Определение № 237 от 27.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 982/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. В. от [населено място] срещу решение от 16.05.2011 г. по гр. д. № 2772/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав, с което, след частична отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 48 състав решение по гр. д. № 7927/2004 г., изцяло са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове: иск с правно основание чл. 399, ал. 1 ТЗ /отм./ за сумата 5 473.78 лв. – застрахователно обезщетение и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 526.22 лв. – законна лихва върху първата сума за периода от 28.03.2002 г. до 17.09.2004 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит, а именно – иск с правно основание чл. 399, ал. 1 ТЗ / отм./ за сумата 5 473.78 лв. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 526.22 лв. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение