Определение № 5908 от 17.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 648/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Я. М., чрез процесуалния си представител адв.Р. С., срещу решение №877/23.10.2024г. по в.гр.д.№1132/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 121/17.05.2024г. по гр.д. № 827/2023 г. по описа на Районен съд –гр.Айтос, като вместо това са отхвърлени исковете на Д. Я. М.,[ЕГН] против С. Н. И.,ЕГН [ЕГН] за осъждане на ответницата да възстанови съществуващия между УПИ *** и УПИ ***, изграден изцяло в УПИ *** в квартал ***пo плана на [населено място] каменен зид в първоначалния му вид, като премахне незаконно изпълнената бетонна надстройка и възстанови пo цялото протежение декоративните керемиди пo билото на оградата, както и да премахни незаконно изградената oт нея сграда пo общата регулационна граница между УПИ *** и УПИ ***, която сграда е изградена без проектна документация. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат изцяло уважени. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите: 1.Разполага ли въззивната инстанция с правомощията да се произнася по въпроси извън оплакванията във въззивната жалба и в нарушение на диспозитивното начало в процеса. Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №27/12.03.2018г. по гр.д.№2650/2018г. на ВКС. 2.Представлява ли нарушение на правото на собственост, ползващо се със защита по чл.109 от ЗС, изграждането на сграда на регулационната граница, с увеличена височина над съществуващата ограда и ползваща оградата в дворното място на ищеца като част от незаконната постройка. Твърди се, че въззивното решение е постановено в отклонение на решение №46/04.04.2013г. по гр.д.№623/2012г. на ВКС. 3.Следва ли съдът да се произнесе служебно по валидността на представено по делото разрешение за строеж, ако същото е издадено в нарушения на разпоредбата на чл.148, ал.7 от ЗУТ. Касаторът не е посочил на какво основание следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. И., чрез процесуалния си представител адвокат Ж. А. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нот. акт № 102, т.1, н.д.240/1988г. ищцата е призната за собственик на недвижим имот в [населено място], представляващ дворно място с площ от 235 кв.метра, за което е отреден УПИ *** в квартал ***пo плана на града, ведно с изградените в този поземлен имот двуетажна жилищна сграда с PЗП oт 256 кв.метра, подобрения и насаждения. От заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че по цялото протежение между УПИ *** в квартал ***пo плана на града/собственост на ищцата / и УПИ *** в квартал ***/собственост на ответницата /съществува зид/около 60 см./ от стара сграда.Каменният зид е представлявал част от масивна стопанска постройка, разположена изцяло в УПИ ***, която е била съборена и понастоящем на място е останал и съществува само този зид.Върху него е лежал покрива на жилищната сграда, собственост на ответницата, изградена в УПИ ***.Последната е предприела ремонтни дейности по покривната конструкция на собствената си сграда, като за целта са били премахнати два реда тухли, дървен материал и керемиди, разположени върху същия зид, без да се засяга неговата цялост .След премахване на тези строителни материали, представляващи част от покрива на ответницата, е била разкрита неравна зидария на каменния зид.За да добие добър естетически вид и едновременно да има и функционално предназначение /предпазване на зида и сградата от дъждовните води /е бил поставен бетонов пояс, който да го заздрави и изравни.Идеята е била за технологическо завършване на зида за отвеждане на дъждовните води ,както при покривните конструкции.Вещото лице е посочило, че поставянето на бетонния пояс не е променило като цяло височината на зида,която той е имал преди ремонта височината му е била най-малко около височината, която е в момента, имайки предвид, че върху този зид е имало дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, като височината на конструкцията е била най-малко 15-20 см.С други думи –след премахване на покривната конструкция на сградата, собственост на ответницата и поставянето на бетонния пояс, височината на зида е останала почти непроменена.Всъщност касае се не за „ограда„ с декоративни керемиди, а за съществуващ стар зид от стара сграда, разположен в имота на ищцата, а керемидите върху него в първоначалния си вид са представлявали част от покрива на тази сграда. Въз основа на експертното заключение въззивният съд е приел, че ремонтирайки собствената си сграда, ответницата е премахнала собствените си керемиди от стария зид на ищцата, а не „декоративните керемиди„ по билото на оградата.В тази връзка е неправилна констатацията на първоинстанционния съд, че ответницата е действала неправомерно и без съгласието на ищцата.От показанията на свид. М. се установява,че още преди предприемането на ремонта по покрива /тъй като той е участвал в този ремонт/, на ищцата са били разяснени видовете ремонтни дейности, които предстоят да бъдат извършени,включително и като нагледно са й посочени резултатите в съседен имот.За всичко това тя е дала изрично съгласие, дори помолила ответницата да бъдат премахнати двата комина на покрива, защото пушат.Отделно от това е било представено разрешително от 25.03.2024г. ,изд. от Община Айтос, за ремонт на покрив, което доказва, че същият не е извършен неправомерно.Независимо от всичко обаче по делото по никакъв начин не е установено доколко и по какъв начин извършените от страна на ответницата действия пречат на ищцата пълноценно да използва имота си. Смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие, което поддържа противоправно състояние в съседен имот.По правило, съгласно чл. 48, ал. 3, изр. 1 от ЗУТ/аналогична на чл. 46, ал. 1, изр. 1 от ЗТСУ - отм./ оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота.Съгласно чл. 48, ал. 3, изр. 3 ЗУТ е допустимо оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя.Съобразно разпоредбата на чл.92 от ЗС ограда, разположена изцяло в един от съседните имоти, представлява приращение и става собственост на собственика на земята, върху която е построена.В това си качество и по аргумент от разпоредбите на чл.45 и чл.50 от ЗЗД, както и с оглед изискванията на благоустройствените закони/чл.47 от ЗТСУ - отм.,чл.195 от ЗУТ/ този собственик е задължен да поддържа оградата в състояние, което не оказва вредоносно въздействие върху съседните имоти.Той носи отговорността да полага грижа за целостта и устойчивостта й, да предотвратява вредоносно въздействие, включително като извършва ремонтно-възстановителни дейности за отстраняване последиците от развитието на естествени природни процеси, както и носи отговорността за ефективността на взетите мерки. Собственикът на оградата е длъжен, включително с оглед общата и принципна забрана да не се вреди другиму, да предприеме необходимото за избягване на привеждането й в състояние, което би могло да бъде източник на смущения и ограничения в пълноценното упражняване на правото на собственост върху съседните имоти.Спорната част от масивна ограда – каменен зид на стара постройка, чието премахване се иска, включена в границите на имота, за който ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт по давност №.102/1988г., не е придобита от нея на заявеното оригинерно придобивно основание, тъй като тази реална част, от 1980г. е била зид на съществуваща стара постройка.Ищцата не е упражнявала никаква фактическа власт върху същата и не е могла да я придобие по давност.Вярната имотна граница между имотите на ищцата и на ответницата е тази, която е материализирана с каменната ограда-зид, построената като зид на съществуваща отпреди стара постройка .Освен всичко друга постройката е била в имота на ответницата /без значение колко законна е тя/.Изложени са допълнителни мотиви, че в първоинстанционното производство ищцата по никакъв начин не е доказала ответницата да създава пречки за упражняване на собственическите й права.Напротив – при изслушването на вещото лице в с.з. се е установило, че височината на жилищната сграда на ответницата по никакъв начин не надхвърля тази на зида.Стената е ориентирана изток-запад и за да се осветява първия етаж пречи терасата на втория етаж от сградата на ищцата, а не процесният зид.В тази връзка неправилна е преценката за основателност на исковата претенция за премахване на изградената на имотната граница в парцела на ответницата сграда с единствения мотив ,че тя в действителност била новопостроена, а не ремонтирана,както и че строежът на имотната граница се явява изпълнен без проектна документация.Всъщност установено е по делото,че граничещата по цялото си протежение с имота на ищцата е построената в имота на ответницата съществуваща стара сграда-търпим строеж.Вещото лице сочи, че покривната конструкция е изцяло нова, но сградата я е имало и преди това, но сега не е в тази конфигурация.Тази част, която се опира до имота на ищцата е в тези същите размери,покривът е нов,но оттам нататък е продължила на югоизток, но не с границата на ищцата, а с друг имот. Това продължение не е разположено по регулационната граница между двата имота на ищцата и ответницата, което означава,че за настоящия спор без значение е законността на постройката,която не е разположена на общата регулационна граница и това не е предмет на настоящия спор. Формалната констатация, че строежът е незаконен не е основание за уважаването на негаторния иск,доколкото същият предполага доказване на неоснователни фактически действия,пречещи за упражняване правото на собственост в пълен обем. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като същият е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на предявения негаторен иск. Претенцията не е била отхвърлена като неоснователна поради това, че ищцата не е установила твърдението си, че е собственик на УПИ*** в квартал ***пo плана на [населено място], в южната част на който е разположен масивен каменен зид, а поради това, че по делото не са ангажирани доказателства, че извършените от ответницата действия са неправомерни и с тях е нарушено правото й на собственост: височината на жилищната сграда на ответницата по никакъв начин не надхвърля тази на зида; липсата на пълноценно осветяване на първия жилищен етаж от сградата на ищцата не се дължи на действията на насрещната страна, а на изградената но втория етаж тераса. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, тъй като изводите на въззивния съд за неоснователност на иска за премахване на изградената от ответницата сграда пo общата регулационна граница между УПИ *** и УПИ ***, не е формиран в отклонение на посоченото в изложението на касационните основания решение на ВКС.В последното е прието, че незаконният строеж създава пречки на собственика в съседен имот, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение.Такъв е случаят при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно построената сграда до съседния имот, собственост на ищеца, тъй като се нарушава правото на последния да ползва по предназначение частта от дворното си място, граничаща с имота на ответника.В този случай самото нарушение на такива строителни /респ. санитарно-хигиенни/ норми предполага ограничаване правата на собственика на засегнатия съседен имот да го ползва по предназначение и не е необходимо той да доказва с какво такъв незаконен строеж му пречи.В процесния случай е съобразено, че сградата, чиято събаряне се иска е постройка на допълващо застрояване, която не е новопостроена, а е съществувала и отпреди в имота на ответницата.Предприетите от последната действия, за които ищцата е навела доводи, че са противоправни се свеждат до основен ремонт на покривната конструкция. Според сега действащите правила на ЗУТ разполагането на постройки от допълващото застрояване на вътрешната регулационна граница със съседен поземлен имот е допустимо, ако са построени на калкан и калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот/ чл. 42, ал. 1, предл. второ ЗУТ /.Такъв е и настоящия случай, в който двете сгради на допълващо застрояване са били сгради на „калкан“/обяснения на в.л.Д.С./. Следователно, за уважаването на иск по чл.109 от ЗС за премахване на разположената на регулационната линия постройка на допълващо застрояване е било необходимо ищцата да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че същото му създава пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия поставен от касатора въпрос, тъй като по него има формирана съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил.Така в решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013г., II г. о. се приема, че неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия /строеж, реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС .Това в конкретния случай означава, че дори да се приеме за основателен довода на ищцата, че издаденото в полза на ответницата разрешение за строеж от 25.03.2024г. е незаконосъобразно поради нарушаване на разпоредбата на чл.148, ал.8 от ЗУТ, то това не означава, че извършването на ремонт на покрива на съществуващата постройка на допълващо застрояване съставлява безусловно нарушение на правото на собственост на собственика на съседния имот, което го освобождава от задължението да установи в хода на процеса, че това действие му създава обективни пречки да ползва имота си. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За да се приеме, че е налице очевидна неправилност, е необходимо да се установи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, основал е изводите си на норма, която е била отменена, нарушил е основни правила на съдопроизводствения ред или е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилно въззивно решение.Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание.Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Касационната инстанция намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение само в частта, в която е отменено решението по иска с правно основание чл.109 от ЗС, който касае претенцията за осъждане на ответницата да възстанови съществуващия между УПИ *** и УПИ ***, изграден изцяло в УПИ *** в квартал ***пo плана на [населено място] каменен зид в първоначалния му вид.В тази част решението е очевидно неправилно поради явно необоснования извод, че извършването от ответника на действия в собствения на ищцата имот/без нейно съгласие/ не представлява неоснователно действие, с което се пречи да упражнява правото си на собственост.Този извод е в противоречие с мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, според което понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. В останалата част решението на въззивния съд не следва да се допуска до касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъдят половината от направените разноски за касационната инстанция, които възлизат на сумата от 600лв. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение