Определение № 3057 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1296/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД срещу решение № 27 от 25.01.2024г. по в.т.д. № 376/2022г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която, като е потвърдено частично и е отменено частично решение № 19 от 28.04.2022г. по т.д. № 85/2021г. на Окръжен съд – Търговище, касаторът е осъден да заплати на А. М. Х. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 50 000 лева със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното плащане. Присъденото обезщетение е за причинени неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.06.2021г. по причина на водача на товарен автомобил “Форд“, модел „Транзит“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при „Армеец“ АД.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Въззивният съд не е съобразил, че Н. Я. Х. не е бил признат за виновен за това, че е причинил телесни увреждания на А. М. Х.. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Присъдата индицира липса на осъществен деликт от страна на застрахования водач. Пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по водения иск е застрахователят на румънския водач. Според касатора при постановяване на решението си въззният съд е нарушил принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението е в прекомерно завишен размер. Не са били съобразени конкретните икономически условия към момента на увреждането, както и обезщетението е завишено по отношение на близки случаи.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Обвързващата сила на присъдата по смисъла на чл. 300 от ГПК предпоставя ли тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд?

2. При липса на подобен идентитет следва ли съдът да основава доказателствените си изводи относно фактите, релевантни към елементите на фактически състав на деликта, не върху присъдата, а върху останалите събрани по делото доказателства?

Според касатора въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 300 от ГПК в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3. Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 98 от 22.02.2023г. по гр.д. № 3095/2021г. на ВКС, ТК, І т.о.

4. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

5. Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъдените обезщетения за непозволено увреждане са отразяват тези условия?

6. Включва ли се в съдържанието на „редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди“ по смисъла на т. ІІ от ППВС № 4/1968г., практиката на съдилищата по близки случаи, без да има големи различия в установените обстоятелства постановени в период, близък към момента на процесното увреждане?

7. Следва ли въззивният съд при постановяване на своето решение да вземе предвид, обсъди и разгледа целия доказателствен материал, събран по делото, и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои не и защо?

8. Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон?

Според касатора въззивният съд е постановил решението си в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС.

От насрещната страна по жалбата А. М. Х. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 02.06.2021г. „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно товарен автомобил “Форд“, модел „Транзит“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата на второкласен път ІІ-48 (гр. Котел-гр. Омуртаг), на км.1+904, до бензиностанция „Ромпетрол“, [населено място], е настъпило пътнотранспортно произшествие по причина на Н. Я. Х., водач на автомобила. При излизане от междуселищен път в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съответно пътен знак от група „Б“ относно предимството, той не спрял на знак Б2, навлязъл във второкласния път и завил на ляво за навлизане в бензиностанцията без да се съобрази с движещ се автобус марка „Мерцедес“ с ДК № HD57TUR (румънска регистрация) с прикачено ремарке. Последвал сблъсък с автобуса и спрял друг автомобил, при което е пострадала, освен другите, ищцата, пътник в товарния автомобил. На А. М. Х., тогава на 38 години, са били причинени травматични увреждания. Съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза, заключението на която е било изцяло възприето от въззивния съд, ищцата е получила охлузна рана по външната повърхност на дясното коляно, лекостепенно сътресение на мозъка и счупване на срамната кост и на седалищната кост на таза в дясно. Приложено е било лечение – закрито наместване на счупванията без вътрешна фиксация. Ищцата претърпяла силни болки. Приемала медикаменти – противоболкови, кръвоспиращи, против тромби и др. Възстановяването е било 12-18 месеца. Костите са заздравели добре, но са останали болки при студено и влажно време, при продължително стоене на ищцата изправена и при по-тежък физически труд. Необходима е била рехабилитация. На фона на болковия синдром ищцата развила негативни емоции, изразяващи се във висока тревожност, опасения, безпокойство, напрегнатост, мисловно предъвкване на случилото се. В този смисъл е било заключението на съдебна психиатрична експертиза. За състоянието на ищцата след ПТП показания са дали свидетелите А. Ш. и Е. И., нейни близки. Тези показания също са били възприети изцяло от въззивния съд. За справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била определена сумата от 50 000 лева. Присъдена е била и лихва за забава от 21.06.2021г. – датата на уведомяване на застрахователя от увреденото лице.

Обстоятелствата във връзка с виновното и противоправно поведение на застрахования водач са били приети за установени въз основа на изслушаната съдебна автотехническа експертиза, както и от показанията на Н. Я. Х., съпруг на ищцата, като свидетел. Във въззивното производство допълнително е била приета като доказателство влязла в сила присъда № 12 от 06.07.2023г. по н.о.х.д. № 113/2022г. на Районен съд – Омуртаг. Съгласно присъдата Н. Я. Х. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ (чл. 78а от НК), като за пострадал относно деянието му е бил посочен друг участник в ПТП (К. К.). Също с присъдата за виновен за пътния инцидент при независимо съпричинителство е бил признат и водачът на румънския автобус, управлявал превозното средство с превишена скорост. Като пострадали в тази част от присъдата са били посочени К. К. и ищцата. Относно присъдата въззивният съд е посочил, че е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК.

При тези мотиви на въззивния съд първият поставен процесуалноправен въпрос относно обвързващата сила на присъдата по чл. 300 от ГПК не е от значение за изхода на делото съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Действително въззивният съд е приел, че е обвързан от задължителната сила на присъдата по н.о.х.д. № 113/2022г. на Районен съд – Омуртаг (с характер на решение по чл. 78а от НК за Н. Я. Х., водач на застрахования товарен автомобил), в която ищцата не е посочена като пострадала. Но, от друга страна, съдът се е позовал и на заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза и показанията на Х. като свидетел. От тях, според съда, също са се установявали виновното и неправомерно поведение на застрахования водач, поради което са били причинени травматичните увреждания на ищцата.

Вторият процесуалноправен въпрос, дори да се приеме от значение за изхода на делото, не удовлетворява допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Посоченото от касатора решение по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. не съдържа отговор на въпроса, нито въззивното решение се явява постановено в негово противоречие.

Третият и седмият процесуалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства е въпрос от значение за изхода на делото. Според касационната жалба на застрахователното дружество въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като не е обсъдил доказателствата по делото в пълнота – присъдата на наказателния съд в частта й относно водача Н. Я. Х..

По отношение на тези въпроси също не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Не се установява противоречие на въззивното решение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), нито казуалната практика на този съд в посоченото от касатора съдебно решение. Както се посочи и по-горе от въззивния съд е направен извод за осъществено от виновния водач виновно противоправно поведение на база изслушана експертиза и показания на свидетел, при което, при липса на оправдателна присъда, е без значение дали ищцата е била посочена като пострадала в присъдата на наказателния съд (поради обстоятелства по чл. 343а, ал. 2 от НК, вр. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК или друго).

Останалите материалноправни въпроси (четвърти, пети, шести и осми) относно приложението на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съобразяването на обществено-икономическите условия и практиката на съдилищата за близки случаи, са въпроси от значение за изхода на спора и отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те са поставени във връзка с определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, по който се е произнесъл въззивният съд.

И по отношение на тези въпроси не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд.

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на вредите. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване. По делото това е било направено от въззивния съд. Съобразни са били възрастта на увредената ищца; претърпените физически увреждания; наложилото се лечение и рехабилитация; продължителното възстановяване; преживените психически страдания; остатъчните последици.

Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл също е съдебната практика (решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 157 от 28.11.2014г. по т.д. № 3040/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 62 от 24.07.2020г. по т.д. № 777/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). В решението си въззивният съд не се е позовал изрично на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за съответния период на действие на застрахователния договор или на икономическите условия в страната към датата на пътния инцидент, но тези обстоятелства са били фактически съобразени.

Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС е имало за цел, освен другото, да се преодолеят големите различия между присъдени размери на вреди по различни дела за съвсем сходни случаи, при което като практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се считат, освен постановлението, и съдебните решения на Върховния касационен съд, по които са присъдени конкретни обезщетения за неимуществени вреди по такива случаи. Еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 от ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо. Касаторът прави оплаквания за завишен размер на обезщетението в случая, но не сочи практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК по аналогични случаи, на която въззивното решение да противоречи, при което касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна също не може да бъде допуснато.

С подадения отговор на касационната жалба адвокат Н. Н. Д., процесуален представител на А. М. Х., е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно уговорка между страните за предоставена безплатна правна помощ. С оглед обжалваемия интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и конкретно извършените от адвоката действия следва да бъде присъдено възнаграждение от 1 300 лева или 1560 лева с ДДС (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът