Определение № 84 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1053/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. К. против „Дженерали застраховане„АД, за отмяна на решение № 311/03.02.2020 г. по гр.д.№ 4485/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1936/151.03.2019 г. по гр.д.№ 12183/2016 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне предявеният от касатора иск, с правно основание чл.432 КЗ, за разликата между присъдените 12 000 лева и до размера от 25 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД при прилагане критерия за справедливост на присъдимото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че въззивният съд не е отчел характера на всяка от претърпените от ищеца травми, като формално ги е изброил, без да съобрази, че счупването на китката е довело до временно разстройство на здравето и социален дискомфорт, предвид необходимостта от ползване на чужда помощ за обслужване на елементарни нужди и невъзможност да изпълнява трудовите си задължения за дълъг период от време. Не са съобразени, според касатора, свидетелските показания относно отражението на травмите върху психическото му здраве. Ответната страна - ЗД „Дженерали застраховане„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като по въпроса „ относно размера на присъденото обезщетение „ касаторът не е обосновал допълнителен селективен критерий. Страната акцентира на фактологичния характер на въпроса, доколкото отговорът му винаги е предпоставен от обхвата на събраните доказателства по конкретния правен спор и в съответствие със специфичните за всеки отделен случай обстоятелства. Намира, че съдът правилно е съобразил и дори завишил размера на дължимото обезщетение, изхождайки от вида на травмите – повърхностна и неизисквала никакво лечение травма на гръдния кош и счупване на лява лъчева кост в типично място / китката /, сравнително краткия възстановителен период – до 3 месеца, липсата на усложнения и остатъчни, непреодолими увреждания. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът М. К. е претендирал обезщетение за търпими неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 12.05.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил. Ищецът първоначално е предявил иска като частичен, за сума от 40 000 лева, при общ размер на дължимо обезщетение 90 000 лева, но във въззивното производство е обжалвал отказа на първоинстанционния съд само за разликата над 12 000 лева и до размера от 25 000 лева, съобразявайки отречената от заключението на съдебно-медицинската експертиза причинна връзка между ПТП и уврежданията „ чернодробна стеатоза „ и „ хемангиома хепатис „, посочени в исковата молба. Във въззивната си жалба ищецът е изложил доводи за това, че първоинстанционният съд не е съобразил, че фрактурата на китката, по вид вътреставна, разместена, е свързана с висок интензитет на болка и с продължителен период на възстановяване - три до три и половина месеца. За да потвърди, приетия от първоинстанционния съд за справедлив, размер на обезщетението от 12 000 лева, въз основа заключението на съдебно-медицинската експертиза, писмени доказателства и показанията на св.Б. А., независимо от доводите за неправилност във въззивната жалба, ограничени до несъобразени адекватно характер и степен на претърпените увреждания и интензитета на търпимите болки и страдания от фрактурата на лявата лъчева кост, въззивният съд подробно е обсъдил всички увреждания, в причинна връзка с ПТП, степента на същите / повърхностна контузия на гръден кош и фрактура на лява лъчева кост на типично място – вътреставна, разместена /, продължителността на лечебния / до 35 дни гипсова имобилизация / и общ възстановителен период – до 3 месеца, интензитета на търпимите болки и страдания, така както е посочен от вещото лице / впрочем дало заключение без преглед на пострадалия, поради неявяването му / - висок до предоставянето на медицинска помощ, т.е. няколко часа, а в следващия период умерени, с временни изостряния и утихвания към третия месец, до който момент следва и движението на китката да е напълно възстановено.Съдът е отчел възрастта на ищеца и допълнителните негативни изживявания, предвид невъзможността да се обслужва, поради затруднените движения на китката за период от три месеца. От друга страна е съобразил, че възстановяването на ищеца е пълно. Изрично е посочил, че с ъ б р а н и т е д о к а з а т е л с т в а не установяват по-висок от така възприетия, съобразно заключението на експертизата, интензитет, поради което и не обуславят промяна в присъдения размер. В изложението по чл. 280 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът не е формулирал правен въпрос, освен като такъв „относно размера на присъденото обезщетение„. Неформулирането на правен въпрос, в съответствие с наведените касационни доводи за неправилност на въззивния акт - в случая, несъобразени от въззивния съд характеристика на уврежданията, социален дискомфорт на ищеца и психически страдания - е достатъчно за недопускане касационното обжалване. Дори да се приеме, че поставения въпрос е „ по приложение критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД „, то същият не удовлетворява изискването за правен – отговор на който е от естество да промени правния резултат. Сочените от касатора обстоятелства са изрично съобразени от въззивния съд, макар и само като предполагаеми, доколкото по делото не са събрани доказателства с такова съдържание – за изпитвани от ищеца негативни емоции, поради зависимостта му от чужда помощ в периода на възстановяването. Разпитаният свидетел А. / останалите не са давали показания относно търпимите от ищеца болки и страдания / не е заявил известни му обстоятелства за конкретни психични страдания на ищеца, в причинност с претърпените увреждания, както и за търпими неудобства, повече от обичайните за периода на възстановяването, нито е ангажирана специализирана психиатрична експертиза, която би била и надлежното доказателствено средство за установяването на психични увреждания, с проявление, съгласно посоченото в исковата молба, при това твърде общо / страхови представи и тревожност без видима причина, душевни страдания /. При това следва да се съобрази,че въззивната жалба на ищеца е въвела, като довод за неправилност на първоинстанционното решение, единствено несъобразени адекватно вид и степен на уврежданията и интензитет на страданията, не и несъобразени от първоинстанционния съд търпими социални ограничения и психични страдания, в резултат на увреждането. Поради това, въззивният съд по начало не е имал и задължението да обсъжда факти и доказателства за такива, независимо и от липсата на събрани конкретни доказателства с това съдържание. Следователно, не е обоснован несъобразен с решението, дължим, съгласно предмета на въззивната жалба и установим от доказателствата, критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед което и евентуално подлежащо на преценка за правилност съответно приложение на чл.52 ЗЗД. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение