Определение № 550 от 20.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2712/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК,образувано по частна касационна жалба на П. И. П. от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Д. М., против определение № 12963 от 22.06.2015г, постановено по ч. гр. д. № 7320/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение от 23.12.2014г. по гр.д. № 62820/2014г. на Софийски районен съд. С последното е върната искова молба с вх. № 17991/18.11.2014г., с която е предявен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 950 лв. към Столична община, произтичаща от задължение за плащане на патентен данък по ЗМДТ. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С оглед така очертания предмет на производството –по предявен иск с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК минимум, въззивното решение по спора е изключено от касационен контрол. Чл. 274, ал.4 ГПК установява необжалваемост на определенията по тази категория дела, поради което, като попадащ в обхвата на нормата, на касационен контрол не подлежи и обжалваният съдебен акт. Неправилното посочване в диспозитива на определението, че то подлежи на обжалване не дерогира императивната разпоредба на чл. 274, ал.4 ГПК.