Определение № 16 от 23.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 794/2012 г.

Постъпила е молба от адвокат Х. - в качеството му на процесуален представител на Е. Е. И. от [населено място] –ответник по касация, с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 346 от 29.11.12г./влязло в сила в прекратителната му част на 17.12.12г./,като му бъдат присъдени направените разноски съобразно представения договор за правна помощ,с приложена фактура. За постъпилата молба – с оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК- противната страна е била уведомена на 2.01.13г.чрез процесуалния представител и в предоставения срок не се е възползвала от възможността да изрази становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 346 от 29.11.12г съдът частично е оставил без разглеждане касационната жалба и е прекратил производството досежно предявения иск с правно основание чл.224 от КТ/пред вид цената му/,а в останалата част не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 115 от 12.04.12г.по в.гр.д.№ 107/12г.на Смолянски окръжен съд. Съгласно чл.78 ал.3 и 4 от ГПК – на ответника се дължат направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска, като той има право на разноски и при прекратяване на делото.Искане за присъждане на такива ответникът е направил своевременно/с отговора на касационната жалба,като е приложил и доказателства за техния размер/, но съдът не се е произнесъл. С представена фактура № 22921 от 7.06.12г.,с приложен фискален бон и договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] - ответната страна е установила,че реално е заплатила в брой сумата от 360лв.за процесуално представителство пред ВКС. При тези факти – искането на ответната страна за присъждане на направените разноски се явява основателно,като в този смисъл следва да бъде допълнено постановеното определение,поради което Върховен касационен съд ,състав на Трето отделение