Определение № 5625 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5054/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 2907 от 11.08.2023 г., подадена от Р. Р. И., С. Ф. Р., Б. Ф. Р., Ю. Р. А. и Е. Р. М. чрез адвокат Д. П. от АК – К. срещу въззивно Решение № 108 от 07.07.2023 г. по в.гр.д.№ 111/2023 г. на Окръжен съд - Кърджали в частта, с която е потвърдено Решение № 48 от 09.02.2023 г. по гр.д.№ 1584/2021 г. на Районен съд - Кърджали в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу Е. С. И., М. Е. Х., М. Е. М. и Н. Е. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Ответникът по жалбата М. Е. М. е депозирал отговор чрез адвокат Н. М. от АК – К.. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски. Ответниците по жалбата Е. С. И., М. Е. Х. и Н. Е. М. не са депозирали отговор. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищците Р. Р. И., С. Ф. Р., Б. Ф. Р., Ю. Р. А. и Е. Р. М. са наследници на Р. М. И., починал на 26.08.2010 г. От своя страна ответниците Е. С. И., М. Е. Х., М. Е. М. и Н. Е. М. са наследници на Е. М. И., починал на 16.10.2017 г. Р. М. И. и Е. М. И. са били братя. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 43 от 10.09.2012 г. Е. М. И., заедно със съпругата си Е. С. И. са признати за собственици по давностно владение на процесния по делото ПИ № * по кадастралния план на [населено място], общ. Ч., обл. К., мах. „Г. Ч.”, утвърден със Заповед № 28 от 07.02.1990 г. и със Заповед № 489 от 16.08.2012 г., с площ 143 кв.м., при посочени граници. Съгласно цитираната Заповед № 489 от 16.08.2012г. на кмета на Община Черноочене и Акт от 15.08.2012 г. за непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план, в резултат на пропуснато заснемане на граници е допусната непълнота (грешка) в кадастралния план на [населено място], одобрен със Заповед № 28 от 07.02.1990 г., като имот с пл.№ * неправилно е бил отразен в плана като част от имот № *; имотът е обособен като самостоятелен и е записан на името на Е. М. И.. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67 от 12.02.2020 г. ответниците Е. С. И., М. Е. Х. и Н. Е. М. са продали на М. Е. М. притежаваните от тях общо 7/8 идеални части от процесния ПИ № *. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.06.2020 г. Община Черноочене е продала на М. Е. М. недвижим имот - частна общинска собственост с площ от 62 кв.м., представляващ самостоятелна обособена част, частта на общината, разположена в западната страна на съсобствен урегулиран поземлен имот *-*, кв. 3 по КРП на [населено място], общ, Ч., обл. К., целият с площ от 271 кв.м., при посочени граници. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, приложение към което е комбинирана скица на плановете на [населено място] от 1964 г. и от 1990 г., процесният ПИ № * е образуван от ПИ № * по плана на селото, одобрен със Заповед № 200/1964 г. и се намира в регулацията на селото. За процесния имот има издадено от Община Черноочене Разрешение за строеж № 2 от 01.02.2013 г., на името на наследодателя Е. М. И. за „Едноетажна сграда със смесено предназначение – бистро и магазин за пакетирани хранителни стоки със застроена площ от 94 кв.м.”. От Заповед № 489/16.08.2012г. на кмета на Община Черноочене и Акт от 15.08.2012 г. за непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план, е установено, че в резултат на пропуснато заснемане на граници е допусната непълнота (грешка) в кадастралния план на [населено място], одобрен със Заповед № 28/07.02.1990 г. на кмета на Община Черноочене, като имот с пл. № * неправилно е бил отразен в плана като част от имот №*, поради което е обособен като отделен имот, записан на името на Е. М. И.. От своя страна ищците са представили нотариален акт за собственост на недвижим имот № 72 от 05.07.2017 г., съставен въз основа на обстоятелствена проверка, съгласно който са признати за собственици по наследство от Р. М. И. и давност на ПИ с пл.сн.№ *, представляващ дворно място от 1 900 кв.м., ведно с построените в него сгради, при посочени граници, съгласно кадастрално-регулационния план на [населено място], мах. „Г. Ч.”, одобрен със Заповед № 28 от 07.02.1990 г. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73 от 07.07.2021 г. ищецът Р. Р. И. е закупил от съсобствениците си общо 15/20 идеални части от ПИ пл.сн.№ *. Въззивният съд е подложил на анализ събраните по делото гласни доказателства посредством разпитите на посочените от страните свидетели, а именно: Р. Р. О. (втори братовчед на Р. Р. И.), Ш. Ш. Х. (шурей на Р. Р. И.) и Х. М. М. (първи братовчед на Р. Р. И.), а от страна на ответниците без родство с тях – М. Б. Х. (без родство), Ш. С. Ш. и Д. М. Б.. От правна страна е прието, че съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС. Със Заповед № 28 от 07.02.1990 г. от бивши имот № *, парцел * от кв. 3 по плана на [населено място] от 1964 г., записан като собственост на братята-наследодатели на страните, са обособени ПИ с пл.сн.№ *, кв. 3, с площ 1 900 кв.м. - записан на наследодателя на ищците Р. М. И., и ПИ с пл.сн.№ *, кв. 3, с видимо (съгласно приложената комбинирана скица) значително по-малка площ, записан на неговия брат - наследодателя на ответниците Е. М. И.. Въз основа на Акт от 15.08.2012 г. за непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план, със Заповед № 489 от 16.08.2012г. на кмета на Община Черноочене е допусната поправка на непълнота (грешка) в кадастралния план на [населено място] от 1990 г., като неправилно отразения като част от имот № * поземлен имот № * е обособен като отделен имот и е записан на името на наследодателя Е. М. И.. С процесния Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 43 от 10.09.2012 г. на Нотариус с рег.№ * на НК, Е. М. И. и съпругата му Е. С. И. са признати за собственици по давностно владение на процесния ПИ № * по кадастралния план на [населено място], мах. „Г. Ч.”, утвърден със Заповед № 28 от 07.02.1990 г. и със Заповед № 489 от 16.08.2012 г., с площ 143 кв.м., при граници север и запад-улица; югоизток - ПИ № *. Като спорен между страните по делото е откроен въпросът дали към 2012 г. за наследодателя Е. М. И. и неговата съпруга, а по отношение на останалите ответници - към 16.10.2017 г. (датата на откриване на наследството), е изтекла придобивната давност за наследствения по своя характер процесен недвижим имот. Въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, незаинтересовани от изхода на делото като нямащи родство със страните и познаващи и двете страни от дълги години – свидетелите М. Х., Ш. Ш. и Д. Б.. Свидетелят М. Х. установява, че през годините процесният имот бил ползван от бащата Е. М., като в същия той поставял сено и построил гараж, както и че на същото това място до гаража сега се намирал и построения магазин на ответника М.. Свидетелят живее на 50 метра от този имот и никога не е виждал ищеца Р. Р. И. да го работи. Твърди, че не знае да е имало спорове за имота. Според свидетеля сега започнали споровете. Твърди, че когато в имота се строял магазина, не е чувал ищецът Р. да се противопоставял на това строителство. От показанията на свидетелят Ш. Ш. се установява, че повече от 20 години процесният имот бил ползван от бащата Е. М., който там съхранявал сеното си, а впоследствие построил и гараж. Самите строителни работи по гаража извършил свидетелят, и твърди, че никой тогава не се противопоставил на това строителство. Свидетелят сочи, че имотът се намира срещу самата къщата на наследодателя, че бил около 120-130 кв.м. и неограден, и че сега там имало гараж и магазин, който бил на ответника М. Е. М.. Свидетелят не знае някой друг да е ползвал имота, не знае Р. да е ползвал имота. Когато свидетелят извършвал строителните работи по магазина, също никой не се противопоставил на това строителство. Твърди, че спорът за мястото започнал преди три-четири години, като в селото се говорело, че Р. Р. иска да вземе магазина и мястото на М. Е.. От показанията на свидетеля Д. Б. е установено, че имотът в който бил построен магазина на М. Е. в [населено място], преди се ползвал от баща му. В мястото се съхранявало сено. В имота Е. М. отглеждал и зеленчуци, но през 1975-76 г. поради това, че чешмата в имота пресъхнала, в него той построил гараж. Свидетелят твърди, че когато помагал в строителството на магазина през 2012 г.-2013 г. нямало разправии между Р. и М.. Сочи, че не бил чувал и виждал Р. и неговия баща да са работили местото, не бил виждал да събират там сеното си, че те имали друг двор, в който правели това. Не знаел, че Р. има претенции за мястото. В подкрепа на казаното от свидетелите, че процесният имот в годините (повече от 20 години според свид. Ш. и повече от 30 години според свид. Б.) е ползван от наследодателя Е. М. и от ответника М., е представеното от трето за производството лице „В и К” ООД, гр. Кърджали, писмо, от което е установено, че в дружеството са налице данни за открита още на 29.09.2006 г. партида за ПИ № * по кадастралния план на [населено място] на името на М. Е.. При събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищците не са провели успешно доказване на своето право на собственост и не са оборили фактите, обуславящи посоченото в процесния нотариален акт придобивно основание на ответниците. След разделянето през 1990 г. на имот с пл.сн.№ *, парцел * от кв. 3 по плана на [населено място] от 1964 г., на два имота, записани поотделно на двамата братя, а именно ПИ № * на наследодателя на ищците – Р. М. И. и ПИ № * на Е. М. И., наследодател на ответниците, частта от същия имот, макар и неправилно отразена към ПИ № *, се е ползвала изцяло от наследодателя Е. и неговото семейство, като те са обработвали терена, изградили и съхранявали сено за животните си, а в последствие и построили в имота гараж (след 1975-76 г.) и започнали строителство на магазин (около 2006 г.). Ищците не са установили след 1990 г. да са се противопоставили на владението на ответниците, включително и със събраните по делото гласни доказателства на свид. Р. О., свид. Ш. Х. и свид. Х. М., които при това взаимно си противоречат. Според свид. О. в източната част на имота имало сграда-магазин, изградена от ответника М., а според свид. Х. магазинът на ответника М. бил изграден в западната част на имота, която западна част обаче през всичките тези години се ползвала само от бащата на Р. и от ищеца Р.. Прието е още, че разпоредбите на чл. 200, ал. 1 ЗУТ и чл. 59 ЗТСУ (отм.) са неприложими в производството, тъй като към датата на издаване на констативния нотариален акт, процесният ПИ № * със Заповед № 489 от 16.08.2012 г. на кмета на Община Чeрноочене е бил обособен като самостоятелен такъв (макар и маломерен), поради което молителите Е. И. и съпругата му Е. И. са установили правото си на собственост върху целия имот, а не върху идеални части от него, за да е налице необходимост от преценка за приложимост на нормите на действащия ЗУТ. В допълнение е посочено, че от приетия договор за покупко-продажба на част от съсобствен имот от 08.06.2020 г., се установява, че в последствие Община Черноочене се е възползвала от възможността по ал. 2 на чл. 200 ЗУТ. Предвид неоснователността на иска по чл. 108 ЗС, отхвърлено е и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. В изложението към касационната жалба жалбоподателят не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а в аргументация са преповторени част от доводите за неправилност, изложени и в самата жалба. При липсата на конкретно формулиран правен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съда и по отношение на който да е обоснована една от допълнителните предпоставки за допустимост на касационния контрол, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Съобразно в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за първите два порока отсъстват, а и служебната проверка не поставя под съмнение валидността и допустимостта на атакуваното решение. При обсъждане на хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК настоящият състав намира, че не е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. С оглед настоящото произнасяне касаторите следва да заплатят на ответника по касация М. Е. М. разноските, които е направил за защитата му пред ВКС съгласно представения списък и ДПЗС – сумата 1 800 лв. с включен ДДС, представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л.л. 21-23). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия