Определение № 1615 от 01.02.2013 г. на ВКС по д. № 336/2012 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 336/ 2012 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Крижанац - от Република Х., [населено място], [улица], чрез адв. Г. С. - САС срещу Решение № 1749 от 2.ХІ.2009 г. по гр.д. № 2047/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е отменено Решение от 08.06.2011 г. по гр.д.№2285/2006 г. на СГС в частта, с която е уважен за 19 966. 99 лв. искът за обезщетение за имуществени вреди - разлика в нетното възнаграждение, получавано преди увреждането и получе - ното след увреждането болнично обезщетение и възнаграждение като трудоустроен, със законната лихва, и искът за 7 525.88 лв. - изтекли лихви за периода 28.06.2003 г. - 27.06.2006 г., с оплакване за неправилност. В Изложените на основанията по чл. 280 ГПК жалбо - подателят поддържа, че са разрешени въпросите: гражданският съд може ли да откаже прилагане на подзаконова норма, сега отменена, поради противоречието й с друга от по - висш нормативен акт, съдът може ли да прогласи нищожността й и от кога действа съдебното решение, по които поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, защото липсва съдебна практика.

Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него, в сега обжалваната част, е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

С въззивното решение, в сега обжалваната част, е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен за 19 966.99 лв. искът по чл. 407 ал. 1 ТЗ за обезщетение за имуществени вреди - разликата в получаваното от ищеца нетно възнаграждение преди увреждането и полученото след увреждането болнично обезщетение, съответно възнаграждение като трудоус - троен, и искът за обезщетение за забавено плащане, по съображения, че се касае за пропусната полза, а не за реално претърпяна загуба - неполученото от увредения в пълен размер трудово възнаграждение, е неосъществено увеличаване на имуществото му, а не претърпяна загуба, която е намалила имуществото, касае се за особен вид пропусната полза, която ищецът е щял да получи, ако не беше увреден. Съдът, като е приложил действащите към увреждането разпоредби - чл. 390 ал. 3 ТЗ и чл. 18 т. 5 от НЗЗ (Д.в. бр.4/ 14.І. 1997 г., отм.), съгласно които застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, е отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди и иска за обезщетение за забавено плащане.

Върховният касационен съд, съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК, може да конкретизира, да уточни и да квалифицира посочения от жалбоподателя правен въпрос, затова с оглед данните по делото, следва да се приеме, че разрешеният от въззивния съд релевантен за спора въпрос, е за естеството на претендираното обезщетение за имуществени вреди - разлика в получаваното от увредения нетно възнаграждение преди увреждането и полученото след увреждането болнично обезщетение, респ. възнаграждение като трудоустроен, а въпросът за приложимата нормативна уредба, е релевантен за спора, но е обусловен от отговора на изложения въпрос.

По въпроса за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от увредения нетното възнаграждение преди увреждането и полученото след увреждането обезщетение за временна нетрудоспособност, е налице практика на ВКС, създадена на основание чл. 290 ГПК и задължителна за долустоящите на ВКС съдебни инстанции - Р.№ 57 от 10.04. 2009 г. по т.д.№ 824/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№ 178 от 29.12.2010 г. по т.д.№ 15/ 2010 г. на ВКС, І т.о., която е в смисъл, че посоченото обезщетение съставлява вреда - непосредствено засяга наличната имуществена сфера на увредения, съставлява бъдещо сигурно, но неосъществено увеличаване на имуществото му, а не пропусната полза - бъдещо влошаване на имуществото. Тъй като въззивният съд в противоречие с тази съдебна практика, е квалифицирал претендираното обезщетение за имуществени вреди, като обезщетение за пропусната полза, поради което е приложил материалноправна норма, действаща към настъпване на увреждането - чл. 390 ал. 3 ТЗ, приложима за обезщетение за пропуснати ползи, е разрешил съществения материалноправен въпрос в противоречие с установената практика на ВКС.

Поради изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.