Определение № 328 от 07.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3097/2015 г.

Производството е по чл.250 ГПК. С молба вх. Nо 8959/ 06.08.2015 год. на Р. Б. Й. чрез адв. Н. Н.- САК е поискано допълване на Определение Nо 213 от 10.07.2015 година, постановено по ч.гр.д. Nо 3097/2015 година на ВКС-II г.о по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК при условията на чл. 280 ал.1 ГПК. С посоченото определение, настоящият състав на касационния съд в правомощията на селектиращ частна касационна жалба съд, е приел, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 2093/16.02.2015 год. Р. Б. Й. от [населено място], заявена и поддържана чрез адв.Н. Н. – САК срещу Определение Nо 121 от 15.01.2015 година по ч.гр..д. Nо 70/ 2015 година на АС- София, с което потвърдено Определение Nо 17 480 от 01. 09. 2014 год. за по гр.д. Nо 4 331/ 2011 година на Софийския градски съд за прекратяване на съдебното исково производство по заявените искове на Р. Б. Й. по чл.108 ЗС срещу Г. Н. и Л. Н., като процесуално недопустими, по релевираните доводи и сочени основания по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. С молбата си по чл. 250 ГПК защитата на касатора излага довод, че с определението на съда няма произнасяне „ по въпрос No 4“, въпрос разрешен при липса на съдебна практика-основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че въпрос 4“ може ли при направено възражение за размера на разноските направено в открито заседание, съдът да откаже и потвърди техния размер под предлог, че не са направени по отношение на определение в закрито заседание, без дадена възможност за становище по тях“, следва да има произнасяне, тъй като в ТР на ВКС този въпрос не е уреден изрично, а конкретния размер на хонорара е изключително голям. В срока по чл. 250 ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, по направеното искане, намира: Молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна. Съдебното исково производство е образувано по иска на Р. Б. Й., заявен срещу Ц. Кр. П.- П. и Г. К. Н. и Л. Ив. Н. като след уточнение е посочено, че искът е един – по чл. 108 ЗС, тъй като двете ответници владеят заедно имота, предмет на ревандикационния иск, а твърденията за симулация на сделката по НА 20/2010 год. се релевира чрез възражението за нищожност. С протоколно определение от 15.11.2012 година, Софийският градски съд е прекратил иск срещу ответника Ц. П. на основание чл. 299 ал.1 ГПК, като определението е влязло в сила. С определение постановено по реда на чл. 130 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че искът на Р. Й. срещу Г. К. Н. и Л. И. Н. е процесуално недопустим, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 298 ал.2 ГПК силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на частните правоприемници на страните и след като правото на собственост на Р. Й. е отречено по отношение на прехвърлителката - продавач по сделката, легитимираща ответниците като собственици, то и по отношение на тях искът е недопустим. С обжалваното Определение No 121, апелативният съд, в правомощията си на втората инстанция, е потвърдил това определение като правилно и законосъобразно. С Определение Nо 213 от 10.07.2015 година, постановено по ч.гр.д. Nо 3097/2015 година на ВКС-II г.о по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК настоящият състав на ВКС не е допуснал касационното обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 2093/16.02.2015 год. Р. Б. Й. срещу Определение Nо 121 от 15.01.2015 година по ч.гр..д. Nо 70/ 2015 година на АС- София и потвърденото Определение Nо 17 480 от 01. 09. 2014 год. за по гр.д. Nо 4 331/ 2011 година на Софийския градски съд за прекратяване на съдебното исково производство по заявените искове на Р. Б. Й. по чл.108 ЗС срещу Г. Н. и Л. Н., като процесуално недопустими, приемайки, че релевираните като основание за допускане на обжалването правни въпроси не само „са неточно формулирани, но и не касаят пряко критериите за прекратяване на производството“. Разпоредбата на чл. 250 ГПК сочи, че всяка страна в съдебния исков процес може да иска допълване на решението си, когато съдът не се е произнесъл по цялото и искане. За да бъде реализирано установеното от законодателя процесуално право, следва 1./ да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет и 2./ като всяко процесуално правото страната да го упражни в срока, указан от закона - а именно едномесечен от връчване на решението или от влизането му в сила. При данните по делото не може да се сподели тезата на молителя, че липсва произнасяне по един от поставените- а именно въпрос Nо 4, след като този въпрос е извън контекста на предмета на обжалване. Правна природа на определението по чл. 288 ГПК, макар и постановено в частното касационно производство, като правораздавателен акт на Върховния касационен съд, се отличава от тази на познатите определения по отменения ГПК. Това определение, израз на „селекцията на касационните жалби ”, се постановява от състав на ВКС по правилата на чл. 280- 288 ГПК. Постановяването му изисква мотивирана преценка, ограничена САМО в рамките на преценката на съда за наличие на предпоставките на закона за постановяване на позитивен от гл.т. на касатора резултат – т.е. определение по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване. Молбите за „допълване” по реда на чл. 250 ГПК определение по чл. 288 ГПК касаят хипотези, когато касаторът счита, че ВКС не се е произнесъл по цялото му искане – т.е. по всички въведени от него основания за допускане на касационното обжалване, искания и възражения. Няма съмнения относно допустимостта на производството по чл. 250 ГПК, но само и доколкото може да бъде констатирано непроизнасяне по всички доводи и възражения, имащи отношение към предмета на делото, разбиран като предмет на производството по селекция за допускане на касационното обжалване. При данните по конкретното дело и мотива за недопускане на касационното обжалване по делото, не може да се сподели тезата на частния касационен жалбоподател, че има непроизнасяне по някой от въпросите, пряко касаещи предмета на обжалване- а именно законосъобразността на определението за прекратяване на съдебния исков процес на основание чл. 130 ГПК. Въпрос No 4 е неотносим въпрос към мотивите на въззивния съд за потвърждаване на определението за прекратяване на иска на Р. Й., тъй като е свързан единствено с въпроса за дължимите разноски. Макар и лаконични мотивите за недопускане на касационното обжалване не могат да касаят преценката на решаващия/ апелативен / съд по присъждане на разноски, тъй като производството по обжалването на съдебното решение в частта на разноските по принцип, както и по конкретно дело, макар и съпътстващо производството по същинския спор за защита на накърнено материално право, са предмет на самостоятелна уредба, която не е в предмета на обжалване на съдебния акт по същество. Правният проблем, обусловил прекратяване на делото е бил този за допустимостта на заявения иск, поради което въпросът за дължимостта и размера на присъдените разноски не може да бъде обуславящ изхода на спора по същество и съответно да е в преметната рамка на произнасянето на настоящият състав по недопускане на касационно обжалване на съдебния акт на апелативния съд. По изложените съображения и на основание чл. 250 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия