Определение № 3966 от 11.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3364/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България против въззивно решение № 2419 от 22.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 8840/2023 г. от Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав, с което първоинстанционното решение с № 11916/06.07.2023 г., постановено по гр. д. № 14921/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 157 състав, е отменено в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на ищцата Д. Г. Ч. сумата над 6 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на незаконно повдигнатото ѝ обвинение, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2021 г. до окончателното изплащане, и искът за разликата над 6 000 лв. до първоначално присъдените 10 000 лв. е отхвърлен.

В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност и необоснованост на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част по иска за неимуществени вреди. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил критерия за справедливост, поради което определеният размер е завишен и съответно се иска намаляването му.

Към жалбата е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?“

2. „Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?“.

Твърди се, че въпросите са решени от въззивния съд в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на I г.о. на ВКС, решение № 321/26.11.2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 832/10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на IV г.о. на ВКС.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Д. Г. Ч., чрез процесуалния ѝ представител, в който поддържа, че подадената жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с оглед събрания по делото доказателствен материал. Направено е искане за присъждане на разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 29.07.2024 г.

Подадена е и насрещна касационна жалба от Д. Г. Ч., в която се твърди, че въззивното решение е неправилно в отменителната му част, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лв. до първоначално присъдените 10 000 лв., поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като конкретно са формулирани и следните въпроси:

1. „Следва ли съдът да вземе предвид всички обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на дължимото обезщетение?“

2. „Длъжен ли е съдът при определяне отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ да обсъди и действията на органите на досъдебното производство, когато съдът е установил изначална несъставомерност на повдигнатото обвинение, което е довело до оправдаване на обвиненото лице по обвинение, което е изначално несъставомерно, и длъжен ли е съдът да съобрази личността на увредения, професионалния му и обществен статус?“.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., както и с решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 71/11.07.2023 г. по гр. д. № 3713/2022 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 50154/13.12.2022 г. по гр.д. № 4745/2021 г. на III г.о. на ВКС. Поддържа се, че решението в обжалваната отхвърлителна част било очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Процесуално допустима и редовна, като подадена в срок е и насрещната касационна жалба.

По заявените от касатора – Прокуратура на РБ основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ против Прокуратура на Република България за ангажиране на отговорността ѝ във връзка с осъщественото срещу ищцата наказателно преследване. Установил е, че ищцата е била привлечена като обвиняема с прокурорско постановление от 16.03.2018 г. за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като ѝ е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Констатирал е, че впоследствие на 06.06.2018 г. е бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД № 2641/2018 г. по описа на СГС, НО, 26 състав, завършило с оправдателна присъда № 260062/17.12.2020 г. Посочил е, че присъдата е била протестирана от ответника, поради което е било образувано ВНОХД № 530/2021 г. по описа на САС, завършило с решение № 247/13.07.2021 г., с което е била потвърдена оправдателната присъда. Съдът е приел, че искът е установен по основание, като във връзка с размера му е посочил, че въпреки че първоинстанционният съд е обсъдил тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство и установените обстоятелства от разпита на допуснатите свидетели, не споделя извода му за размера на дължимото обезщетение. Приел е, че присъденото от първата инстанция обезщетение следва да бъде намалено до сумата от 6000 лв. Аргументирал се е, че наказателното производство е продължило в разумен срок, като по време на висящността му на ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение. Приел е за недоказано, че повдигнатото обвинение реално се е отразило на упражняваната от ищцата професия и на заеманата от нея длъжност с изключение на субективните ѝ притеснения в тази връзка. Посочил е, че по делото не била доказана причинната връзка между влошеното ѝ здравословно състояние и повдигнатото обвинение.

При тези мотиви на въззивния съд, касационният състав намира, че повдигнатите от касатора - Прокуратура на РБ въпроси, свързани най-общо с обстоятелствата, които обуславят неимуществените вреди и приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, са обуславящи, но въззивният съд е формирал своите правни изводи в съответствие с практика на ВКС. В нея е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.

Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди съответно на обстоятелствата, които са от значение за критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съобразил е всички обстоятелства, които са от значение за направения извод, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконно повдигнатото срещу нея обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда и които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Така решението съответства и на ППл ВС № 4/23.12.1968 г., на което се позовава и касаторът. Въззивният съд е отказал да зачете онези обстоятелства, за които е приел, че нямат връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление. Изложените от съда мотиви са свързани с особеностите на конкретния случай. Дали преценката му е правилна в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с онези мотиви, които инстанцията по съществото на спора дължи при установяване на основанието на обективна отговорност на държавата при деликтния състав от чл. 2 ЗОДОВ. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички обстоятелства и доказателства, на които се основава претенцията, включително възраженията на страните, като са взети предвид релевантните факти и обстоятелства във връзка с присъдения размер. Следва да се посочи, че в изложението не са посочени конкретни факти и обстоятелства, за които се твърди, че не са били взети предвид от съда при решаването на спора. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е изложил собствени правни изводи по делото в рамките на спорните за страните въпроси, очертани с въззивните жалби на ищеца и на ответника, които правни изводи /вкл. и относно конкретно установените по делото обстоятелства, както и значението им за размера на обезщетението за неимуществени вреди/ са надлежно отразени в мотивите на въззивното решение.

Решението не противоречи и на конкретните решения на ВКС, на които Прокуратурата се позовава. Противоречието по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационния контрол, е възможно, единствено когато по висящото дело и по приключилите дела по чл. 2 ЗОДОВ е налице идентична тежест на повдигнатото обвинение, идентична продължителност на наказателното производство, идентична мярка за неотклонение и е идентичен кръгът на засегнатите от нарушението неимуществени блага, а определените обезщетения за неимуществени вреди са различни. В случая, няма сходство в юридическите факти (основанието) на обективната отговорност на държавата между възприетото в обжалваното решение и в приложените от Прокуратурата на Република България решения на ВКС по разгледаните искове по чл. 2 ЗОДОВ. Следва да се посочи, че размерът на обезщетението се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Затова и твърдяното противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика, не може да се извлича от определения в различните решения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В заключение, доколкото обжалваното решение е изцяло съобразено с установената съдебна практика по приложението на повдигнатите от касатора правни въпроси, то не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Доколкото касационната жалба на ответника не отговаря на условията на чл. 280, ал. 1 ГПК за нейното допускане, то съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от ГПК не следва да се обсъждат основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, наведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към насрещната касационна жалба на ищцата, респ. - касационното обжалване не би могло да се допусне и по тази жалба.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от последната разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба, а именно - сумата 1 000 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение