестни и е налице неудовлетворено вземане. В същото решение обаче е изяснено кога длъжникът и кредиторът са недобросъвестни. Поначало добросъвестността се предполага, но не е налице ако взискателят е привиден кредитор. Тогава той няма основание и не може да получи цената от публичната продан или задържания задатък. Длъжникът на свой ред може добросъвестно да вярва, че е собственик, каквото и да е действителното правно положение. Той обаче не е добросъвестен, ако знае за междувременно проведена публична продан на същия имот, която прехвърля собствеността върху имота и няма основание да получи задържания в негова полза задатък. Посочените хипотези на недобросъвестност предполагат, че знанието за взискателя и кредитора за невъзможността да се придобие собствеността върху имота е налице преди провеждане на публичната продан, по която е внесен задържаният задатък. Както е посочено в решението, далият задатъка участник в публичната продан не е могъл да стане собственик на деривативно придобивно основание, тъй като въз основа на предходно влязло в сила и вписано постановление за възлагане друго лице вече е станало собственик на имота и затова взискателят и длъжникът вече знаят за това обстоятелство. Ето защо в решението на ВКС ясно е формулирано, че правомерно задържаните задатъци не могат да бъдат върнати поради факти, настъпили след задържането, тъй като такива факти не могат да имат отношение към основанието за задържане. Затова нямат правно значение обстоятелствата, че публичната продан не е станала или постановлението за възлагане е отменено, влязло е в сила или публичната продан е обявена за недействителна. В настоящия случай ищецът е внесъл задатъка, обявен е бил за купувач, но след това в срока по чл.492, ал.3 от ГПК не е заплатил предложената от него цена и затова е възникнало основанието за задържане на задатъка, предвидено в чл.493, т.1 от ГПК. Проведената докрай по друго изпълнително дело публична продан е извършена след това, поради което нито взискателят, нито кредиторът по предходното дело са могли да знаят, че ищецът няма да може да придобие собствеността, за да се приеме, че са недобросъвестни. Напротив, ако ищецът беше заплатил предложената от него цена, той би станал собственик на имота и дори след това да беше проведена повторна публична продан, новият купувач не би могъл да придобие тази собственост. Точно това тълкуване на практиката на ВКС се съдържа в мотивите на въззивния съд, според който е без значение знанието за паралелно водената публична продан, тъй като тя е станала след неизпълнението на ищеца. Следователно даденото от въззивния съд разрешение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

Останалите въпроси на касатора, формулирани като основания по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, представляват всъщност варианти на същия проблем. В решението на ВКС се съдържат отговори и на тези въпроси, съответстващи на изхода на делото. В него е посочено кога взискателят и длъжникът са недобросъвестни, а в случая тези хипотези не са налице. Изяснено е, че правомерно задържаните задатъци не могат да бъдат върнати поради факти, настъпили след задържането, тъй като такива факти не могат да имат отношение към основанието за задържане. Затова нямат правно значение обстоятелствата, че публичната продан не е станала или постановлението за възлагане е отменено, влязло е в сила или публичната продан е обявена за недействителна. Ако дружествата, участвали в последващата публична продан са заобиколили закона и по този начин са причинили вреди на ищеца, отговорност следва да се търси от тези дружества, а не от частния съдебен изпълнител за задържания по първото изпълнително дело задатък.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 920 лв. разноски.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение