Решение № 11054 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4792/2013 г.

Решение № 11054 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4792/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 1373/27.02.2013 г. по административно дело № 5165/2012 г. Административен съд София - град (АССГ) е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД срещу Експертно решение (ЕР) № 0146 от заседание № 045 от 09.03.2012 г. на НЕЛК (Национална експертна лекарска комисия) по белодробни заболявания. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, действащо чрез юрисконсулт Василева. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като е обоснована и теза за незаконосъобразност на потвърденото с него решение на НЕЛК. Исканията са за отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на НЕЛК за издаване на ново експертно решение със задължителни указания по съдържанието му, като се претендира и присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Аргументи в тяхна подкрепа се излагат от касаторовият пълномощник и в писмена защита и проведеното по настоящото дело открито съдебно заседание. Ответникът по касация - Националната експертна лекарска комисия чрез пълномощника юрисконсулт Иванова в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Другият касационен ответник - Дамян Любомиров Василев от гр. София, действащ чрез пълномощника си адвокат Велинов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното пред първоинстанционния съд експертно решение на НЕЛК са определени 60 % трайно намалена работоспособност (ТНР) на Дамян Любомиров Василев, установени са противопоказни условия на труд, изразяващи се в тежко физическо натоварване и работа в запрашена среда, и е формулиран извод, че Василев може да продължи да работи като "техник на ел. машини и апарати" или на друга подходяща длъжност от списъка на местата за трудоустроени, при облекчени условия на труд и непълен работен ден, който именно извод е бил оспорен от "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, работодател на Василев. Софийският градски административен съд в развилото се пред него производство по чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето коректно е установил фактическата обстановка. За да не уважи сезиралата го жалба на осигурителя, от правна страна съдът е приел, че процесното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с процедурните правила и материалноправните разпоредби на закона. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото, а наведените доводи от касатора не могат да бъдат споделени. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, назначил е при наличие на предпоставките по чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК съдебно-медицинска експертиза, компетентно изготвеното заключение по която с основание е кредитирал (това, че жалбоподателят не споделя изводите в него, не обвързва съда), надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на експертното решение в оспорената му част съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, при която не е констатирал отклонения от критериите в чл. 146, т. т. 1-5 от АПК, налагащи отмяна на постановения в производство по чл. 113 от Закона за здравето акт на НЕЛК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу експертното решение на НЕЛК от 09.03.2012 г. Самото ЕР е постановено от компетентен състав в предвидената от закона форма, с участието на специалисти по трудова медицина. Решаващият съдебен състав точно е дефинирал основният въпрос, очертаващ предмета на спора в конкретния казус, изяснил е противоречията в позициите на страните относно условията, при които Дамян Любомиров Василев може да изпълнява трудовата си функция на длъжността, която заема. Същината на констатациите в ЕР на НЕЛК касае именно преценката за неговата трудоспособност и необходимост от трудоустрояване, защото експертизата на трайно намалената работоспособност включва и преценката на трудоспособността за работното място и необходимостта от трудоустрояване. Назначеният от съда квалифициран с оглед поставените му задачи експерт при извършване на възложената му съдебна експертиза се е запознал с материалите по делото и допълнително представена документация, направил е преглед на работника, анализирал е историята и етиологията на заболяванията му и е констатирал, че обострянията са се разредили. Установеното припокриване между изводите на вещото лице (доцент, лекар-специалист по белодробни, алергични и професионални болести) и констатациите на състава на НЕЛК, залегнали в процесното експертно решение, е мотивирало съда да приеме правилния по същество извод за материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че направените и пред ВАС възражения за материална незаконосъобразност на ЕР на НЕЛК са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Констатациите в експертното решение не само не са опровергани от касатора, а са недвусмислено потвърдени в хода на съдебното производство. Компетентният колективен административен орган е постановил пълно и ясно експертно решение, в съответствие с изискванията на чл. 59 от АПК, с коректна разпоредителна част. В ЕР на НЕЛК е потвърдено, че изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на работника. С определянето на непълен работен ден в случай на алтернативно предвиденото преместване на друга длъжност от списъка на местата за трудоустроени се дава възможност на лицето да бъдат създадени условия за използване на остатъчната му работоспособност, а конкретната продължителност на работния ден ще се определи от работодателя съобразно неговите нужди и възможности с помощта на обслужващата го служба по трудова медицина. Правилна е преценката на съда за материална законосъобразност на процесното експертно решение, произтичаща от доказаността на фактическите основания за приемането му. Препоръките на НЕЛК са правилни и съобразени с действителното състояние на работника и констатациите на специалистите по трудова медицина относно дължимите условия на полагане на труд от Дамян Любомиров Василев. Твърдението на работодателя за наличие на пречки за изпълнение на трудовите задължения на заеманата длъжност в рамките на осемчасов работен ден противоречи на здравния статус на работника и на преценката на органа на медицинска експертиза досежно необходимостта от специални условия на труд, която е основана на обективни медицински данни. Констатациите на вещото лице, основаващи се на специалните знания на медика, а не на информация от освидетелстваното лице, както твърди неоснователно касатора, потвърждават изцяло заключението на процесното експертно решение на НЕЛК относно здравословното състояние на Дамян Любомиров Василев и че той може да продължи да изпълнява трудовите си функции в предприятието на заеманата длъжност "техник ел. машини и апарати" при съобразяване кои са противопоказните му условия на труд (което кореспондира и със становището на специалистите по трудова медицина) - тежко физическо натоварване, неблагоприятен микроклимат (запрашена среда). Преместването му на длъжност, включена в списъка на местата за трудоустроени, е посочено като алтернативна възможност, която в случая не се налага, защото условията, при които се изпълняват трудовите функции на длъжността, не са от вида на противопоказните. С оглед на това обосновано административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 314 от Кодекса на труда (КТ) за трудоустрояване на Василев, поради което за работодателя не възниква задължението по чл. 317, ал. 3 от КТ да премести работника на друга подходяща работа. Неоснователно е касаторовото твърдение, че проверяваното решение на АССГ е постановено в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на решение № 266 от 24.03.2010 г. по гражданско дело № 814/2009 г. В цитираното решение на ВКС се коментира дали преценката на ТЕЛК и НЕЛК е допустимо да бъде подлагана на инцидентна проверка за правилност от страна на гражданския съд, поради което то по същество няма връзка с предмета на съдебно-административното производство по настоящия казус. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият пълномощник, за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на потвърденото с него експертно решение на НЕЛК, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация НЕЛК за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,