Определение № 285 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6039/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу решение №180 от 03.06.2015г по гр.дело № 426/2014г г. на Окръжен съд - Д., с което е отхвърлен изцяло иска на касатора по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ за ангажиране имуществена отговорност на отчетник за липси на стоково-материални ценности (С.) на стойност 67938,63лв. в склад на дружеството в [населено място], като искат е предявен частично за сумата 24 000 лева, заедно с частично предявен иск за лихвите. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които поначало се събират от съда ,когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното раглеждане на делото. Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г на ОСГТК. Следващата група въпроси са за доказателствената сила на частен електронен документ, оспорването му и неговите реквизити. Изтъкнато е основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като практика на ВКС по въпроси, свързани с електронното документиране ,не е установена .При липса на саморъчни подписи под документа, при положение че авторството му е безспорно, както и волеизявленията на кореспондиращите страни по електронния документ, изразили съгласие със съдържанието му, следва ли към частния електронен документ да се прилагат същите критерии за преценка на тяхната инстинност, като към документи на хартиен носител, следва ли липсата на подпис под частен електронен документ да се приравнява на липса на документ. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с изискванията на чл. 184 ГПК и начина на проверка на електронния документ ,който в случая по делото е протокол-опис на стоково-материални ценности (С.) за приемане от лицето –отчетник, изпратен, получен и потвърден от отчетника в кореспонденция чрез имейли. Без ответницата да е оспорила електронния документ, т.е приемането на С. по електронен път, а само поради нейно твърдение ,че като отчетник не е приела С. по обичайния начин - с подписан приемателно- предавателен протокол, въззивният съд не е зачел доказателствената сила на електронния документ,което е неправилно и повдига поставените въпроси Ответницата по жалбата З. Л. С. е заявил отговор ,в който се позовова на правилността на обжалваното решение Като електронни документи, имейлите по електронна поща са частни неподписани диспозитивни документи и съдът преценява съдържанието им с оглед на всички останали доказателства .Съдът не ги е изключвал от доказателствата. Съдът е преценил съответно и доказателствената стойност на съществуващите в електронен вид данни от счетоводството. Приемане и предаване означава фактическо отброяване на всички стоки в склада ,което не е било направено .Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК на първо място е формулиран процесуалноправен въпрос в израз на тезата, че въззивният съд е следвало служебно да събере доказателствата, които поначало се събират от съда предвид постановиките в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г на ОСГТК К. в изложението не какво доказателство и кое обстоятелство по конкретното дело, е следвало съдът да събере. Условна връзка се съзира с някои от оплакванията в касационната жалба, например, че след като неправилно въззивният съд приел жалбоподателката и ответник по делото да оспорва електронен документ едва при въззивното обжалване, следва да се изпълни задължение за служебна проверка по истинността, включително да се назначи вещо лице, без което била невъзможна преценка за относимостта на документите към предмета на спора, значимостта им за установяване на твърдението на ищеца и фактът: вид и количество, брой и мерни единици заприходени С., както и тяхното приемане и потвърждаване от МОЛ. Д. за противоречие на въззивното решение с принципни указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г на ОСГТК е неоснователен. Производство по оспорване на изтъкваните от защитата „електронни документи” не е откривано и не е имало основания да се открива ,тъй като страната, на която същите се противопоставят, не е оспорвала нито фактите по съставянето им, нито авторството или съдържанието им нито своите изявления при кореспонденцията по електронен път във връзка с документите, а доказателственото им значение за един положителен, правнорелевантен факт, чието съществуване е оспорено в нейните възражения при отговора на исковата молба и който факт ищецът е целял да докаже с тези именно документи. В тази връзка, въпросните електронни документи са преценени съответно и е обсъдена тезата на ищеца за свидетелстващия им характер, без в рамките на въззивното производство да е възниквала нужда от специални знания. Приетата на първа инстанция счетоводно- икономическа експертиза е дала на съда констатациите, които имат отношение към изводите му. По въпросите с поддържана обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска, по следните съображения: Как се констатират липсите по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ и кои са предпоставките за отговорността на лицето отчетник при твърдение за липси на стокова наличност (С.), значението на заприходяването, предаването и получаването на имуществото за съхранение от отчетника в това му качество, съответно каква е доказателствената тежест на съставени аналитични документи и приложенията към тях за тези факти, са решаващо произнесения от въззивния съд кръг въпроси, на които е даден ясен и последователен отговор в практиката на ВКС. За да бъде квалифицирана като липса на С. по основанието на иска вредата следва да се обоснове с констатация за наличност и поверяване (предаване) на С. към момент, в който конкретния отчетник поема отчетническа отговорност към ощетеното предприятие за съхраняване и опазване на имущество и стоково-материални ценности, поверени му от работодателя. Това е условието, при което ще намери приложение оборимата презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина.( р. № 449/3.07.2006г по гр.д. № 2732/2004г. ВКС, IV г.о., р. № 1105/23.10.2008г.по гр.д. № 2055/2006г. на ВКС, IV г.о., р.№ 1659/27.10.2005г. по гр.д. № 1195/2003г. на ВКС, III г.о. ,както и реш. № 380/2010 по гр.д № 758/2009г ІІІ г.о на ВКС ,по реда на чл. 290 ГПК ).Отчета/ инвентаризирането/ на движимото имущество е преди всичко контрол за физическата му наличност, осъществяван в предприятието и не е предпоставка, без чието осъществяване липсата не може да бъде установена. Неизвършването на инвентаризация поначало не е пречка за установяване на липси и съответно ангажиране на отговорността на материалноотговорно лице, но трябва С. да са предадени и приети от този, който ще ги съхранява като отчетник. Документирането на това обстоятелство, обикновено чрез предавателно-приемателен протокол или други документи със свидетелстващ характер установява за целите на процеса и съществуването на стоковите материални ценности към момента, в които същите се предават, съответно получават. В тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника или служителя, а последният - разходването им по предназначение. В този смисъл са решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр.д. № 1286/2012 г. ІV г.о. ВКС решение №690 от 03.01.2011 г. по гр. дело №681/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №317 от 15.11.2011 г. по гр. дело №1803/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 890/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 380 от 02.06.2010 г. по гр.д. № 758/2009 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 232 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 2716/2008 г. ІV г.о. ВКС. В случая по настоящето дело, при възлагането на отчетническата отговорност с назначаването на ищцата на длъжността „началник –склад” с трудов договор, изпълнявана от нея след датата 01.06.2011г, работодателят е получил склада в [населено място] с наличностите в него от предишния работодател на ищцата по аналитични документи,без да бъде проверявана и описвана фактическата наличност.Вторичното счетоводно отразяване на активи в ищцовото предприятие се е изразявало в прехвърляне на данни в счетоводна програма, извършено поради преминаване на имущество от едно юридическо лице към друго. По решение на принципала, складът в [населено място] и стоковите наличности в него са прехвърлени от дружество с наименование [фирма] към друго юридическо лице - [фирма] и са заприходени при второто дружество по този начин. Последното е предявило иск срещу ищцата за липси, констатирани от инвентаризационна комисия към дата 01.09.2011г, на база въведените данни за наличност в счетоводството към 01.06.2011г.,които за този ищец са първоначални ,тъй като имуществото му е прехвърлено. Независимо дали данните за активите на предприятиего са на електронен носител или не, липсата на изрично възражение от страна на отчетника за подобна практика при осчетоводяването им, не означава предаване и приемане на С. от нейна страна, конкретно в отношенията с ищеца [фирма]. Този е решаващият извод на въззивния съд, направен въз основа на документите на електронен носител и разменената по електронен път кореспонденция включително. Съобразено е, а и касаторът не оспорва значението на заявената с иска трудово- правна връзка между страните като произтичаща от трудов договор за първоначално назначение (по чл. 67 ал.1 т.1 КТ), сключен на 27.04.2011г. с ответницата за длъжността „началник –склад”, с уговорено встъпване в длъжност на 01.05.2011г при три месеца изпитателен срок, като до датата 01.06.2011г ищцата безспорно е била командирована като „касиер” при предишния си работодател ,т.е реално не е била „началник склад” на склада в [населено място]. Именно това назначение на отчетническа длъжност по трудовия договор дава на ищеца основание да търси отговорност за липси от ответницата през периода юни- септември на 2011г, но по отношение на имущество,което й е предал. Тази предпоставка ищецът, сега касатор, счита за осъществена чрез факти и връзки между факти, различни по естество и последици от тези, които могат да я обективират фактически. Особеност, която не изключва необходимост от установяване на предпоставката е, че същото лице е било отчетник до м.май на 2011г, заемало аналогична длъжност в същия склад при дружеството [фирма] преди прехвърлянето на имуществото. В конкретния случай ,след назначаването на ищцата на работа и видно от разменената кореспонденция чрез имейли, от нея като отчетник е поискано да материализира на хартиен носител, съответно да подпише едностранно изпратения по електронна поща проект за документ - опис на наличностите в склада към датата 01.06.2011г., прехвърлени автоматично като имущество от едно дружество на друго ,по счетоводна програма. Въпреки че в отговор на писмото, с имейл от 02.06.2011г материално отговорното лице З. С. заявява, че потвърждава наличностите пред новото дружество, тя безспорно не е направила това, което е поискано от нея. По тази причина липсва свидетелстващ документ за наличностите в склада към тази дата - не само по форма,а и по съдържание. Липсва именно доказателството, че работодателят е предал на ответницата свое имущество за да го пази, съхранява и разходва по предназначение, че стоковите наличности в склада са предадени на отчетника и приети от него - за целия период от встъпването на ответницата в длъжност, до освобождаването й от работа на 20.10.2011г.Това доказателство липсва не защото страните са съгласували по електронен път съставянето му, а защото за едната страна – отчетника, не е имало основание и предпоставка да участва в сътавянето му. Както и установената практика на ВКС по основанието за отговорността изтъква като необходимост и в този случай, въз основа на писмените доказателства по делото и констатациите по приетата счетоводно- икономическа експертиза въззивният съд е изследвал съществуващите първични документи за движението на стоките в склада, с оглед установената за исковия период липса на С.. Без ответницата да е приемала складовата наличност в отношенията си с ищеца, за исковия период от 01.06.- 30.06.2011г в склада са били съставени 663 бр.стокови разписки и 622 бр. експедиционни бележки за продадени стоки, като само при 60 бр. от тези документи са подписани от ответницата, съответно могат да удостоверяват предаване, или приемане на стока от нея като МОЛ. Подобно е съотношението и за останалия исков периодУстановената по делото организация в предприятието, при която ответницата е била подчинена на търговския представител, който също е имал контролна и отчетническа отговорност за стоките в склада в [населено място], управлявал е този склад, предавал е стоки от склада на клиенти и не само по длъжностна характеристика но и на практика е бил МОЛ, също е отчетено решаващо от въззивния съд. При тези решаващо преценени от въззивния съд факти Върховен касационен съд ІІІ г.о намира, че не електронният характер на документа обуславя решаващ извод по въпроса, че предаване на С. от ищеца на ответницата в нейното длъжностно качество и функция на МОЛ липсва. Този въпрос е фактически, разрешен е с оглед конкретните доказателства при конкретните обстоятелства, а не като правен въпрос, обусловен от оспорването или неоспорването на електронен документ. Н. се повдига въпрос за обективиране и оценка на волеизявления ,при необходимост от съставяне на свидетелстващи документи - като доказателство за факти. След като данните, с които ищецът е провеждал доказване са преценени съответно с приложимото изискване на чл. 182 ГПК, неотносимо се повдигат въпроси по прилагането на чл.184ГПК. Н. се повдига и въпрос за установяване авторството на въпросния опис като „електронен документ”, при положение че не се твърди той да е съставен от отчетника З. С.. Въпросите изтъквани по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се основават на тезата, че ответницата не е оспорила като факт по делото наличностите, щом не е оспорила счетоводното им отразяване, изпратено й по имейл за одобрение. Тя не е възразила относно въвеждане на данните в този им вид, затова съдът да приеме ,че е осъществено предаване и приемане на С.. Горната теза е отхвърлена от въззивния съд, като са приложени общите доказателствени и логически правила във връзка с фактите .Следва да се добави ,че разменената кореспонденция по повод съставянето на друг документ - въз основа на данните от електронния опис, не е доказателство че този, другият документ, е материализиран, или че следва да се счита за съставен в отношенията между страните. Обосновка за наличие на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се извежда от обратната теза, която не намира опора в никое доказателствено правило и е нелогична. С. документ „на хартия” не е съставен не защото е съставен друг електронен, който го замества, а защото фактът, който трябва да се засвидетелства, не се е състоял в действителност. Тълкуване за изясняване точното съдържание на чл. 184 ГПК като израз на поддържаните от касатора доводи ,Върховен касационен съд ІІІ г.о не възприема. Следва да се присъдят поисканите разноски за адвокатска защита, както се установени и отразени в списък. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.