Определение № 1695 от 04.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. С. И. и П. С. В., и двете от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. В. от САК, срещу решение № 163 от 08.04.2024г. по в.гр.д.№354/2021г. на Врачанския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение №260374 от 18.06.2021г. по гр.д.№1167/2021г. на Врачанския районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите против О. Л. И. иск с правна квалификация чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне извършеното от него без основание застрояване в съсобствения с ищците поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], което застрояване представлява обзиждане на пространството под терасата на първи жилищен етаж на сграда с идентификатор [№], с размери 3.10м./ 0.70 м. и 1.32 м. височина до плочата на терасата и да възстанови имота в съществуващото преди това застрояване състояние като са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1. Изграждането на постройка в съсобствен имот, ако изграденото се намира в част от дворното място, определена за общо ползване за всички съсобственици, без да е учредено право на строеж от съсобственика и без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника, което създава пречки за съсобственика да упражнява правото на собственост в неговия пълен обем. Касаторите поддържат, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 115 от 30.11.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г. на ВКС, I г.о. Считат, че произнасянето на касационнта инстанция по въпроса с решение би било и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

2. Може ли въззивният съд при въведените ограничения с нормата на чл. 269 ГПК да обоснове крайния си извод на незаявени във въззивната жалба възражения, като формира мотиви по въпроси, които не са били спорни между страните. Касаторите поддържат, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 670 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 1728/2009 г. на ВКС, Решение № 14 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, Решение № 96 от 05.08.2016 г. по т. д. № 907/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 304 от 17.10.2018 г. по т. д. № 2776/2017 г. на ВКС, II т. о., Решение № 14 от 03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25 от 02.04.2021 г. по гр. д. № 1849/2020 г. на ВКС, ІII г. о.

Ответникът по касационната жалба – О. Л. И. не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Прието е, че производството по делото е образувано по предявен от З. С. И. и П. С. В. против О. Л. И. иск с правна квалификация чл.109 от ЗС.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните по делото са съсобственици на ПИ с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], с адрес на поземления имот [населено място], [улица], с площ 351 кв.м., като всяка от ищците е собственик на ¼ идеална част от поземления имот, а ответникът е собственик на останалата ½ идеална част от имота, както и на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, като по силата на договор за покупко- продажба от 2002 г. ищците са придобили при равни права втория етаж от тази сграда, с прилежащите към него два броя зимнични помещения, мазе и три броя тавански помещения, съответните части от общите части на сградата, а също и масивен гараж, построен в западната част на имота, а по силата на договор за делба от 2008г. ответникът е собственик на първия етаж от жилищната сграда, както и на втория построен в поземления имот гараж.Твърдели, че ответникът без съгласието на ищците е извършил застрояване, състоящо се в обзиждане на пространството под терасата на първи жилищен етаж на сграда с идентификатор [№], с размери 3.10 м./ 0.70 м. и височина до плочата на терасата, като е поставил и метална врата, която се заключва и ключът се държи от него, а затвореното пространство се използва като склад.Според ищците, строежът е незаконен, тъй като е извършен без разрешение за строеж и без тяхно съгласие, което е задължително, предвид съсобствеността върху имота.Поддържали, че извършеното застрояване нарушава правото им на собственост и е пречка да упражняват това си право в пълен обем, тъй като заграденото с обзиждането място е определено за общо ползване на съсобствениците на основание чл.32,ал.2 ЗС с влязло в сила решение на ВРС от 19.06.2020 г. по гр.дело №5162/2019г.Поискали са ответникът да бъде осъден да премахне извършеното застрояване и да възстанови имота в съществуващото преди това състояние.

С отговора си по чл.131 ГПК ответникът е посочил, че е извършил строителството единствено с цел укрепване и обезопасяване на терасата и жилищната сграда, тъй като терасата е била поддала и провиснала и е имало опасност от срутването й и увреждане на самата сграда.Възразил е, че укрепването е станало със знанието и съгласието на съсобствениците към момента на извършването му, както и че се касае за неотложен ремонт, при който не се засягат общи части и не се изисква съгласие на останалите съсобственици.Оспорено е твърдението, че с обзиждането се затваря прозорец на тяхна маза, като е посочил, че укрепването граничи с негово собствено мазе, а не с това на ищците.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Посочено е, че съгласно разясненията, дадени в ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т.д.№4/2015 г., ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените/чл.50 от ЗС/ като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.Прието е, че с негаторния иск може да се търси и защита от един съсобственик срещу друг съсобственик, който е осъществил в съсобствения имот такива действия, с които се пречи на упражняването на правото на собственост, както и срещу действия, които възпрепятстват ползването на общи части. Посочено е, че защитата по чл.109 от ЗС трябва да съответства на нарушението.

Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че процесният имот е съсобствен между страните като с решение на ВРС от 19.06.2020г. по гр.дело №5162/2019г. е извършено разпределение на ползването по чл. 32, ал.2 от ЗС.Обзиждането на терасата е извършено преди образуване и приключване на делото и към датата на извършване от страна на ответника на тези строителни действия, ползването на дворното място все още не е било разпределено, поради което всеки един от съсобствениците е могъл да го ползва съобразно притежаваната от него идеална част.За извършеното обзиждане на терасата не са били необходими нито инвестиционен проект, нито разрешение за строеж, тъй като изграденото представлява „текущ ремонт“ съгласно пар. 5, т. 43 ДР на ЗУТ, а съгласно чл. 151, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ЗУТ, за такава дейност не се изискват инвестиционен проект и разрешение за строеж.Независимо от това действията на ответника са неоснователни, тъй като не е доказано да е поискал съгласието на останалите съсобственици при извършването на обзиждането на терасата.

За неоснователно е прието твърдението на ищците, че обзиждайки пространството под терасата на първи жилищен етаж, ответникът О. И. е преградил съществуващ прозорец към собственото им мазе, при което проветряването на това помещение е невъзможно, което води до повишени нива на влага и невъзможност за съхранението на зимнина и вещи в него.Съгласно заключението на приетата СТЕ, онагледено и със снимков материал в т.3 е посочено, че в обзиданото пространство под терасата прозорец към мазе не съществува, а стената на сградата, към която е изпълнено обзиждането, е плътна без отвори, съответно няма нарушен достъп на светлина и въздух до мазе на ищците.

За неоснователно е прието и твърдението на ищците, че О. И. при извършеното строителство е поставил метална врата, която се заключва и ключът се държи от него, а затвореното пространство се използва като склад. Взето е предвид, че от заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание, е установено, че към момента на огледа съществува отвор за врата с метална каса, но врата няма, поради което е прието, че дори да е имало поставена врата, то тя е премахната, т.е нарушението е преустановено.

Изложени са допълнителни мотиви, че по делото е останал спорен въпросът дали пространството под терасата е отредено със съдебното решение за общо ползване, тъй като в представените от ищците заключение на вещо лице и скица към него, изготвени по гр.дело №5162/2019г. е посочено, че площите на построените в имота сгради са изключени от разпределението, а в застроената площ на жилищната сграда е включена и площта на терасата.Спорно е и обстоятелството дали това място под терасата с площ от 2.17 кв.м./3.1м. х 0.7 м./ въобще може да бъде ползвано, предвид установената височина от терена до плочата от около 1.2 м. - 1.3 м.Посочено е и, че с премахването на вратата, ако е съществувала такава, пречката за ползване на пространството от всеки от съсобствениците е отпаднала.

Въз основа на горното е прието, че след като не е доказано извършеното от ответника обзиждане на пространството под терасата на първи жилищен етаж да пречи и ограничава възможността на ищците да ползват съсобственото дворно място, предявеният иск по чл.109 ЗС е неоснователен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като посоченото в изложението решение № 115 от 30.11.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г. на ВКС, I г.о. и служебно известното на настоящия състав решение №716/02.12.2024г. по гр.д.№718/2024г. на ВКС, І г.о., са постанови при различна от настоящата фактическа обстановка.

Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота според нейното предназначение.С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.Негов предмет може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение.

Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.Такива са следните случаи: ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот; действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. /Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, мотиви/.

Следва да се приеме, че строеж, извършен само от единия съсобственик в съсобствен имот без надлежно учредено право на строеж и без да е давано съгласие за построяването от другия съсобственик, съставлява неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако ползването на дворното място не е било разпределено/решение № 115 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3769/2019 г., I г. о./.В тази хипотеза ответникът/съсобственикът/ осъществява действия в собствения на ищеца имот, без да има ограничено вещно право върху този имот, което нарушение по безусловен начин пречи на последния да упражнява правото си в пълен обем.Другият съсобственик не е длъжен да търпи построеното, ако не желае неговото запазване, тъй като по този начин се ограничава правото му да ползва цялото дворно място според обема от правата си в съсобствеността.По същия начин следва да се сложат нещата и тогава, когато съсобствениците са си разпределили ползването на дворното място, а построеното попада в площ, която е отредена за общо ползване.

В процесния случай се установява, че построеното попада под терасата като разстоянието от терена до плочата е около 1.2 м. - 1.3м., докато разгледаните в останалите две хипотези се касае за постройка, която е изградена в незастроената част на дворното място, обективно намаляваща площта, която другият съсобственик може да ползва.Това означава, че осъщественото от ответника нарушение не е от тази категория, от която става ясно по безспорен начин, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.Това означава, че в тежест на ищеца е да установи, че нарушението създава пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.Въззивният съд е изложил подробни мотиви защо с това действие не се нарушава правото на собственост на ищците да ползват дворното място

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по втория поставен въпрос.Формално е основателен довода на касаторите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на въззивния съд, който в мотивите си е приел за спорно твърдението на ищците, че е било проведено предходно исково производство, в което е било разпределено ползването на съсобственото дворно място, като частта, която се намира под терасата на ответника е било отредено за общо ползване.От съдържанието на отговора на исковата молба е видно, че това фактическо твърдение не е било оспорено от ответника.Тези мотиви за отхвърляне на предявения иск от въззивния съд обаче са съпътстващи, а не решаващи такива, поради което не представлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение