Определение № 963 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2361/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба на А. С. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв.А., срещу решение от 30.01.2015г., постановено по гр.д.№1689/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 17.08.2012г. по гр.д.№14239/2011г. на Пловдивски районен съд е уважен предявения от В. Д. В. срещу А. С. А. иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата В. Д. В., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от В. Д. В. срещу А. С. А. иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ за сумата 20 683,94лв., представляваща обезщетение за претърпени от В. в резултат на неправомерни действия на А. по време и след приключване на изп.д.№00566/2006г. при ЧСИ А. А., рег.№757 на КЧСИ. Въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл.74 ал.1 ЗЧСИ е изпълнен – настъпила вреда, изразяваща се в неплащането на 20 683,94 лв. /остатък от получена сума от купувача при публичната продан и общия размер на дълга на взискателя/ от съдебния изпълнител на В., причинена при изпълнението на неговата дейност по време и след свършването на изп. дело и пряка причинна връзка между тези елементи. Установено е, че длъжник в изпълнително производство е бил [фирма], който за обезпечение на кредит към [фирма] е учредил законова ипотека в полза на банката. С нотариален акт №76/2005г. [фирма] е продал собствените си недвижими имоти на трето лице В. Г.. След продажбата длъжникът е спрял плащането по дълга и кредиторът [фирма] се е снабдил с изпълнителен титул за дължимата по кредита сума /126 500лв. – главница, сумата 1 581,25лв. – договорни лихви и сумата 81,96лв. такса за закъснение, всички дължими по договора за кредит, сключен на 29.07.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2006г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 563,26лв. – разноски по делото/; образувано е изпълнително делото, което е приключило с постановление за възлагане на недвижим имот на 07.12.2007г., като за купувач е бил обявен [фирма]. Прието е за установено, че на 05.04.2011г. купувачът на имота В. Г. е подала молба по изпълнителното дело за заплащане на остатъка от сумата по изпълнителното дело след извършеното разпределение на сумите по него, но ЧСИ е отказал изплащането на сумите, като е счел, че молителят не е страна по изпълнителното производство. На 25.07.2011г. В. Г. е цедирала вземането си по изпълнителното дело на ищцата по настоящото дело В. В., за което са били уведомени първоначалния длъжник, първоначалния кредитор и ЧСИ. Въззивният съд е приел по релевантния и спорен по делото въпрос на кого трябва да се изплати остатъка от сумата по изпълнителното дело след извършеното разпределение на сумите по него, следното: че след като с редовни като съдържание документи В. Г. удостоверява да е била собственик на имотите, а след сключването на договора за цесия всички права преминават при В., затова и само последната може да получи остатък, ако има такъв, а не и длъжникът [фирма], а още по-малко пък кредитора, на когото е заплатена изцяло претендираната сума след проданта. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК на въззивното решение доколкото по поставения от касатора въпрос: „на кого съдебният изпълнител трябва да даде сумите, представляващи разлика в цената на имота и дълга, когато продаденият на публична продан имот е продаден преди проданта на трето лице, обременен с ипотека за обезпечаване дълга на длъжника, и цената на имота е по-голяма от дълга”, съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение