Определение № 493 от 18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1693/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Сдружение „А. ЦЕНТЪР/БИЗНЕС ИНКУБАТОР-ШУМЕН“-гр. Шумен срещу определение № 148/11.03.2019 г. по в.ч.гр.д. №92/2019 на Варненски апелативен съд, с което е отменено определението от с.з. на 20.11.2018 г. по т.д. №92/2018 г. на ОС-Шумен за оставяне без уважение на молба на сдружението-частен жалбоподател за възстановяване на срока за подаване на отговор на ИМ и оставена без разглеждане на тази молба като недопустима. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следните обстоятелства: В самата молба за възстановяване по реда на чл. 64 ГПК на срока за подаване на отговор на ИМ от страна на сдружението-молител са изложени оплаквания и доводи за неправилно приложение на чл.50 ал.2 ГПК по отношение на приетото фингирано връчване на ИМ с приложенията на ответната страна-„А. ЦЕНТЪР/БИЗНЕС ИНКУБАТОР-ШУМЕН“-гр. Шумен. Последните не обосновават наличие на основанията по чл.64 ГПК – пропускане на срока за извършване на съответното процесуално действие, а липсата на основание да се приеме, че последният е започнал да тече. Следователно произнасянето от първоинстанционния съд по молба за възстановяване на срока, без да е бил надлежно сезиран за това е недопустима. С оглед изложеното, въззивният съд е отменил определението за оставяне без уважение на молбата за възстановяване на срока и е оставил същата без разглеждане. Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава: оплакванията на жалбоподателят се свеждат до основателността на молбата по чл.64 ГПК и изискват нова преценка на събраните по делото доказателства. Следователно не е налице соченото основание за допускане на частно касационно обжалване. С оглед правна прецизност следва да се отбележи, че актът, с който съдът се произнася по недопустимо сезиране е също недопустим и подлежи на обезсилване, а не незаконосъобразен, както е прието с обжалваното определение, но подобни оплаквания липсват в ЧКЖ, а и това по никакъв начин не би се отразило на крайния резултат по спора. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение