Определение № 3082 от 22.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 150/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото “Електроразпределение Север” АД против решение № 284/17.10.2023г. по в.т.д. № 197/2023г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 528/18.11.2022г. по т.д. № 141/2021г. на Окръжен съд- Варна, с което е уважен предявения, на основание чл.82, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, иск от „УИНД СИСТЕМС” ООД срещу електроразпределителното дружество за сумата от 269 455,29 лева за периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г., от които за 2018г. - 74 593,82 лева, за 2019г. - 60 968,05 лева, за 2020г. - 106 224 лева и за 2021г.- 27 669,42 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на произведената ел.енергия от вятърна електрическа централа, находяща се в ПИ 001047, [населено място], общ. Каварна, обл. Добрич, при работа на генератора с мощност 2 MW, за периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г. и тази, която централата би произвела при мощност 3 MW, претърпени поради неизпълнено задължение на ответника по договор за достъп № ПД-Д13-224-10.10.2013г./30.09.2013г., а именно - да осигури на ВяЕЦ достъп до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната присъединителна мощност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда 02.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон - ЗЗД и ЗВАЕИБ, съществено нарушение на процесуалните правила - чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, и необоснованост. Твърди, че съдът не се е съобразил с уговореното между страните и е подменил изразената от тях воля в сключените анекси, в които е уговорено условие, което трябва да се изпълни, за да се даде пълна мощност на централата, а именно извършване от ищеца на реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция Генерал Тошево, което условие не е осъществено. Независимо, че ищецът не е изпълнил задължението си по валидните анекси, съдът е счел, че ответникът дължи обезщетение за наложеното ограничение за достъп до мрежата, поради неспазване на чл.1 от договора за достъп. На второ място, се поддържа, че свързващото предприятие не носи отговорност за присъединяване, осъществено при липса на капацитет на преносната мрежа, което присъединяването на ВяЕЦ, на основание чл.9, чл.13, ал.2 и чл.35 ЗВАЕИБ /отм./, е императивно задължение за енергийното предприятие, което няма право на откаже присъединяването, вкл. в случаите, когато има несъответствие с реалните технически възможности на преносната мрежа, като в настоящия случай. Касаторът сочи, че доколкото присъединяването е осъществено при дефицит на преносната мрежа, наложил последващо ограничение на достъпа до същата, това не може да се вмени в негова вина. От друга страна, жалбоподателят твърди, че въззивният състав не е обсъдил релевираните възражения и не е изложил мотиви относно всички твърдения на ответника по иска. Намира за неправилен и противоречащ на ГПК изводът на съда, че по отношение на мотивите в предходно решение по друг спор между страните по делото, касаещ, процесния договор, е формирана сила на пресъдено нещо, с каквато се ползват само диспозитива на решението. Сочи, че установените факти по предходното дело са за минал момент и с влязлото в сила решение не се доказва съществуването им за в бъдеще. Касаторът претендира присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Уинд Системс“ ООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира заплащане на направените разноски за настоящата инстанция, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Третото лице помагач на страната на ответника, „Национална електрическа компания“ ЕАД не представя отговор. Третото лице помагач на страната на ответника, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД моли да се уважи жалбата, по съображения подробно изложени в становището му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не се спори по делото, че страните са обвързани в правоотношение по присъединяване и достъп на обекта на ищеца, като производител на ел. енергия от възобновяем източник – вятър, до електроразпределителната мрежа (ЕМР) / електропреносната мрежа (EПМ), произтичащо от договор за присъединяване № ДУА -971/16.08.2007- 3057/17.09.2007-4014-ВГ-22.04.2009 от 30.09.2009г. и свързания с него договор за достъп от 30.09.2013г., с рег. № ПД-Д13-223-10.10.2013, сключен при общи условия. Обектът на ищеца представлява ВяЕЦ с обща заявена мощност от 3000 КВ (т.е. 3 МВ), изградена в ПИ № 001047 в [населено място], общ. Каварна. По отношение на същата е издадено разрешение за ползване № ДК - 07- СИР - 93/07.10.2010г., което касае както електроцентралата, така и присъединителното съоръжение - кабелна линия СрН 20кВ от ветрогенераторите до ГРУ в ПИ № 001058, като с разрешението за ползване е прието, че техническите изисквания на ответното дружество за присъединяването на обекта, съгласно чл.4 от договора, са изпълнени. Производителят е бил реално присъединен към ЕРМ с въвеждане на обекта в експлоатация с поставянето му под напрежение на 12.11.2010г ., за което е издадена на същата дата заповед, на основание чл.63 и чл.64 от Наредба № 6/2004г. /отм./, при ограничение на отдаваната мощност към ВЕЛ (въздушни електропроводни линии) Конаре от 3 МВ. Съдът е счел, че с това са изпълнени и двата етапа, посочени чл.7 от договора за присъединяване, вкл. включването на ел.генератор в паралел към електрическата мрежа. Прието е, че с издаването на разрешение за ползване на строеж от 07.10.2010г. на ветроенергиен парк от три ветрогенератора, сред които и процесният, опериран от ищеца „Уинд системс“ ЕООД, договорът за присъединяване се счита прекратен по право, поради изчерпване на предмета му, на основание чл.59 от Наредба № 6/2004г. /отм./, съгласно който договорът за присъединяване към електрическата мрежа се прекратява след представяне на документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване и на електрическата централа, издаден при условията и по реда на ЗУТ. Решаващият състав е констатирал, че страните са подписали три броя анекси към договора за присъединяване – на 12.11.2010г., на 19.01.2011г. и на 10.05.2011г. С първия анекс, подписан на 12.11.2010г. – датата на въвеждане на обекта в експлоатация, е въведено ограничение на номиналната мощност на присъединяване на ветрогенераторите, присъединени към модул „изход“ в ГРУ към ВЕЛ Конаре, от общо 5 МВ за трите ветрогенератора. В този анекс за първи път е посочена и необходимостта от реконструкция на килия Конаре в подстанция Ген. Тошево за способстване работата на централите при максимално допустимата генерирана мощност от 9 МВ. Според текста на анекса, техническото изискване за присъединяване на ВЕЛ Конаре към килия Конаре в подстанцията, собственост на „НЕК“ ЕАД, е поставено от оператора на преносната мрежа. Същевременно третите лица помагачи на страната на ответника - „НЕК“ ЕАД (оператор на преносната мрежа) и „ЕСО“ ЕАД (който оперира преносната мрежа след февруари 2014г.) оспорват поставянето на технически изисквания към достъпа на производителя към ЕПМ, като твърдят, че това ограничение в релейната защита на ГРУ Крис е договорено единствено между страните по анексите т.е. между ищеца и ответника. В следващото споразумение от 19.01.2011г. страните са определили максимално допустима генерирана мощност за трите ВяЕЦ от 6 МВ. В третия анекс от 10.05.2011г. производителите, собственици на трите централи, се съгласяват да извършат пропорционално на присъединената мощност, проектиране и преоборудване на килия Конаре в подстанция Ген. Тошево, като до изпълнението на това условие, съгласно чл.60, ал.5 от Наредба № 6/2004г., да ограничат до 6 МВ отдаваната от трите генератора мощност (присъединени към модул изход на ГРУ Крис). Съгласно анекса, всички разходи за извършване на преоборудването са за производителите, които се задължават да прехвърлят на ответника съоръженията, а разходите представляват част от цената за присъединяване към ЕРМ. Съдът е констатирал, че такова техническо задание за производителя – ищец, не е поставяно с договора за присъединяване, вкл. до въвеждане в експлоатация на 12.11.2010г. на ВяЕЦ и присъединителното съоръжение - кабелен електропровод. Прието е, че поставянето му като условие в последващите анекси е извън процедурата по чл.60, ал.5 от Наредбата, но е счетен за неоснователен довода на ищеца, че това води до нищожност на споразумението, тъй като присъединяването на обект на производител към ЕРМ мрежа е процес, който изисква последователни действия на двете страни в правоотношението и не приключва с активиране на генератора на ветроцентралата. Същевременно са изложени съображения, че посоченото съоръжение - килия Конаре, е част от преносната мрежа, собственост на „НЕК“ ЕАД / „ЕСО“ ЕАД, поради което с анекса, сключен с ответника, не може да бъде възложено върху производителите задължение за проектиране и преоборудване на килия Конаре. Съдът е посочил още, че по делото не е установено да е съществувала необходимост или техническо изискване за ограничаване на присъединените централи от ветропарк [населено място] към ЕРМ и към преносната мрежа, в който смисъл са и становищата на третите лица – помагачи – „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД. Позовал се е на действалата през процесния период НАРЕДБА №6 от 24.02.2004г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./, според която в условията за присъединяване на обект към мрежата се отчита и преносната възможност на съществуващата електрическа мрежа, както и плановете за развитието й. В случаите по чл.7, ал.2 от същата наредба, поставените допълнителни технически изисквания и условия от оператора на преносна мрежа се включват към условията и техническите изисквания на оператора на разпределителната мрежа, като се посочват в договора за присъединяване, съгласно чл.17 вр.чл.19 от наредбата. Констатирано е, че в случая, такива изисквания към присъединявания обект отсъстват в договора за присъединяване. Във връзка с доводите на ищеца е прието, че подписаните, след въвеждане на обекта в експлоатация, анекси не са нищожни и уреждат отношенията на страните във връзка с присъединяването и достъпа на процесната ВяЕЦ към електроразпределителната мрежа. Посочено е, че те представляват самостоятелни договорки на страните във връзка с комплексната и продължаваща процедура по ползване на ЕРМ и ЕПМ от страна на производителя на ел. енергия, като те не уреждат отношения по вече приключилата процедура по присъединяване с прекратяване по силата на чл.59 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. /отм./ на договора за присъединяване, а уговарят параметри за безпрепятствен режим на работа на вече произвеждащата ел. енергия ВяЕЦ. Изложени са съображения, че сключването на договор за присъединяване на енергиен обект не е самоцелно, а представлява етап от множество правоотношения между производителите на ел. енергия и лицензиантите на достъп и пренос на ел. енергия, собственици на различни части от електроенергийната мрежа в страната, като крайната цел е производството и продажбата на ел. енергия. Прието е, че трите споразумения, наименувани анекси към договора за присъединяване, целят уреждане на отношенията между страните във връзка с присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа, без да се навреди на сигурността на захранването и функционирането на електроенергийната мрежа, което би засегнало интереси и на трети лица - собственика на електропреносната мрежа към онзи момента – „НЕК“ АД и останалите производители на ел. енергия от възобновяеми източници в региона. С оглед горното е заключено, че тази споразумения не са нищожни, тъй като с тях не се постига забранена от закона цел, не е налице липса на предмет, на форма или противоречие със закона, или друг порок, водещ до нищожност. Въз основа на приетата СТЕ е установено, че точката на присъединяване на ВяЕЦ към ЕРМ е през кабелен електропровод от ветрогенератора на ищеца в ПУ № 001047 до ГРУ Крис 20кВ м ПИ № 001058, където именно е наложено ограничение до 7 МВ от ответника посредством релейната защита, обхващащо производството и на трите централи, вкл. процесната. След споразумението от май 2011г. и през целия исков период, вкл. след това до 20.07.2021г., трите централи са били присъединени от Е.ОН България Мрежи АД (сега „Електроразпределение Север“ АД) на обща максимална мощност от 7 МВ, а след тази дата на 8 МВ. Наложеното ограничение на трите ветрогенератора от ветропарк Крупен, присъединени към ГРУ Крис, е постигнато чрез обща релейна защита, монтирана от ответника в ГРУ Крис, като настройките на същата възпрепятстват производството на ел. енергия на ветрогенераторите в пълния им капацитет от 3 МВ. Според вещото лице, съоръженията са оразмерени за мощност от общо 9 МВ, тъй като всяка една от трите перки във ветропарка, е произведена с мощност до 3 МВ, като съответната апаратура може да пренася до 9 МВ ел. енергия, но заложеното в ГРУ Крис ограничение чрез релейната защита не позволява да постъпва енергия по-голяма от 7 МВ, поради което дори да се произведе повече ел. енергия от конкретния ветрогенератор, тя няма как да постъпи в ЕРМ. Това е обусловило направеното от ищеца софтуерно ограничение във ветрогенератора му за производство на ел. енергия до 2 МВ, тъй като липсата на такова преди това е водило до изключване на генератора (12-13 пъти при максимално възможни 20 пъти за оптимален режим на работа), което е въвеждало централата в авариен режим и е водило до технически проблеми в настройките на съоръжението. Ограничението е наложено от ищеца, поради създадената невъзможност на извода, където е и точката на присъединяване, да поеме цялата произведена от трите централи ел. енергия, поради зададената релейна защита на съоръжението от ответника (два от трите ветрогенератора са ограничени до 2 МВ, вкл. процесният, а третият работи до 3 МВ ). Съдът е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства, че с отпадане на софтуерната релейна защита при ищеца, би се осигурил пренос на цялата произведена от централата ел. енергия при технологичната й мощност от 3 МВ, съотв. че ограничението зависи единствено от действията на ищеца, като резултат от постигната съгласуваност между производителите във ветропарк [населено място]. С оглед на това, съдът е заключил, че ограничението в производствения капацитет на ищцовата централа не е съгласувано на доброволен принцип между тримата производители на ел. енергия от ветропарка, присъединени към ГРУ Крис, тъй като съгласуването е направено с оглед наложеното от ответника ограничение последством релейната защита, която не позволява да постъпва в ЕРМ ел. енергия по-голяма от 7 МВ. Въз основа на сключения на 30.09.2013г. договор за достъп на производител на ел.енергия от възобновяеми източници до ЕРМ на ответното дружество, съдът е приел, че между страните е възникнало правоотношение по чл.30 от ЗЕВИ, което преурежда за в бъдеще отношенията им във връзка с ползването на разпределителната и преносната мрежа. Съгласно този договор, на ищеца се предоставя достъп и системни услуги до ЕРМ в съответствие с действащото законодателство и ОУ и при спазване на техническите параметри на електроцентралата, определени съгласно сключения договор за присъединяване на ел. централа с обща заявена мощност от 3000 КВ (3 МВ), изградена на площадка [населено място], имот № 001047. Достъпът е подчинен на сигурността на електроенергийната система и на пропускателната способност на мрежата, като съгласно чл.6, т.5 от ОУ, осигурява и регламентира право на използване на преносната/разпределителна мрежа за пренос на ел. енергия срещу заплащане на цена, съгласно Наредбата за регулиране цените на ел.енергия и при условия, определени в Правилата за условията и реда за достъп до мрежите. Съгласно чл.5 от договора, ответното дружество дължи обезщетение на производителя при ограничаване на производствените възможности в размери и при условия, регламентирани в ОУ, част от договора за достъп. В ОУ обаче липсва предвидена конкретна хипотеза, която да реферира към процесната фактология, а и клаузата на чл.34 ОУ е неприложима, тъй като в случая ограничаването в присъединената мощност е изначално, а не последващо. Въззивният съд е намерил за несъстоятелна и за недоказана защитната теза на ответника по иска, че ограничението от 7 МВ е наложено, поради поставено изискване към достъпа до преносната мрежа от страна на „НЕК“ ЕАД /а след 2014г. от „ЕСО“ ЕАД/, съгласно условията по предварителен договор ЕП-106/15.04.2011г. за реконструкция на килия Конаре. Изложени са следните съображения: 1/ ответникът, съгласно анекс № 3/10.05.2011г ., е възложил преоборудването на килията на производителя, но не представя съпътстващи такава процедура документи; 2/ посоченото изискване не е възпроизведено в сключения след това договор за достъп до ЕРМ, в който отново е предвидено достъпът да се извърши на номиналната мощност на централата от 3 МВ; 3/ с договора за достъп са преуредени занапред съществуващите преди това отношения между страните, намерили израз в цитираните три анекса; 4/ липсва последващо договора за достъп до ЕРМ изявление на ищцовото дружество за ограничаване производителността на централата; 5/ не са събрани доказателства за установяване, че в действителност е било наложително ограничение в генериращата мощност, постъпваща в преносната мрежа или че това е било необходимо с оглед оптималното й функциониране; 6/ не са представени доказателства за наличие на някое от предвидените в чл.32 от Общите условия към договора за достъп условия за ограничаване генериращата мощност на присъединените централи; 7/ изискване за изграждане на ГРУ 20 КВ е поставено спрямо друг от производителите, в чийто имот е разположено съоръжението – „Уинд енерджи“ ЕООД, като в чл.14а от анекс № 2/12.02.2010г., сключен с този оператор, е предвидена изрично възможност за редуциране на генерираната мощност или временно изключване на генератора по нареждане на „ЕСО“ ЕАД при възникване на необходимост от ограничение на производството на ел. енергия, вследствие на недостатъчен капацитет на преносната мрежа, а в анекс № 5/10.05.2011г. спрямо „Уинд енерджи“ ЕООД е предвидено преоборудване и реконструкция на килия Конаре в подстанция Ген.Тошево 110/20 КВ., съгласно предварителния договор ЕП -106/15.04.2011г.. По силата на представения по делото предварителен договор от 15.04.2011г. са уговорени условията, при които присъединителна уредба СрН и електропровод СрН 20кВ Конаре, собственост на ответното дружество, ще бъде присъединена към уредбата СрН на „НЕК“ ЕАД, съгласно Наредба № 6/2004г., във връзка с присъединяване на вятърна централа от 9 МВ в землището на [населено място]. Съгласно този договор, за присъединяването на обекта към килия Конаре ЗРУ 20 КВ на подстанцията, при присъединена мощност 9 МВ, ниво на напрежение 20 кУ и за гарантиране нормалното функциониране на централата, ЕРМ и ЕПМ, ответното дружество е поело задължение за оборудване на килията с нови съоръжения, доставка и монтаж на 3 бр.токови трансформатори, доставка и монтаж на напреженови трансформатори, 3 бр. вентилни отводи, разеденители, изолатори, предпазители, шини, релейна защита за извод СрН, апаратура НН в килията, контролен електромер в килията. Съгласно чл.2.6 от договора, Е.ОН България е поело задължение, на основание чл.94, ал.5 от Наредба № 6/2004г., да достави, проектира и монтира оборудването и въведе в редовна експлоатация съоръженията. Съдът е посочил, че цитираната разпоредба от наредбата предвижда изграждането на съоръжения за присъединяване на обекти към преносната мрежа за сметка на оператора на преносната мрежа /„НЕК“ ЕАД/ в договорените срокове и етапи и осигурява тяхното въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Съгласно чл.94, ал.5 от наредбата, разпределително предприятие, с което се сключва договор за присъединяване, може да поеме задължение за изпълнение на определен вид строителни и монтажни работи по присъединяването със съгласието на преносното предприятие. Преносното предприятие отразява поетото задължение в работните проекти и договора. От приложения предварителен договор /чл.4/ се установяват уговорени срокове за въвеждане на централата в експлоатация и срока за изграждане на съоръженията до 30.07.2012г. Тези срокове предхождат сключения между страните договор за достъп от 30.09.2013г. Съгласно т.15 вр.т.14.1 от предварителния договор, договорът има сила за срок от две години, считано от подписването му и при неподаване от Е.ОН България на искане за сключване на договор за присъединяване. Взаимоотношенията на Е.ОН България с „НЕК“ ЕАД са обективирани и в приложената кореспонденция на л.294 и сл. по делото, от която е видно, че още към тази дата е направено искане за сключване на окончателен договор за присъединяване, но такъв не се твърди да е сключен. Такова искане е направено и на 01.06.2011г., на 19.10.2011г., на 05.12.2011г. и на 25.04.2013г. С писмо на „НЕК“ ЕАД от 06.02.2012г. са представени съгласувани проекти за реконструкцията на килия Конаре. Посочено е, че липсват каквито и да е доказателства, че след съгласуването на проектите от „НЕК“ ЕАД през 2012г. ответникът е възложил реконструкцията на килията на „Уинд системс“ ООД, каквито са били твърденията на ответника, а от там и за неизправност на ищеца. Заключено е, че договорът за достъп от 30.09.2013г. на обект на производител към ЕРМ е сключен след посочените по-горе дати, като в него не е възпроизведено условието от анекс № 3/2011г. и/или уговорката от предварителния договор за присъединяване от 15.04.2011г. на ел. уредба СрН на ответника към уредба СрН на „НЕК“ ЕАД. Междувременно е изтекъл и предвидения двугодишен срок на действие на предварителния договор между „Е.ОН България“ и „НЕК“ ЕАД, поради което съдът е намирал, че тези уговорки нямат отношение към предмета на спора. Съдът е взел предвид, че съгласно влязло в сила решение по т.дело № 321/2017г. на ВОС, ответното дружество е осъдено, на основание чл.79 ЗЗД да заплати на Уинд системс ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на отдадената електрическа енергия от вятърна електрическа централа при присъединена мощност 2 MW и тази, която би се отдала при работа на генератора с пълната му мощност от 3 MW, уговорена по договор № ДУА 971/16.08.2007 г. - 3057/17.09.2007г.- 4014-ВГ- 22.04.2009г. и в договор за достъп №ПД-Д13-223 от 10.10.2013г., но за предходен период - от 01.02.2014г. до 28.02.2017г. Съобразено е, че ответникът не е въвел в процеса различни факти и обстоятелства, настъпили след визирания в посоченото решение период, които да доведат до различни правни изводи относно липсата на договорно и законово основание за ограничаване присъединената мощност на ищцовата централа. Съдът, на основание чл.298 ГПК, е приел, че в предходен период (01.02.2014г. до 28.02.2017г.) е било налице неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество, произтичащо от същия договор за достъп до ЕРМ. Същевременно от доказателствата по настоящото дело е установил, че ограничението на мощността до 2 MW е отпаднало след изтичането на процесния период 01.03.2018г. до 01.03.2021г., а именно на 24.07.2021г., като междувременно не се твърдят, съответно не се доказва настъпването на нови обстоятелства, с оглед на което е прието, че неизпълнението на договора за достъп е продължило до 24.07.2021г. вкл., т.е. по време на целия процесен период. Въз основа на горното, съдът е приел, че е налице неизпълнение на задължението на ответника, изводимо от чл.1 от договора за достъп от 30.09.2013г. както и от предметното му съдържание по чл.30 от ЗЕВИ. Посочено е, че съгласно чл.30, ал.2 от ЗЕВИ, производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа. В договора за достъп по чл.30, ал.1 ЗЕВИ, се определят условията по изпълнение на прогнозните графици се уговарят дължимите от оператора обезщетения при ограничаване в производствения режим на енергийния обект с изключение на случаите на планови ремонти, както и с изключение на случаите по чл.72 и чл.73 от Закона за енергетиката. В случаите, когато мрежата не е собственост на съответния оператор, обезщетения се уговорят в договор между собственика на тази мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници. За да достигне до извод за основателност на иска съдът се е позовал и на чл.27 ЗЕВИ, съгласно който, разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя, а тези от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа. В случая, килия Конаре е част от преносната мрежа, а не присъединително съоръжение към мрежата, като липсва задължение за производителя по изграждането и поддръжката й извън договореното в цитираните анекси. Липсва установено по делото основание за въведеното ограничение за ищеца - било технически възможности на извода, било капацитет на централата или на съответната мрежа, поставени от оператора на мрежата условия, както и такива по смисъла на чл.72 и чл.73 от ЗЕ или по чл.32 от Общите условия към договора за достъп. Операторът на преносната мрежа, конституиран като трето лице - помагач в процеса, също отрича поставянето на изискване към производителя, свързано с присъединената мощност на ветрогенератора. Според решаващия състав, липсва логичност в тезата на ответника, че ищецът сам е поел ангажимент за изграждане / реконструкция на съоръжението, възложено от закона в тежест на собственика на присъединителното съоръжение към преносната мрежа Електроразпределение Север АД. Посочено е, че този извод се подкрепя и от коригираната към момента релейна защита на извода, която очевидно позволява производство на ел.енергия на пълната мощност на ветрогенератора - обстоятелство, по което не се спори /писмо от 20.07.2021г./. Заключено е, че ответникът не е установил по делото, въпреки допуснатата техническа експертиза, че причина за наложеното ограничение е капацитета на преносната или разпределителната мрежи или че такова ограничение е било наложено в релейната защита на килия Конаре, собственост на НЕК ЕАД, както и че аналогично ограничение е поставено и спрямо присъединяването на ГРУ Крис СрН към изводите СрН на ВЕЛ Конаре, част от преносната мрежа на НЕК ЕАД/ЕСО ЕАД. С оглед на това, и предвид приетото за несъстоятелно възражение, че ограничението е наложено по инициатива на производителите, собственици на ветрогенераторите, тъй като от СТЕ е установено, че постоянното ограничение е наложено в ГРУ Крис, осъществено в релейната защита, а последното е част от разпределителната мрежа, собственост на ответника, е изведено, че необходимостта от наложеното години наред на ищеца ограничение в присъединената мощност не е доказано от ответника, който носи тежестта за това. С оглед изложеното, въззивният състав е счел, че е налице неизпълнение на договорно задължение на оператора на ЕРМ, поето спрямо ищеца в чл.1 от договора за достъп, сключен при действието на Общи условия, на 30.09.2013г., считано от фактическото присъединяване на централата и за целия процесен период 01.03.2018г. до 01.03.2021г., вкл. до 24 юли 2021г., състоящо се в неизпълнение на задължението за осигуряване достъпа на ищцовата ВяЕЦ до ЕРМ на номиналната й пълна производствена мощност от 3 МВ, като за периода от въвеждане на процесната централа в експлоатация през 2010г. и по-конкретно от 2014г. до 28.02.2017г. неизпълнението на ответното дружество е установено със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по т. д. № 321/2017г. на ОС - Варна. Прието е, че в резултат неизпълнението на задължението по чл.1 от договора за достъп ищцовото дружество е пропуснало да реализира полза в размер на преференциалната цена, която би получило от продажбата на произведена от централата електрическа енергия на пълната й производствена мощност - разликата между стойността на произведената енергия при работа на 2 МВ и стойността на енергията, която би могла да бъде произведена при пълната номинална мощност от 3 МЗ. Вредите са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на ЕРП да осигури достъпа на пълната мощност на ветрогенератора, закономерна и пряка последица от наложеното и поддържано ограничение на производствената мощност на централата за процесния период. Решаващият състав е намерил, че размерът на обезщетението следва да бъде определен, съобразно изчисленията, посочени в съдебно-техническата експертиза, въз основа на сравнителен анализ с турбина на „Хаос инвест“ ЕАД, разположена най-близо до процесната централа в [населено място], и данните от системата й за отчитане скоростта на вятъра и максимално допустимата генерирана мощност на централата, съответно пълната присъединена мощност, като от компютърната техническа експертиза е установено, че няма основание данните от посочената система за измерване скоростта на вятъра на „Хаос инвест“ ЕАД да се считат манипулирани. Съобразно заключението, за исковия период възможното максимално производство на ел. енергия от процесната централа възлиза на 20 981 мегавата, като именно въз основа на това количество е изчислена разликата, след приспадане на отчетената ел. енергия. При направеното изчисление са взети предвид и допълнителни разходи от 5% ФСЕС като е изчислен нетен приход по години, както следва: за 2018г. - 74593.82 лева; за 2019г. - 60 968.05 лева; за 2020г.- 106 224 лева и за 2021г. - 74 593.82 лева, или общо за периода - 269 455.29 лева. Въз основа на изложеното, апелативният съд е намерил искът за основателен за пълната претендирана стойност, съответно е уважил и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираната главница, считано от завеждане на иска на 04.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с решение № 222/27.03.2018г. по т.д. № 505/2017г. на II т.о. на ВКС.; 2/ Формират ли мотивите на решението сила на присъдено нещо?; Поддържа се несъответствие на акта с т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, решение № 44/07.02.2012г. по гр.д. № 1188/2011г. на IV гр.о., решение № 133/26.10.2011 по т.д. № 133/2011г. на II г.о., решение № 472/12.01.2012г. по гр.д. 1712/2010г. на IV гр.о. и решение № 610/09.12.2008г. по т.д. № 391/2008г. на I т.о. на ВКС.; 3/ Има ли договорът сила на закон между страните, които са го сключили?; Сочи се наличие на противоречие с решение № 233/02.12.2015г. по гр.д. № 2036/2015г. на 3-то гр.о. и решение № 79/25.07.2012г. по гр.д.№ 538/2012г. на 3-то гр.о.; 4/ Как следва да се тълкува волята на страните при съгласие на ищеца за неизпълнение на договорно задължение, изразено в предходен анекс, който не е нищожен?; Твърди се противоречие с: решение № 46/07.03.2018г. по гр.д. № 2489/2017г. на IV г.о. на ВКС, решение № 231/17.01.2020г. по гр.д. № 4249/2017г. на IV г.о. на ВКС, решение № 106/16.07.2018г. по гр.д. № 4088/2017г. на III г.о. на ВКС.; 5/ Носи ли отговорност разпределителното предприятие при ограничения на ВяЕЦ, присъединен по реда на ЗВАЕИБ при дефицит на преносната мрежа?“ Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /по въпроси № 1-4/, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /по въпрос № 5/. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: На първо място, въззивният съд, в пълно съответствие с практиката на ВКС, е обсъдил детайлно всички доводи и възражения на страните, поради което спрямо въпрос № 1 (за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички твърдения и възражения на страните) не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се има предвид, че ответникът по исковете, нито в касационната си жалба, нито в изложението към нея, сочи конкретен довод, по който липсва произнасяне на решаващия състав. Втори въпрос, дали мотивите на съдебно решения формират сила на пресъдено нещо, не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като апелативният съд не се е позовал на мотивите на влязлото в сила решение, с което ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество обезщетение за пропуснати ползи, поради неизпълнение на процесния договор за осигуряване на достъп на ищцовата ВяЕЦ до ЕРМ на ответника на номиналната й производствена мощност от 3 МВ за предходен период - от 2014г. до 28.02.2017г. Решаващият състав единствено е посочил, че със сила на пресъдено нещо е установено наличие на неизпълнение на ответното дружество за периода от 01.02.2014г. до 28.02.2017г ., произтичащо от същия договор за достъп до ЕРМ, по отношение на което безспорно се формира СПН с влязлото в сила решение, като елемент от фактическият състав на иска, но фактическите и правни изводи на съда по настоящото дело се основават на задълбочен анализ на събраните в него доказателства, въз основа на който са приети за установени обстоятелствата по делото, подведени под съответните правни норми. Същевременно е посочено, че след визирания във влязлото в сила решение период (01.02.2014г. - 28.02.2017г. ) не се твърди, нито се доказва настъпване на нови обстоятелства относно договорно или законово основание за ограничаване на присъединителната мощност на процесната централа, които биха изключили наличието на неизпълнение на договора от страна на ответника, с оглед на което и предвид установеното по настоящото дело обстоятелство, че ограничението от 7 МВ е продължило до 24.07.2021г. (факт, за който страните и не спорят) е прието, че неизпълнението на договора за достъп е продължило до 24.07.2021г. вкл., т. е. по време на целия процесен период от 01.03.2018г. до 01.03.2021г. В тази връзка, следва да се има предвид, че с оглед обективните предели на силата не пресъдено нещо на влязлото в сила решение между страните, с което е прието наличие на виновно неизпълнение на процесния договор за предходен период, е недопустимо навеждането по настоящото дело на обстоятелства, съществували към хода на устните състезания на последната инстанция по съществото на спора по предходното дело, свързани с наличие на законово или договорно основание за налагане на ограничение на достъпа до ЕРМ, в което ограничение се изразява неизпълнението на договора и по двете дела. Трети въпрос също не покрива общото основание по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е приел, че договорите нямат силата на закон между страните. Напротив, съдът е зачел действието на договорите, вкл. на допълнителните споразумения, постигнати между страни. Изходът на спора в случая е обусловен от друг решаващ извод на апелативния състав, а именно, че с последващ договор (който също има силата на закон по чл.20а ЗЗД), а именно този за достъп до ЕРМ, страните са преуредили отношенията по между си, установени с т. нар. „анекси“ към договора за присъединяване, като са постигнали съгласие за осигуряване на достъп до ЕРМ до пълната мощност на ветрогенератора, без този достъп, за разлика от „анекс № 3“, да е обвързан от проектиране и преоборудване на килия Конаре в подстанция Ген. Тошево. Четвърти въпрос, как следва да се тълкува волята на страните при съгласие на ищеца за неизпълнение на договорно задължение, изразено в предходен анекс, който не е нищожен, не може да обуслови промяна на изхода на спора, тъй като не обхваща решаващите мотиви на съда за преуреждане на отношенията на страните с последващ договор (за достъп до ЕРМ), още повече, че конкретна преценка на съдържанието на анекса и на последващия договор (за достъп до ЕРМ) не може да бъде правена от настоящия състав в селективната фаза на касационното производство, в която не се извършва преценка на фактическия и доказателствен материал по делото. Пети въпрос за отговорността на електроразпределително дружество при установен дефицит на преносната мрежа, не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, за допускане на решението до касация, тъй като относно очертаната с въпроса хипотеза (дефицит на преносната мрежа) липсва произнасяне на въззивния съд, който е приел противното, а именно, че по делото не се установява липса на капацитет на преносната мрежа – съществувала през процесния период необходимост или техническо изискване за ограничаване на присъединените централи от ветропарк [населено място] към ЕРМ и към преносната мрежа, вкл. не се доказва преносното дружество да е поставило аналогично ограничение от 7 МВ (като това на релейната защита, монтирана от ответника в ГРУ Крис) за присъединяване на ГРУ Крис СрН към изводите СрН на ВЕЛ Конаре, част от преносната мрежа на „НЕК“ ЕАД/ „ЕСО“ ЕАД, нито за необходимост от реконструкция на килия Конаре като условие, поставено от преносното предприятие за достъп до преносната мрежа. Доколкото спрямо въпроси № 2-5 не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че поради липса на предпоставките за това, въззивното решение не следва да бъде за допуснато до касационно обжалване. Предвид изхода на делото, в полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 16 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна помощ и платежно нареждане. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд