Определение № 2655 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. Д., чрез адв. А. Т., срещу Определение № 354/19.02.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 81/2024 г. на Окръжен съд– Плевен, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу Определение № 945 от 2.11.2023 г. по гр. дело № 1409/22 г. по описа на РС– Ловеч за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационен контрол по следните въпроси, обобщени и прецизирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1. „Следва ли в производството по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, за да обоснове допустимостта му, съдът да прави преценка относно вероятната основателност на молбата за отмяна, която ищецът по иска по чл. 124, ал. 5 ГПК евентуално би предявил при уважаването му?“;

2. “Допустима ли е отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК при положение, че страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждането на делото, но не е могла да го установи, а след влизане в сила на решението в друго производство това обстоятелство е установено по надлежния ред?“;

3. “Откритите след влизане в сила на решението нови обстоятелства или нови писмени доказателства предвидени ли са като основания за отмяна на влязло в сила решение с нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато тези доказателства установяват обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на делото, но не са могли да бъдат установени по причина, която не се дължи на бездействието на страната?“.

По първия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните актове: Решение № 172/13.05.2015 г. по гр. д. № 4998/2014 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 690/29.10.2013 г. по гр. д. № 6415/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 244/23.03.2017 г. по гр. д. № 1318/2016 г. на ВКС, III ГО, а по втория и третия въпрос – противоречие със задължителната практика на Върховния съд, намерила израз в ППВС № 2/1977 г. – т. 3.

Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното определение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното.

Районен съд – Ловеч е бил сезиран с предявени от Г. Г. Д. против Е. Г. Р., М. К. И. и И. С. И. искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК да бъде установено спрямо тях следното престъпно обстоятелство: че ответникът Е. Г. Р., ЕГН: [ЕГН]: за времето от м. август 1999 година до 30 март 2007 година в [населено място], Л. област, като физическо лице без съответно разрешение от Българска народна банка по чл. 11, ал. 1 от Закона за банките (обн. ДВ бр. 52/1997 год., в сила до 31.12.2006 год.) и по чл.13, ал. 1 от Закона за кредитните институции (Обн. ДВ бр. 59 от 21.07.2006 год., в сила от 01.01.2007 год.) извършвал по занятие банкови сделки - предоставяне на кредити по смисъла на чл. 1, ал. 4, във вр. с ал. 1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити в лева, щатски долари и германски марки на различни физически лица срещу задължението на същите да му върнат получената в заем сума, ведно с определена от него лихва - от 0,6 % до 12 % на месец и/или изискване за заплащане на неустойка за забава от 10 до 250 лв. за всеки ден просрочие и за всяка вноска поотделно, като предоставил суми в общ размер от 86 482, 22 лева (осемдесет и шест хиляди четиристотин осемдесет и два лева и двадесет и две стотинки), както следва: на съпрузите И. Х. К. и Н. Д. К., и двамата от [населено място], на 06.08.1999 год. - 5 000 (пет хиляди) лева, при неустойка за забава от 10 лв. на ден, на П. Т. Т. от [населено място], на 08.12.99 год. - 2 000 (две хиляди) щатски долара с левова равностойност 3821,48 лева (три хиляди осемстотин двадесет и един лева и четиридесет и осем стотинки), при неустойка за забава от 10 лв. на ден, на братята М. А. Й. и М. А. Й., и двамата от [населено място], [община], на 02.02.2000 г. - 8 400 (осем хиляди и четиристотин) германски марки, с левова равностойност - 8 400 (осем хиляди и четиристотин) лева, при 5,24 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден, на Г. И. (В.) И. от [населено място], на 16.03.2000 г. - 2 000 (две хиляди) лева, при 0,6 % месечна лихва, на П. Г. П. от [населено място], на 22.03.2000 г. - 3 000 (три хиляди) лева, при неустойка за забава от 10 лв. на ден, на съпрузите А. П. А. и П. Р. (А.) П., и двамата от [населено място], на 24.04.2000 г. - 5 000 (пет хиляди) лева, при неустойка за забава от 250 лв. на ден, на съпрузите К. В. Г. и Г. Т. Г., и двамата от [населено място], на 03.05.2000 г. - 6 000 (шест хиляди) германски марки, с левова равностойност - 6 000 (шест хиляди) лева, и на 11.08.2000 г. - 3 000 (три хиляди) германски марки, с левова равностойност 3 000 (три хиляди) лева, общо - 9 000 (девет хиляди) лева, при 6 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден, за всяка вноска поотделно, на съпрузите Н. П. С. и Л. Ш. Д., и двамата от [населено място], на 16.08.2000 г. - 4 000 (четири хиляди) германски марки, с левова равностойност - 4 000 (четири хиляди) лева, при 6 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден за всяка вноска поотделно, на В. И. К. от [населено място], на 29.08.2000 г. - 4000 (четири хиляди) лева, при 6 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден, на съпрузите Н. И. Д. и М. К. Д., и двамата от [населено място], през м. юни 2000 г. - 500 (петстотин) щатски долара, с левова равностойност 1030,38 лева (хиляда и тридесет лева и тридесет и осем стотинки), при 7,2 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден, на съпрузите Д. К. С. и Ц. Б. С., и двамата от [населено място], общ. Л., на 14.09.2001 г. - 8000 лв. и на 04.06.2003 г. - 4000 лв. - общо 12000 (дванадесет хиляди) лева, при 10 % месечна лихва, на Й. И. К. от [населено място], на 18.09.2001 г. - 2 380 (две хиляди и триста и осемдесет) лева, при 8 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден за всяка вноска поотделно, на Х. Ц. Д. от [населено място], на 26.09.2001 г. - 6 805,36 лева (шест хиляди осемстотин и пет лева и тридесет и шест стотинки), при 2,41 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден за всяка вноска поотделно, на М. Н. С. от [населено място], на 30.04.2003 г. - 3 000 (три хиляди) лева, при 8 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв., на Г. Г. Д. от [населено място], на 19.06.2001 - 150 лв. при 6 % месечна лихва и на 20.06.2003 год. - 6000 лв., общо 6 150 (шест хиляди сто и петдесет) лева, на „Абадон" Е. - [населено място], представлявано от П. Л. Н. от [населено място], на 29.07.2003 г. - 1 400 (хиляда и четиристотин) щатски долара с левова равностойност 2 395 (две хиляди триста деветдесет и пет) лева, при 8 % месечна лихва, на съпрузите М. Д. Х. и Е. Й. Х., и двамата от [населено място], на 09.10.2003г. - 4000 (четири хиляди) лева при 8,9 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден, - на съпрузите Д. И. Ч. и С. Д. Ч., на 10.03.2005 г. - 2 500 (две хиляди и петстотин) лева при 12 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден, като за гарантиране връщането на заемите е изисквал от кредитополучателите прехвърлянето на него или на посочено от него лице на правото на собственост върху недвижим имот – в частност за гарантиране връщането на заема е изискал от Г. Г. Д. прехвърлянето на посочено от него лице - М. К. И. - правото на собственост върху собствения й недвижим имот, а именно - ап. № .., на .. етаж, вх. .. от жилищен блок „О.", находя щ се в [населено място], обективирано в нотариален акт за покупко-продажба № ..., том.., рег. № ..., дело ... от 2003 г. по описа на Нотариус с рег. №139 Н. Х. с район на действие РС-Л., вписан в службата по вписванията при Л. като акт №19, том 6, дело №1121/20.06.2003 г., и от тази си дейност е причинил на следните лица значителни вреди, както следва: на И. Х. К., Н. Д. К. и на майката на К.-Д. П. М., всички от [населено място] - 8380 (осем хиляди триста и осемдесет) лева, равняващи се на 125 броя МРЗ към датата на вредата, на П. Т. Т. от [населено място] - 11 116 (единадесет хиляди, сто и шестнадесет) лева, равняващи се на 166 броя МРЗ към датата на вредата, на М. А. Й. и М. А. Й., и техните родители А. Й. У. и А. И. У., всички от [населено място], [община]- 24 200 (двадесет и четири хиляди и двеста) лева, равняващи се на 323 броя МРЗ към датата на вредата, на Г. И. (В.) И. от [населено място] - 12 756 (дванадесет хиляди седемстотин петдесет и шест) лева, равняващи се на 170 броя МРЗ към датата на вредата, на П. Г. П. и брат му Х. Г. П., и двамата от [населено място]- - 7 660 лева (седем хиляди шестстотин и шестдесет лева), равняващи се на 77 броя МРЗ към датата на вредата, на П. Н. Н. от [населено място] - майка на П. Р. /А./ П. - 2 000 (две хиляди) лева, равняващи се на 27 броя МРЗ към датата на вредата, на К. В. Г. и Г. Т. Г., и двамата от [населено място]- 19 629.05 лева (деветнадесет хиляди шестстотин двадесет и девет лева и пет стотинки), равняващи се на 231 броя МРЗ към датата на вредата, на Н. П. С. и Л. Ш. Д., и двамата от [населено място] - 20 240 (двадесет хиляди двеста и четиридесет) лева, равняващи се на 270 броя МРЗ към датата на вредата, на В. И. К. и неговите родители А. Г. И. и И. Г. К., всички от [населено място]- 14000 (четиринадесет хиляди) лева, равняващи се на 187 броя МРЗ към датата на вредата, на Д. К. С. и Ц. Б. С. от [населено място], общ.Л. - 20 600 (двадесет хиляди и шестстотин) лева, равняващи се на 172 броя МРЗ към датата на вредата, на Й. И. К. от [населено място]- 12 900 (дванадесет хиляди и деветстотин) лева, равняващи се на 152 броя МРЗ към датата на вредата, на Х. Ц. Д. от [населено място]- 21 614,64 лева (двадесет и една хиляди шестстотин и четиринадесет лева и шейсет и четири стотинки), равняващи се на 254 броя МРЗ към датата на вредата, на М. Н. С. от [населено място]- 21300 (двадесет и една хиляди и триста) лева, равняващи се на 194 броя МРЗ към датата на вредата, на Г. Г. Д. от [населено място]- 25 550 (двадесет и пет хиляди, петстотин и петдесет) лева, равняващи се на 232 броя МРЗ към датата на вредата, на „Абадон" Е. [населено място] (регистрирано по фирмено дело № 29/1990 год. на Окръжен съд - Л., с данъчен № [ЕГН], Булстат[ЕИК], прекратено, считано от 01.01.2012 год.) представлявано от П. Л. Н. - едноличен собственик на капитала - 28075 (двадесет и осем хиляди и седемдесет и пет) лева, равняващи се на 255 броя МРЗ към датата на вредата, на М. Д. Х. и Е. Й. Х. от [населено място]- 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, равняващи се на 29 МРЗ към датата на вредата, на Д. И. Ч. и С. Д. Ч. от [населено място]- 18 100 (осемнадесет хиляди и сто) лева, равняващи се на 121 броя МРЗ към датата на вредата. и вреди, които по размер не са значителни, на следните лица: - на Н. И. Д. и М. К. Д. от [населено място]-997,25 лева (деветстотин деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), равняващи се на 12 броя МРЗ към датата на вредата или общо причинените вреди са в размер на 272 617, 94 лв. (двеста седемдесет и две хиляди шестстотин и седемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки), като Е. Г. Р. предоставил на Г. Г. Д. от [населено място] на 19.06.2001 150 лв. при 6 % месечна лихва и на 20.06.2003 год. - 6000 лв., общо 6 150 (шест хиляди сто и петдесет) лева - престъпление по чл. 252, ал. 2, предл. първо вр. ал. 1, предл. първо от НК, за което наказателното производство е прекратено на основание чл. 80, ал. 1, т. 3, вр. чл. 81, ал. 3 от НПК поради изтичане на предвидената в закона давност.

Правния си интерес от установяване на твърдяното престъпно обстоятелство ищцата обосновала със значението му за отмяна на влязлото в сила Решение № 100/16.04.2015 г., постановено по гр. дело № 192/2014 г. на ОС – Ловеч, с което са отхвърлени предявените от нея против М. К. И., И. С. И., И. Ц. М. и Г. Ц. М. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на апартамент № 5, находящ се на третия етаж, вх. "Б", жилищен блок "О." в [населено място], отразен в нотариален акт № .., том ..., рег. № ..., дело ... от 2003 г. по описа на нотариус Н. Х., рег. № 139, поради нарушение на чл. 152 от ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД, както и евентуално предявеният установителен иск за собственост върху апартамента по силата на давностно владение. Правният интерес от иска по чл. 124, ал. 5 ГПК е изведен още и от възможността ищцата да предяви иск за вреди от престъплението срещу ответника Е. Р. пред граждански съд, включително и иск за нищожност на договора за покупко-продажба, сключен между нея и ответниците М. К. И. и И. С. И., оформен с нотариален акт № .., том ..., рег. № 2685, дело 332 от 2003 г. по описа на Нотариус с рег. №139 Н. Х., с район на действие РС-Л., вписан в службата по вписванията при Л. като акт №.., том ..., дело № ../... година. Допустимостта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК е обоснован с обстоятелството, че наказателно производство срещу ответника Е. Р. за посочените в исковата молба престъпни обстоятелства било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК поради изтекла давност.

Въззивният съд е изключил интереса от исковете по причина, че не била налице която и да е от хипотезите по чл. 303 от ГПК. Посочил е, че установяването на престъпно обстоятелство по исков ред не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Обосновал се е и с факта, че към момента на провеждане на производството по гр. дело № 192/2014 г. на ОС – Ловеч, наказателното производство срещу ответника Е. Р. е било висящо, като ищцата е пропуснала да иска спиране на производството по гражданското дело.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция поддържаните от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационния контрол на обжалваното определение в частта, в която производството по делото е прекратено по предявения от Г. Г. Д. срещу Е. Г. Р., М. К. И. и И. С. И. иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК да бъде установено спрямо тях следното престъпно обстоятелство: че ответникът Е. Г. Р., ЕГН: [ЕГН]: за времето от м. август 1999 година до 30 март 2007 година в [населено място], Л. област, като физическо лице без съответно разрешение от Българска народна банка по чл. 11, ал. 1 от Закона за банките (обн. ДВ бр.52/1997 год., в сила до 31.12.2006 год.) и по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции (Обн. ДВ бр.59 от 21.07.2006 год., в сила от 01.01.2007 год.) извършвал по занятие банкови сделки - предоставяне на кредити по смисъла на чл. 1, ал. 4, във вр. с ал. 1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставил повече от три пъти парични кредити в лева, щатски долари и германски марки на различни физически лица срещу задължението на същите да му върнат получената в заем сума, ведно с определена от него лихва - от 0,6 % до 12 % на месец и/или изискване за заплащане на неустойка за забава от 10 до 250 лв. за всеки ден просрочие и за всяка вноска поотделно, като предоставил и на Г. Г. Д. от [населено място], на 19.06.2001 150 лв. при 6 % месечна лихва, а на 20.06.2003 год. - 6000 лв., общо 6 150 (шест хиляди сто и петдесет) лева, като за гарантиране връщането на заема е изискал от Г. Г. Д. прехвърлянето на посочено от него лице - М. К. И. - правото на собственост върху собствения на ищцата недвижим имот, а именно - ап. № 5, на 3 етаж, вх. Б от жилищен блок „О.", находящ се в [населено място], обективирано в нотариален акт за покупко-продажба № .., том ..., рег. № .., дело 332 от 2003 г. по описа на Нотариус с рег. №139 Н. Х. с район на действие РС-Л., вписан в службата по вписванията при Л. като акт № .., том .., дело № ../ .. г ., и от тази си дейност е причинил на ищцата значителни вреди в размер на 25 550 (двадесет и пет хиляди, петстотин и петдесет) лева, равняващи се на 232 броя МРЗ към датата на вредата - престъпление по чл. 252, ал. 2, предл. първо, вр. ал. 1, предл. първо от НК, са налице, макар не по всички поставени въпроси. Формулираните втори и трети въпрос не обуславят изхода на делото. Цитираното от жалбоподателя ППВС № 2/1977 г. – т. 3, не би могло да обоснове приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като то е постановено с цел обобщаване на практиката по някои въпроси на производството за отмяна на влезли в сила решения, т.е. с него не се разрешава въпросът за предпоставките за допустимост на иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, а налице ли е основанието за отмяна по на чл. 231, б. "а" ГПК (отм). Първият от поставените въпроси обуславя изхода на делото и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

По прилагането на чл. 124, ал. 5 ГПК е формирана константна и непротиворечива практика на ВКС. Приема се, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или отмяна на влязло в сила решение е допустим само в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията чл. 24, ал. 1, т. 2 – т. 5 НПК (деецът да е амнистиран, да е починал, наказателната му отговорност да е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност или след извършване на престъплението деецът да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта), или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК (налице е висящо дело, разглеждането на което в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина), или чл. 26 НПК (налице е висящо дело за престъпления, извършени в съучастие) и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. У. иск по чл. 124, ал. 5 ГПК се предявява тогава, когато в посочените по-горе случаи престъплението не може да бъде установено по наказателнопроцесуален път и не може да бъде постановена присъда, задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С решението по такъв иск се установява престъплението (с обективните и субективните му признаци), извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини – в този смисъл са ТР № 20/1968 г. по гр. д. № 8/68 г., ОСГК, Решение № 112 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2022 г., IV ГО, Решение № 202 от 30.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2018 г., IV ГО, Решение № 297 от 8.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1792/2010 г., III ГО, Решение № 392 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 256/2012 г., III ГО, и други. Наличието на която и да е от посочените по-горе хипотези се явява положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск по чл. 125, ал. 5 ГПК. Останалите два критерия, посочени в нормата на чл. 125, ал. 5 ГПК – значението на престъпното обстоятелство за друго гражданско правоотношение или за възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение, обуславят правния интерес от воденето на иска.

За да обоснове правния си интерес от водене на иска с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство – лихварство, извършено от ответника Е. Р., от което са й причинени значителни имуществени вреди, ищцата поддържа, че този факт е от значение за гражданското й правоотношение с ответника Р., източник на което е именно описаният в исковата молба деликт, и възможността да претендира по исков път заплащане на обезщетение за вредите от това престъпление. Дали описаното в исковата молба деяние е забранено от закона и/или очертава признаците на престъпен състав от обективна и субективна страна при съобразяване със задължителните за съдилищата разяснения относно престъпния състав на чл. 252, ал. 1 НК, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСНК, е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост.

Правният си интерес от установяване на твърдяното престъпно обстоятелство ищцата обосновава още и със значението му за отмяна на влязлото в сила Решение № 100/16.04.2015 г., постановено по гр. дело № 192/2014 г. на ОС – Ловеч, в частта, в която са отхвърлени предявените от нея против М. К. И. и И. С. И., ответници и в настоящия исков процес, редом с ответника Е. Р., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на апартамент № .., находящ се на третия етаж, вх. "..", жилищен блок "О." в [населено място], отразен в нотариален акт № ..., том .., рег. № .., дело 332 от 2003 г. по описа на нотариус Н. Х., рег. № 139, поради нарушение на чл. 152 от ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД.

Въззивният съд е дал разрешение на първия от поставените за разглеждане въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение от № 13.05.2015 г. по гр. д. № 4998/2014 г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 690/29.10.2013 г. по гр. д. № 6415, ІV ГО, Определение № 60261 от 23.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3021/2021 г., IV ГО, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. В тези съдебни актове е прието, че преценката относно вероятната основателност на молбата за отмяна, която евентуално би предявил ищецът по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, не следва да се прави от сезирания с този иск съд, тъй като правният интерес от иска по чл. 124, ал. 5 ГПК е винаги конкретен и се преценява въз основа на изложението от ищеца в исковата молба и поддържаните в хода на производството факти и обстоятелства. В настоящия случай, за да отрече допустимостта на иска, въззивният съд е приел, че дори и искът по чл. 124, ал. 5 ГПК да бъде уважен, молбата за отмяна на влязлото в сила Решение № 100/16.04.2015 г., постановено по гр. дело № 192/2014 г. на ОС – Ловеч, би била неоснователна поради отсъствие на която и да е от хипотезите по чл. 303 от ГПК.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, обективирани в т. 3 ППВС № 2/1977 г., както и Решение № 217 от 02.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3634/2017 г., III ГО, допустима е на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяна на влязло в сила решение, ако страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждане на делото, но не е могла да го установи, а след влизане в сила на решението в друго производство това обстоятелство е установено по надлежния ред. Такива са например случаите, когато иск за заплащане на вреди от непозволено увреждане е отхвърлен поради недоказване, че ответникът е причинил вредите, а след това с влязла в сила присъда той бъде признат за виновен в извършване на престъпление, от което са произлезли вредите, или пък, когато е уважен иск срещу материално отговорно лице за липси на поверените му стоково-материални ценности и след влизане на решението в сила с влязла в сила присъда трето лице бъде признато за виновно за кражба или присвояване на всички или на част от липсващите ценности. Във всички тези и подобни на тях случаи влязлата в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК или друг акт, с който се установява по надлежния ред недоказаното при разглеждане на гражданския спор важно обстоятелство, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, макар фактът да е бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред той е станал установен. Такъв е и разглежданият случай, в който исковете за нищожност срещу ответниците М. К. И. и И. С. С., по които е постановено влязлото в сила решение, са отхвърлени именно поради недоказаност на твърдението за сключен договор за заем, част от престъпния състав, който ищцата иска да бъде установен по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.

Обратното е прието от въззивния и първоинстанционния съд, поради което актовете им следва да бъдат отменени в обсъжданата част, а делото - върнато за разглеждане на спора от надлежния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд