Определение № 32 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3544/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№260962/28.08.2020г., подадена от Щ. А. Д. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.С. И. В. от АК-П., срещу решение №260028, постановено на 17.09.2020г. от Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия по в.гр.д.№436/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Щ. А. Д. срещу А. Д. С. иск да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/4 ид.част от УПИ в [населено място] с идентификатор ............; на 1/3 ид.част от полуподземен етаж с идентификатор ............. по КККР от построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда и на 1/3 ид.част от таванско подпокривно пространство с площ от 55 кв.м. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК, както и по реда на чл.280, ал.2 ГПК. Според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно, защото съдът е направил взаимно изключващи се изводи по обуславящ решаването на делото въпрос – от една страна е приел, че съгласно т.3 на ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС решенията по чл.437 ГПК не се ползват със сила на пресъдено нещо, а от друга – че предявеният отрицателен установителен иск за собственост не може да бъде основан на твърдения за несеквестируемост, тъй като по този въпрос имало влязло в сила съдебно решение. Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (определение №81 от 20.02.2012г. по ч.гр.д.№498/2011г. на I г.о. на ВКС) по въпроса при наличие на влязло в сила съдебно решение по чл.437 ГПК по жалба на длъжника по чл.435, ал.2, т.2 ГПК, разполага ли последният с правна възможност за искова защита с предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с фактически твърдения за извършено принудително изпълнение върху имущество, което счита за несеквестируемо. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба А. Д. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Л. К. от АК-П., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Щ. А. Д. е предявил срещу А. Д. С. иск за признаване за установено, че ответникът не е придобил по силата на възлагане от ЧСИ с постановление от 22.08.2018г. правото на собственост върху 1/4 ид.част от УПИ в [населено място] с идентификатор ............, върху 1/3 ид.част от полуподземния етаж с идентификатор .............. по КККР от построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда и върху 1/3 ид.част от таванското подпокривно пространство с площ от 55 кв.м., с твърдението, че принудителното изпълнение е незаконосъобразно, като извършено в нарушение на чл.435, ал.2, т.2 ГПК – посочените идеални части от поземления имот и от жилищната сграда са несеквестируеми, тъй като нямат статут на самостоятелен обект на собственост, а са принадлежност към притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от жилището, представляващо първия етаж на двуетажната жилищна сграда, което като единствено притежавано от него жилище е несеквестируемо. Поддържа също така, че избеният етаж, както и подпокривното пространство, не представляват самостоятелни обекти в жилищната сграда и не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение отделно от частта от етажната собственост, към която принадлежат. Същите доводи излага и по отношение на дворното място, което не може да бъде предмет на отчуждителни сделки отделно от обекта, към който принадлежи. Ответникът е оспорил така предявения иск с твърдението, че твърденията за нарушение на чл.435, ал.2, т.2 ГПК дават възможност за обжалване на действията на ЧСИ с искане за отмяна на незаконосъобразното действие, както и че обстоятелствената част на исковата молба не съответства на нейния петитум. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че срещу Щ. А. Д. е било образувано изпълнително производство по изп.дело №20158890400116 по описа на ЧСИ Д.С., в което са описани и изнесени на публична продан притежаваните от него права на собственост, предмет и на настоящето дело, а именно: 1/4 ид.част от дворно място с идентификатор .......... в [населено място]; 1/3 ид.част от избения (приземен) етаж с идентификатор ............ и 1/4 ид.част от таванско помещение с площ от 55 кв.м. (подпокривното пространство) на масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ........... Прието е, че по реда на чл.437, ал.1-4 ГПК е било проведено производство с твърдения от страна на длъжника за несеквестируемост и липсата на статут на самостоятелни обекти по отношение на процесните идеални части от избен етаж и таванско помещение, като с решение №259/09.06.2016г. по в.гр.д.№258/2016г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил разпореждането на ЧСИ за изнасяне и насрочване на публичната продан върху процесните права, приемайки, че са секвестируеми самостоятелни обекти, след което с постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Г.Т. по изп.д.№201888820400059 от 22.08.2018г. процесните имоти са възложени на купувача по публична продан и ответник по настоящето дело А. С.. Посочено е, че от заключението на СТЕ се установява, че процесният етаж е проектиран като сутерен с одобрен през 1978г. проект за обект „Пристройка и надстройка на жилищна сграда на Я. Д. и А. Д., [населено място]“, като сутеренът, включващ антре и четири помещения с достъп до общото стълбище е проектиран със светла височина 2 метра, предвидено пряко странично осветление на всички помещения с прозорци с размери 124/83 мм и 124/62 мм, разположени на 0.8 метра от пода, като етажът е реализиран с ниво на тавана на помещенията под 1.50 метра от нивото на терена и етажът е полуподземен съгласно §5, т.49 ДР на ЗУТ. Посочено е също така, че помещенията в този етаж се ползват като складови и от всички тях само едно отговаря на изискванията за осигуреност на пряко странично осветление; прозорецът на помещение 1 в пристройката е с площ по-голяма от 1/7 от площта на същото помещение, а светлата височина на помещенията е под 2.50 метра. Посочено е, че тъй като процесният етаж не е надземен и не осигурява изискващите се осветеност и височина на помещенията, според вещото лице, съгласно Наредба №7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в него не може да се устрои жилище, като полуподземният етаж неправилно е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................ По отношение на подпокривното пространство е посочено, че съгласно експертизата, същото е проектирано и реализирано като такова и в тази част е обособена стая от около 13 кв.м., а останалата част от етажа се ползва като склад и таванско помещение с площ от 55 кв.м., описано в постановлението за възлагане, няма. Посочено е също така, че от допълнителното заключение на СТЕ се установява, че проектът за „Направа на жилищна сграда на Я. Ат.Д.“ е одобрен с протокол №34, решение 4 от 11.09.1956г. на Окръжния градоустройствен съвет към П. окръжен народен съвет, като новопроектираната сграда включва жилищен етаж и избен етаж с три изби, достъпни от вход на северната фасада, като нивото на пода на избения етаж е на 0.65 метра под нивото на терена при входа (прието за кота 0), а светлата височина на избения етаж е 2.2 метра. Проектът за обект „Пристройка и надстройка на жилищна сграда на Я. Д. и А. Д., [населено място]“ е одобрен през юни, 1978г. при действието на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн.ДВ.бр.69 от 02.09.1970г. и бр.70 от 06.09.1970г., съгласно който процесният етаж има характеристиките на полуподземен, в който освен помещенията по чл.39 – складови, могат да се изграждат и гаражи и паркинг (чл.62, ал.2). Посочено е, че съгласно чл.38, ал.3 от ЗУТ в съществуващата жилищна сграда с режим на етажна собственост се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата, ако обектите се намират на първия или полуподземния етаж, преустройството им е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и въз основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища – непосредствени съседи на обектите. Взето е предвид, че процесният обект е нанесен като самостоятелен – „апартамент, жилище на етаж 0“ с изработването на кадастралната карта, която е в сила от 2014г. и от собствениците на имот с идентификатор ................ не са постъпвали възражения по кадастралната карта, които да доведат до корекция на вече отразени (или не) данни по същата. Въз основа на тези фактически констатации въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим. Изложени са съображения, че защитата на длъжника в изпълнителното производство може да бъде насочена срещу материалната незаконосъобразност или срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като материалната незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени материалноправните предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес, а именно: съществуването на изпълняемото право и принадлежност на имуществото, върху което е насочено изпълнението, на длъжника. Прието е, че защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес се осъществява по исков път чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК, който по съществото си е отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява. Изложени са съображения, че процесуална незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес, а именно: наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист и точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния изпълнител, като е прието, че защитата на длъжника срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение се осъществява чрез обжалване само на точно посочени в ГПК изпълнителни действия и само на основанията, посочени в закона – когато изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество на длъжника или когато длъжникът не е уведомен надлежно за изпълнението (чл.435, ал.2 ГПК), а когато се обжалва постановлението за възлагане на имот при публична продан – когато наддаването не е извършено надлежно или когато имуществото не е възложено на предложилия най-високата цена (чл.435, ал.3 ГПК). Така изложените от въззивния съд съображения за възможната защита на длъжника в изпълнителното производство съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, вкл. на посоченото в изложението към касационната жалба определение №81 от 20.02.2012г. на I г.о. на ВКС по ч.гр.д.№498/2011г. В случая е прието, че ищецът Д. принципно е осъществил защита срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като е обжалвал действията на съдебния изпълнител, насочени срещу имущество, което е считал за несеквестируемо, като процесните идеални части са приети за секвестируеми в решение №259/09.06.2016г. по в.гр.д.№258/2016г. Изложени са съображения, че решението по чл.437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право, тъй като има за предмет съответното изпълнително действие. Посочено е, че дори това действие да засяга секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по изпълнението, респ. по правилността на изпълнителното действие и с разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо за материалното право. Посочено е, че в настоящия случай, за да се приеме предявеният иск за основателен, ищецът (длъжник) следва да установи обстоятелства, които са различни от въпросите за секвестируемостта на процесните имоти, които обаче вече са били обсъдени и по които е налице влязло в сила решение. Посочено е също така, че такива реално не са и налице. Прието е, че в конкретния случай в производството, образувано по предявения отрицателен установителен иск за собственост, отново се поставят за решаване въпросите, касаещи несеквестируемостта, които на практика вече са обсъждани в друго производство. Поради това въззивният съд е приел, че изготвените заключения на съдебно-техническата експертиза са неотносими и не следва да бъдат обсъждани по съществото на спора. Изложени са съображения, че в случая се оспорва, че ответникът А. С. е придобил след проведена публична продан, респ. постановление за възлагане, собствеността върху процесните имоти, като е прието, че в подобна хипотеза последиците от публичната продан не могат да бъдат преодоляни с навеждане на твърдения за несеквестируемост. С оглед на това е прието, че ответникът С. по надлежен ред е придобил собствеността върху тези имоти и няма основание да се приеме, че същият не е техен собственик. Както първоинстанционния, така и въззивния съд са възпроизвели детайлно обстоятелствената част и петитума на исковата молба и са изложили съображения, свързани с характера на предявения иск като отрицателен установителен – предявен с цел отричане правата на ответника. Поради това при извършената служебна проверка досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване с цел проверка допустимостта на обжалваното решение настоящият съд приема, че такива не са налице – макар първоинстанционният съд да е постановил диспозитив, отричащ правата на предявилото иска лице, е разгледал и се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск, приемайки го за неоснователен. В същия смисъл са и съображенията, съдържащи се в обжалваното решение. Според настоящия състав на I г.о. на ВКС не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Действително въззивният съд е приел, че решението, постановено в производство по чл.437 ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо, след което е изложил съображения, че въпросът за несеквестируемостта на процесното имущество е вече разрешен в друго производство (а именно в производството по чл.437 ГПК), но тези негови съображения не сочат на вътрешно противоречие в мотивите към обжалваното решение, доколкото съдът е приел, че решението, постановено в производството по чл.437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на материалното право, но по отношение законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия разрешават спора окончателно. Макар и непрецизно, въззивният съд е приел, че въпросите, касаещи несеквестируемостта на имуществото на длъжника, след като вече са били обсъждани в производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител, не могат отново да бъдат повдигани пред съда с оглед установената в процесуалния закон стабилност на извършената публична продан. Това становище съответства изцяло на трайно установената практика на ВКС, според която правата на лицето, обявено за купувач след проведена публична продан, могат да бъдат оспорвани само в изрично посочените в ГПК случаи (чл.496 ГПК). По същите съображения не може да бъде споделена и тезата на касатора, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса при наличие на влязло в сила съдебно решение по чл.437 ГПК по жалба на длъжника по чл.435, ал.2, т.2 ГПК, разполага ли последният с правна възможност за искова защита с предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с фактически твърдения за извършено принудително изпълнение върху имущество, което счита за несеквестируемо. В съответствие с практиката на ВКС, вкл. и с посоченото в изложението определение №81 от 20.02.2012г. на I г.о. на ВКС по ч.гр.д.№498/2011г., въззивният съд е приел, че длъжникът може да навежда доводи, свързани с несеквестиремостта на изнесеното на публична продан имущество и в исков процес, но само доколкото този въпрос не е бил поставян от него и съответно разрешен в производство по чл.437 ГПК – на постановеното по реда на чл.437 ГПК решение лицето, което участва в публичната продан, се е доверило и в този случай правата му се стабилизират и могат да бъдат оспорвани само на изрично посочените в чл.496 ГПК основания. Или, както в обобщение е прието в определение №81 от 20.02.2012г. на I г.о. на ВКС по ч.гр.д.№498/2011г., новият ГПК осигурява различни средства за защита на длъжника срещу незаконосъобразно принудитело изпълнение, но с оглед защитата на взискателя и третите лица-участници в публичната продан, е осигурена стабилност на проданта след изтичане на срока за обжалването й и извършения въз основа на нея въвод във владение. И тъй като други въпроси, касаещи наличието на основания за допускане на касационното обжалване, в изложението към касационната жалба не се поставят, настоящият състав приема, че предвидените в чл.280 ГПК предпоставки не са налице – както е прието в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г., ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение