Определение № 60377 от 08.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2668/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№264148/11.03.2021г., подадена от З. Т. М.-А. от [населено място], чрез процесуалните ѝ представители адв.М. Б. и адв.П. Ш., двамата от АК-Б., срещу решение №III-10, постановено на 05.02.2021г., от Бургаския окръжен съд, Трети състав по в.гр.д.№2674/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допусната делба между З. Т. М.-А., И. Д. С. и съпругата му М. И. С., М. Д. Т., Н. И. П., М. И. П., М. Н. Б. и съпруга ѝ П. В. Б., И. А. Д. и съпруга ѝ Н. И. Д., А. Д. Д., Б. Л., С. Г. С. и съпругата му Т. П. С. върху поземлен имот с кадастрален идентификатор ....по КККР на [населено място] при посочените в решението квоти. Поддържа, че квотите в решението са определени неправилно.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуално-правни и материално-правни въпроси:

1.Длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства? Поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. на I г.о. на ВКС; решение №213 от 06.01.2017г. по гр.д.№5864/2015г. на IV г.о. на ВКС; решение №38 от 27.02.2012г. по гр.д.№1227/2011г. на II г.о. на ВКС; решение №1 от 24.07.2012г. по гр.д.№777/2010г. на I г.о. на ВКС и решение №504 от 26.07.2010г. по гр.д.№420/2009г. на IV г.о. на ВКС.

Излага съображения, че доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната цялост, като този пропуск на съда е довел до неправилно определяне на кръга от наследници, имащи право на наследство от П. П..

2.Низходящите на починалия заместват ли своя наследодател при пряко наследяване при наличието на роднини от по-близка степен по съребрена линия?

3.Изключват ли роднините по съребрена линия от по-близка степен низходящите на роднини от същата степен, починали преди наследодателя?

Поддържа, че по така поставените втори и трети въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение №494 от 03.06.1994г. по гр.д.№212/1994г. на II г.о. на ВС.

Излага съображения, че в противоречие с това решение въззивният съд е приел, че Д. Н. С. може да замести майка си и да наследи чичо си, като измести роднините си по съребрена линия от по-близка степен – нейните чичо и леля, които са били живи към датата на смъртта на П. П..

Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като въззивната инстанция не е изследвала относимия към разрешаването на казуса въпрос дали е възникнало наследствено правоприемство в полза на Д. Н. С. и имала ли е С. права върху наследството на чичо си П. Д. П..

Излага съображения, че решението противоречи на ТР №3/1994г. на ОСГК, като тълкувателното решение е приложено неправилно, защото въпреки че съдът се позовава на него, лишава наследниците, които имат правото да наследят П. П., а дава права на наследници от по-далечна степен, за които дори не е възникнало наследствено правоприемство. Поддържа също така, че съдът неправилно е приложил чл.10, ал.2 ЗН като е приел, че Д. Н. С. е заместила майка си при наследяването на нейния чичо.

В подадената касационна жалба обосновава тезата, че съществуващата практика, а именно ТР №3/1994г. на ОСГК, се нуждае от осъвременяване поради изменение на обществените условия, тъй като прилагането на това тълкувателно решение е в ущърб на наследниците, като въвежда забрана да се наследява по право на заместване, с което изключва прилагането на императивната разпоредба на чл.10, ал.2 ЗН. С тези съображения обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите М. Н. Б., И. А. Д. и Н. И. Д. чрез процесуалния си представител адв.Г. В. К. от АК-Б., изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Производството е за делба във фазата по допускане.

З. Т. М.-А. е предявила срещу И. Д. С. и съпругата му М. И. С.; М. Д. Т.; Р. Р. И.; Н. И. П.; М. И. П.; М. Н. Б. и съпруга ѝ П. В. Б.; И. А. Д. и съпруга ѝ Н. И. Д.; А. Д. Д.; Б. Р.; С. Г. С. и съпругата му Т. П. С. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ ПИ с кадастрален идентификатор ....по КККР на града, с площ от 439 кв.м. с твърдението, че е съсобственик на основание наследствено правоприемство заедно със съделителите И. Д. С., М. Д. Т., Н. И. П., М. И. П., М. Н. Б., И. А. Д., А. Д. Д., Б. Р., С. Г. С. и Р. Р. И. на процесния недвижим имот, който е придобит от общия наследодател П. Д. П. от публична продан, за което е издаден н.а.№....г., като по нотариален акт имотът е с площ от 300 кв.м. и представлява имот с пл.№..., находящ се в [населено място], Стария квартал, при граници: от всички страни празни места поляни.

Твърди, че с договор за замяна от 20.06.2005г., вписан в СВ-Царево под дв.вх.рег.№1632, №27, том2/21.06.2005г. Община Царево прехвърлила на З. И. П., М. А. М., Д. А. Д., И. А. Д., Д. И. С., М. Д. Т., М. Н. Б., М. Н. И., П. Д. И. и И. Д. С. право на собственост върху 279/439 кв.м. ид.части от УПИ ....в кв....по плана на [населено място], а физическите лица прехвърлили на общината в замяна 140/300 кв.м. ид.части от ПИ ....по плана на града, от които 102 кв.м. попадат в уличната регулация, като сумата, която всички участващи в замяната са заплатили на общината е в размер на 8340 лв. Поддържа, че с извършването на замяната имотът, закупен от П. П. е окрупнен и площта му от 300 кв.м. се увеличила на 439 кв.м., както и че голяма част от ответниците са извършвали разпоредителни сделки с притежаваните от тях идеални части между съсобствениците. Моли да бъде допусната делба при посочените в исковата молба квоти.

Съделителката М. Д. Т. е оспорила твърденията в исковата молба, че тя и дъщеря ѝ Р. И. са съсобственици, като е пояснила, че тя и дъщеря ѝ Р. И. са притежавали 67.90 кв.м. от имота, които са дарили през 2016г. на М. Н. Б., И. А. Д. и И. Д. С.. Същото становище е изразила и съделителката Р. Р. И. в подаден в срока по чл.131 ГПК отговор.

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК съделителите М. Н. Б., П. В. Б., И. Д. С., М. И. С., И. А. Д., Н. И. Д., Н. И. П. и А. Д. Д. са оспорили кръга от посочените в исковата молба съделители с твърдението, че в него са включени лица, които не притежават идеални части от имота, както и че притежаваните от съделителите идеални части са неправилно определени. Становище в същия смисъл е изразено и в подадения от С. Г. С. и Т. П. С. отговор на исковата молба.

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК особеният представител на съделителя Б. Р. също е изразил становище, че квотите в исковата молба са определени неправилно.

От фактическа страна по делото е установено, че с н.а.№....г. на нотариус при РС-Бургас, П. Д. П. е признат за собственик на основание публична продан на недвижим имот, представляващ дворно място с пл.№..., находящо се в [населено място]-Стария квартал, с площ от 300кв.м.

От представеното по делото удостоверение за наследници №773/12.08.2019г., издадено от [община] се установява, че П. Д. П. е починал на 07.04.1980г. със семейно положение „неженен“, както и че не е оставил за наследници низходящи, възходящи от втора и по-горна степен. В удостоверението е посочено, че П. Д. П. има четири сестри (Д. Д. С., починала на 13.01.2004г.; М. Д. Т.; К. Д. Д., починала на 05.02.2001г. и Н. Д. Д., починала на 11.09.1976г.), както и брат А. Д. П., починал на 16.11.1992г. Посочено е също така, че починалата през 1976г. преди наследодателя негова сестра Н. Д. Д. е оставила като наследници по закон преживял съпруг Н. С. Д. и дъщеря Д. Н. С., починала на 08.09.1999г.

В удостоверението е посочено също така, че след смъртта си (16.11.1992г.) А. Д. П. е оставил преживяла съпруга З. И. П., починала на 19.02.2010г., дъщеря М. А. М., починала на 10.12.2011г., дъщеря И. А. Д. и син Д. А. Д., починал на 15.10.2007г. Съделителката З. Т. М.-А. е дъщеря на М. А. М..

При тези данни въззивният съд е приел, че след смъртта си П. Д. П. е наследен от своя брат А. Д. П. и сестрите си М. Т., Д. С. и К. Д., както и от Д. Н. С., низходяща на Н. Д. Д., която единствено я е заместила по правилото на чл.10, ал.2 ЗН. Прието е, че всеки от тези наследници се е легитимирал към откриване на наследството на П. П. (08.04.1980г.) като собственик на 1/5 идеална част от дворното място.

Взето е предвид, че Д. Н. С. е починала на 08.09.1999г. като неомъжена и без деца, което обстоятелство е посочено в удостоверение за наследници №773/12.08.2019г., като според същото удостоверение майка ѝ Н. Д. Д. е починала на 11.09.1976г., баща ѝ Н. С. Д. е починал на 31.08.1994г., а брат ѝ С. Н. Д. е починал на 27.05.1964г. като неженен и без деца.

При тези данни въззивният съд е приел, че след смъртта си Д. Н. С. е наследена от роднините си по съребрена линия, които са били живи към момента на откриване на наследството (08.09.1999г.), като е определил кръга на призованите към наследяване по установеното в чл.8, ал.4 ЗН правило.

Взел е предвид обстоятелството, че А. Д. П., чичо на Д. Н. С. (брат на нейната майка Н. Д. Д.) е починал през 1992г. и с оглед на това е приел, че призовани да наследят Д. Н. С. са само нейните лели М. Т., Д. С. и К. Д. (сестри на нейната майка Н. Д. Д., които са били живи към 08.09.1999г.). Прието е, че собствеността върху притежаваната от Д. С. 1/5 ид.част от имота е преминала в полза на трите ѝ лели и те са станали собственици към 1999г. на по 4/15 ид.части от него, докато З. П. (преживяла съпруга на А. П.), както и М. М., И. Д. и Д. Д. (деца на А. П.) се легитимират към същата година като собственици на по 1/20 ид.част от имота, получавайки единствено припадащия се на А. П. след смъртта на П. Д. П. дял от 1/5.

Отчитайки сключения на 21.06.2005г. договор за замяна с Община Царево, настъпилото след 1999г. наследствено правоприемство в колената на всички наследници по закон на П. Д. П., както и последващите разпоредителни сделки между съсобствениците, въззивният съд е определил правата на съделителите, вкл. и на З. Т. М.-А., внучка на починалия през 1992г. А. Д. П., дъщеря на починалата на 10.11.2011г. М. А. М..

Прието е, че към настоящия момент имотът е съсобствен между съделителите при квоти:

• за М. Д. Т. – 26 кв.м. ид.части;

• за И. Д. С. – 85.48 кв.м. ид.части, от които 27.90 кв.м. ид.части са съсобствени при условията на СИО със съпругата му М. И. С.;

• за М. И. П. – 3.00 кв.м. ид.части;

• за Н. И. П. – 30.44 кв.м. ид.части;

• за М. Н. Б. – 90.80 кв.м. ид.части, от които 27.90 кв.м. ид.части са съсобствени при условията на СИО със съпруга ѝ П. В. Б.;

• за З. Т. М.-А. – 38.53 кв.м. ид.части;

• за И. А. Д. – 50.70 кв.м. ид.части, от които 27.90 кв.м. ид.части са съсобствени със съпруга ѝ Н. И. Д. при режим на СИО;

• за А. Д. Д. – 9.96 кв.м. ид.части;

• за Б. Р. – 19.26 кв.м. ид.части;

• за С. Г. С. – 84.80 кв.м. ид.части, от които 23.95 кв.м. ид.части са съсобствени при условията на СИО със съпругата му Т. П. С..

При тези квоти въззивният съд е приел, че следва да бъде допусната

делбата и е потвърдил решението на първоинстанционния съд.

Тезата на съделителката З. Т. М.-А., че и наследниците на А. Д. П. наследяват дела на починалата на 08.09.1999г. Д. Н. С. по силата на чл.8, ал.4 ЗН не е споделена от въззивния съд. Не е споделено съдържащото се във въззивната жалба становище, че след като към датата на смъртта на Д. С. е била жива З. П., нейна леля и съпруга на А. П., то тя е заместила съпруга си при наследяването на частта на племенницата им Д. С. и така наследственият дял на Д. С. от наследството на П. П. е наследен поравно между наследниците ѝ от трета степен по съребрена линия – лелите ѝ Д. Д. С., М. Д. Т., К. Д. Д. и З. И. П..

При тези данни и при така изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението въпрос.

Действително трайно, последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че при произнасянето по всеки спорен по делото въпрос, съдът следва да се произнесе след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за осъществяването на релевантните към спора факти и то в тяхната съвкупност. В този смисъл е и становището, изразено в посочените в изложението решения на тричленни състави на ВКС. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил при определянето на кръга от наследници, призовани да наследят както общия наследодател П. Д. П., така и Д. Н. С.. Преценката е извършена въз основа на всички данни, съдържащи се в представеното по делото удостоверение за наследници №773/12.08.2019г., вкл. за родствените връзки между посочените в удостоверението лица (кръвни и по сватовство), както и кои от тях са били живи към момента на откриване на съответното наследство. Други доказателства, които да съдържат информация, относима към определянето на кръга от призовани към наследяване лица по делото не са представени.

Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по втория и третия въпрос, поставени в изложението.

Последователно и непротиворечиво както ВС, така и ВКС приемат в своята практика, че изрично в чл.10, ал.2 ЗН е посочено, че починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват от своите деца и внуци. Тази разпоредба е специална досежно фактическите състави на заместване в наследяването по закон. Императивна е по своя характер и намира приложение във всички случаи, когато са призовани към наследяване братя и сестри, починали преди наследодателя или недостойни по смисъла на чл.3 ЗН. Наследяването на низходящите на починалите преди наследодателя братя и сестри е по коляно, като кръгът от наследници по закон се определя към момента на смъртта на наследодателя. Становище в този смисъл е изразено в решение №16 от 07.02.1985г. по гр.д.№904/1984г. на I г.о. на ВКС; решение №548 от 12.03.1977г. по гр.д.№2883/1976г. на I г.о. на ВКС; решение №83 от 21.03.2016г. по гр.д.№5570/2015г. на IV г.о. на ВКС; решение №698 от 23.09.2009г. по гр.д.№2008/2008г. на I г.о. на ВКС; решение №1053 от 07.10.2008г. по гр.д.№4061/2007г. на IV г.о. на ВКС; решение №661 от 18.11.2003г. по гр.д.№319/2003г. на I г.о. на ВКС и др. С това становище въззивният съд изцяло се е съобразил като е приел, че Д. Н. С., дъщеря на починалата преди П. Д. П. негова сестра Н. Д. Д., получава по право на заместване дела на покойната си майка от откритото през 1980г. наследство.

Последователно в практиката си ВКС приема, че наследяването на починалите преди наследодателя негови братя и сестри е по коляно и дяловете се определят по установените в чл.8, ал.1, 2 и 3 ЗН правила. Хипотезата на чл.8, ал.4 ЗН е различна. Тя посочва лицата, призовани към наследяване в четвърти наследствен ред. Според правилото на чл.8, ал.4 ЗН в четвърти наследствен ред не се допуска наследяване по право на заместване и квотите в този ред се определят по глава, а не по коляно (ТР №3 от 30.12.1994г. по гр.д.№3/1994г. на ОСГК; решение №93 от 20.10.2020г. по гр.д.№136/2020г. на I г.о. на ВКС; решение №343 от 16.02.2012г. по гр.д.№171/2011г. на II г.о. на ВКС; решение №290 от 18.10.2013г. по гр.д.№1362/2012г. на IV г.о. на ВКС; решение №2 от 12.03.2020г. по т.д.№1429/2019г. на I т.о. на ВКС; решение №54 от 22.04.2021г. по гр.д.№2988/2020г. на I г.о. на ВКС; решение №119 от 23.10.2018г. по гр.д.№4211/2017г. на II г.о. на ВКС). Само когато след откриване на наследството на едно лице по време на процеса за делба на неговото имущество почине един от призованите вече да го наследят наследници по съребрена линия от ІV степен и остави за свои наследници по закон низходящи, за последните е налице материално правно и процесуално правно правоприемство по реда на чл.227 ГПК по отношение на починалия наследодател (решение №164/01.06.2010г. по гр.д.№538/2009г. на ІІ г.о. на ВКС). Разрешение в същия смисъл се съдържа и в представеното с изложението решение №494 от 03.06.1994г. по гр.д.№212/1994г. на II г.о. на ВС. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил като е приел, че собствеността върху притежавания от Д. Н. С. дял от процесния недвижим имот е преминала в полза на трите ѝ лели (живите към момента на откриване на наследството през 1999г. сестри на нейната майка), но не и в полза на преживялата съпруга на починалия през 1992г. А. П. (брат на майката на наследодателката, който обаче е починал преди откриване на наследството и поради това съгласно правилото на чл.8, ал.4 ЗН няма права върху него). Обстоятелството, че З. П. е леля на наследодателката (но по сватовство по смисъла на Семейния кодекс) не променя този извод, тъй като установените в приложимия към наследяването закон (Закона за наследството) правила не допускат наследяване по заместване в хипотезата на чл.8, ал.4 от този закон.

Не може да бъде споделена тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно – при постановяването му въззивният съд задълбочено и последователно е изследвал относимия към разрешаването на спора въпрос дали при откриване на наследството на П. Д. П. е възникнало наследствено правоприемство спрямо неговата плененица Д. Н. С. и е подвел установените по делото факти именно към приложимата правна норма (чл.8, ал.1 вр. чл.10, ал.2 ЗН), която правилно е определил.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че тезата в ТР №3/1994г. на ОСГК на ВС се нуждае от осъвременяване. Както е видно от посочената по-горе практика на ВКС по приложението на чл.8, ал.4 ЗН, това становище се възприема безрезервно и не е установено в съдебната практика и в правната теория да се споделя, че подобно разрешение е несправедливо.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение