Определение № 42 от 01.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 30/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от М. Й. М. срещу определение № 2859 от 06.03.2009 г. по гр. д. № 964/09 г. на Софийски градски съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответниците по жалбата оспорват същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима. Видно е от данните по делото, че с обжалваното определение Софийски градски съд е оставил в сила определение от 15.10.2008 г. по гр. д. № 12328/08 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. М. за допускане на обезпечение на иска чрез спиране изпълнението по изп. д. № 2008849400018. Въззивното определение е постановено в производство по чл. 389 и сл. ГПК. Този акт не е от категорията актове за които е предвидено обжалване пред касационната инстанция. Касационното обжалване на определенията е регламентирано с разпоредбата на чл. 274 ГПК. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и определения с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Определенията, с които във висящо производство съдът се произнася по искане за обезпечение, не попадат в тези две категории, тъй като не преграждат развитието на исковия процес, нито дават разрешение на друг въпрос който прегражда развитието на процеса. Освен това, преценката на съда относно наличието на предпоставките за допускане на обезпечение е винаги конкретна и зависи от доказателствата представени с молбата. Касае се за фактически, а не за правен въпрос, който може да бъде свързан с точното прилагане на правна норма и с наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касационно обжалване. Затова определението, с което съдът е отказал да допусне обезпечение на иска, подлежи на касационно обжалване само в случаите на чл. 274 ал. 2 ГПК, т. е., ако е постановено на пръв път от въззивен съд. Предвид на изложеното жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, съдът