Определение № 2834 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2150/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1923/24.02.2023 година, подадена от И. Х. С., срещу част от решение № 10/30.01.2023 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 451/2022 година. С касационната жалба въззивно решение с оспорва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 711/14.07.2022 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 23/2022 година, в частта с която е отхвърлен предявения от И. Х. С. срещу „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 13 000.00 лева и пълния претендиран размер от 38 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 07.02.2021 година, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2021 година до окончателното плащане. В подадената от И. Х. С. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Апелативен съд Бургас, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново, с което предявения от касатора срещу „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] иск, с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, да бъде уважен за пълния размер на претендираното обезщетение от 38 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. Х. С. твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 4346/15.05.2023 година, с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 10/30.01.2023 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 451/2022 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в оспорваната с нея част. И. Х. С. е бил уведомен за обжалваното решение на 31.01.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 1923/24.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Апелативен съд Бургас е изложил мотиви за това, че с решение № 711/14.07.2022 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 23/2022 година е уважен предявения от И. Х. С. срещу „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 000.00 лева представляваща обезщетение за претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 07.02.2021 година, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2021 година до окончателното плащане, като за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 38 000.00 лева искът е отхвърлен. Първоинстанционното решение било обжалвано от И. Х. С. в частта му, с която предявения от него иск бил отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер. Във въззивната жалба било посочено, че определяният и присъден от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди бил занижен. Решаващият състав не бил отчел в пълна степен конкретни обективно съществуващи факти от значение за определяне на справедливо обезщетение. В жалбата се излагали подробно аргументите на С. за това, че при констатираните по делото телесни увреждания на ищеца и проведеното лечение и възстановяване, първата инстанция не била взела под внимание относими критерии като социално-икономическата обстановка в страната към датата на инцидента и съдебната практика за подобни случаи. Направено било искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане допълнително на обезщетение в размер на 25 000.00 лева заедно със законната лихва. „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] също било обжалвало първоинстанционното решение с оплаквания за неправилност на тази част от решението, с която била уважена претенцията на И. Х. С. за обезщетение за неимуществени вреди в размер над 6500.00 лева, заедно с лихва за забава от 11.06.2021 година. Изложени са съображения за това, че с решението си първоинстанционният съд бил приел, че за обезщетяване неимуществените вреди на И. Х. С. се дължало обезщетение за неимуществени в общ размер от 25 000.00 лева, поради което, отчитайки вече изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 12 000.00 лева, присъдил допълнително сумата от 13 000 лв. заедно с лихва за забава, считано от 11.06.2021 година, а за разликата до 38 000.00 лева заедно с лихва за забава отхвърлил исковете. Присъдено било и обезщетение за имуществени вреди в размер на 113.91 лева заедно със законната лихва от 18.09.2021 година до изплащането. За половината от присъденото обезщетение за неимуществени вреди (6500.00 лева) първоинстанционното решение не било обжалвано и било влязло в сила. Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатирал, че решението на първата инстанция било валидно, а в обжалваните части-допустимо. По същество то било правилно и на основание чл. 272 от ГПК въззивната инстанция препращала към мотивите му, които не било необходимо да повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивните жалби, които се отнасяли до определения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд намирал, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД трябвало да определи по справедливост. Понятието „справедливост“ било всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране било обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за които били нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да определи паричния еквивалент на понесените от И. Х. С. болки и страдания, съдът съобразявал характера, вида и тежестта на нанесените телесни увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от шокиращото и болезнено преживяване. Пострадалият И. Х. С. към момента на инцидента бил на 15 години. Пътнотранспортното произшествие му било причинило фрактура на глезена, охлузвания и натъртвания. Лечението на фрактурата изисквало три оперативни намеси, последните две-за екстракция на плаки и винтове. Възстановяването било протекло без усложнения, но като последица от фрактурата според вещото лице д-р Т. за С. не била препоръчителна активна спортна дейност. Съобразявайки тези обстоятелства заедно с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2021 година, въззивният съд намирал, че за справедливото обезщетяване на неимуществените вреди на И. Х. С. била необходима сума в размер на 25 000.00 лева. Този общ размер на обезщетението с оглед вида, характера и тежестта на уврежданията не можел да се приеме за прекомерен, в какъвто смисъл били оплакванията на застрахователя „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място]. От друга страна така определеният размер не бил занижен, каквито били оплакванията на И. Х. С.. Този размер държал сметка за конкретните обстоятелства: възрастта на пострадалия, тежестта на увреждането и последиците му, както и за обективните икономически условия в страната към 2021 година, когато вредите били настъпили. Затова въззивният съд приемал, че И. Х. С. имал право на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 25 000.00 лева. Застрахователят бил платил доброволно 12 000.00 лева преди предявяването на исковете и 7292.70 лева, в т. ч. 6500.00 лева главница и 792.70 лева. законна лихва, след постановяване на първоинстанционното решение с преводно нареждане от 23.08.2022 година. Сумата, която била платена след влизане в сила поради необжалване от застрахователя на първоинстанционното решение за 6500.00 лева, не можела да бъде взета под внимание при преценката на основателността на иска във въззивното производство, а следвало да се отчете при изпълнението на решението. В частта, с която било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000.00 лева заедно със законна лихва обжалваното първоинстанционно решение трябвало да се потвърди. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. Х. С. е поискал обжалваното решение на Апелативен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това длъжен ли е решаващият съд да посочи изрично конкретното значение на всеки от задължителните критерии при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и в каква степен те влияят при вземането на това решение. Изложени са твърдения за противоречие между обжалваното решение от една страна и ППВС № 4/23.12.1968 година, решение № 9/07.02.2012 година, постановено по гр. д. № 733/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 115/05.04.2012 година, постановено по гр. д. № 593/2011 година, решение № 480/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година и решение № 299/15.07.2013 година, постановено по гр. д. № 1179/2012 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. от друга страна, от което се извежда наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Така поставеният въпрос е включен в предмета на делото, бил е разглеждан от въззивния съд и е обусловил правните изводи при постановяване на решението му, но не обуславя допускането на исканото от И. Х. С. касационно обжалване. При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил установената практика, съгласно която при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Тъй като така посочените в мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година обстоятелства не са изброени изчерпателно, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдилищата трябва да извършват конкретна преценка кои от установените по делото обстоятелства са от значение за това и да ги преценяват в съвкупност с останалите такива. В съдебната практика като такива обстоятелства са утвърдени икономическото положение в страната, към момента на настъпването на увреждането и размерът на присъдените при сходни случаи обезщетения за неимуществени вреди. Когато искът за обезщетение е насочен не срещу прекия причинител на вредите, а срещу неговия застраховател по риска „Гражданска отговорност“ съдилищата могат да вземат, като ориентир нормативно определените лимити по застраховката, което обаче не означава, че трябва да определят размерът на обезщетението с оглед на посочения в тях размер. При определяне на размера на обезщетението съдилищата трябва да вземат предвид всички установени по делото обстоятелства, които по тяхна преценка, са от значение за това, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. Х. С. е поискал въззивното решение на Апелативен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от И. Х. С. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Апелативен съд Бургас. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 10/30.01.2023 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 451/2022 година, по подадената срещу него от И. Х. С. касационна жалба с вх. № 1923/24.02.2023 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на спора И. Х. С. ще трябва да заплати на „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение