Определение № 2065 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4112/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД, [населено място], подадена чрез юрисконсулт Р. М., срещу въззивно решение № 5252 от 12.08.2025 г. по в.гр.д. № 3488/2025 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 04.11.2024 г. по гр.д. № 11460/2024 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Р. В. Ц. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и уволнението му, извършено със заповед № 14/31.01.2024 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, е признато за незаконно и заповедта е отменена, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност, и му е присъдено обезщетение в размер на 15 258,18 лв. за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.02.2024 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва от 29.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се релевират основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, като се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано. Ответникът по касационната жалба Р. В. Ц., [населено място], чрез адвокат Ю. Н., в срока по чл. 287 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва допустимостта по подадената жалба, а по същество и основателността ѝ. Претендира се присъждане на разноски, съобразно представените списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, установяващ заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в брой. Въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са уважени, е правилно, поради което е препратил към мотивите му на основание чл. 272 ГПК и е изложил собствените си по наведените от страните възражения. От представения препис от трудовата книжка е установено, че между ищеца и ответното дружество е било налице трудово правоотношение, по силата на което към момента на прекратяването му ищецът е заемал длъжността „Главен експерт“ в сектор „Транспорт и автопарк“, отдел „Логистика и ресурсно осигуряване“, дирекция „Оперативна дейност“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД. От заповед № РД-06-24 от 05.03.2015 г. на главния изпълнителен директор на дружеството работодател е установено, че на ищеца е възложено да изпълнява допълнително и длъжността „Ръководител сектор“ в сектор „Транспорт и контрол на автопарка“, отдел „Логистика“ в дирекция „Пощенски услуги и логистика“ в ЦУ на „Български пощи“ ЕАД считано от 01.03.2015 г. до назначаване на титуляр срещу допълнително месечно възнаграждение за допълнително заеманата длъжност. Със заповед № 14 от 31.01.2024 г. трудовото правоотношение между страните за основната заемана от ищеца длъжност е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 01.02.2024 г., като заповедта е връчена при удостоверен отказ за получаването ѝ на 31.01.2024 г. По спорния въпрос относно действителността на извършеното съкращаване на щата от събраните доказателства - длъжностно разписание на Централно управление на „Български пощи“ ЕАД в сила от 01.02.2024 г., поименно длъжностно разписание към 01.01.2024 г. и към 08.02.2024 г. – съдът е установил, че на датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.02.2024 г., е извършено съкращаване на щата, като в дирекция „Оперативна дейност“, сектор „Транспорт и автопарк“, щатните бройки за длъжността „Главен експерт“ са намалени от 6 броя на 5 броя, като един от щатовете е незает, поради което длъжността се е изпълнявала от четирима служители. След като е установил основните задължения на четиримата съобразно връчените им длъжностни характеристики за „Главен експерт“, съдът е стигнал до извода, че доколкото основните им задължения и трудови функции са идентични, дружеството работодател е било задължено да извърши подбор измежду тях, какъвто нито се твърди, нито се доказва да е бил извършен. Отхвърлено е възражението на работодателя, че трудовите функции на ищеца са били различни от тези на останалите служители, поради което не е имал задължение за извършване на подбор. Съдът е посочил, че представената в първото открито съдебно заседание актуална длъжностна характеристика не е била оспорена от работодателя нито относно нейната автентичност, нито относно съдържанието ѝ, което от своя страна е идентично с това на длъжностните характеристики на останалите трима служители на същата длъжност. Като неоснователно е отхвърлено и възражението на работодателя във връзка с допълнително възложената на ищеца трудова функция, като е приел, че тя е неотносима към вида и характера на трудовите задължения и трудовите функции на служителя по основната му длъжност, която е обект на съкращаването на щата. В заключение, доколкото е направил извод за необходимост от провеждане на подбор, какъвто не е направен, съдът е приел, че уволнението на ищеца е незаконно и следва да бъде отменено, същият да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде присъдено обезщетение в размер на исковата претенция, отговарящ на заключението на счетоводната експертиза, кредитирано като пълно, ясно и компетентно изготвено. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК без да е формулиран конкретен въпрос, както и се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 5252 от 12.08.2025 г. по в.гр.д. № 3488/2025 г. на Софийския градски съд, поради следните съображения: Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на въпроса, както и конкретна аргументация по наведените основания за допускане на касационното обжалване. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се съдържат оплаквания във връзка с допуснати от съда процесуални нарушения, както и оспорвания на правните му изводи и преценката на доказателствения материал, но не е формулиран конкретен правен въпрос, който да бъде разглеждан с оглед посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, като съдът не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице аргументираните от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване, каквито твърдения са наведени в изложението. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1533,88 евро, установени като реално направени пред касационната инстанция разноски, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 15.10.2025 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.