Определение № 1152 от 12.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на Д. А. П., М. И. П. и И. И. П. със съдебен адрес [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 14.V.2010г. по в.гр.д. № 301/2009г. Ответникът по касационната жалба С. И. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Ответницата по жалбата К. М. К. от [населено място] не е дала отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение В. е оставил в сила решението на Варненския районен съд от 02.ХІІ.2008г. по гр.д. № 3187/2005г., с което са отхвърлени предявените от Д. Ат.П., М. Ил.П. и И. Ил.П. срещу С. Ив.К. и К. М.К. искове с правно основание чл.33 от ЗЗД за унищожаване като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия на договор от 16.ХІ.2004г., с който И. А. П., починал на 17.ІІІ.2005г., продал на С. Ив.К. недвижим имот – дворно място в [населено място] с площ 545 кв.м УПИ ХІІ-1019 кв.91 по плана на града и построената в него жилищна сграда. Въззивният съд взел предвид, че имотът е продаден за 2335лв. по нотариален акт, а в действителност за 12000лв. при пазарна цена 51000лв. Доколкото не е налице равностойност между двете престации, сделката е извършена при явно неизгодни за продавача условия. Но този факт не е достатъчен, от значение е и субективното отношение на продавача към сделката. Може да се предположи, че той е приел тази сума като съответстваща на действителната стойност на имота едновременно с предложеното погасяване на дълга му по образуваното по молба на ищцата Д.П. изп.д. № 4064/2004г. за сумата 720лв. присъдена издръжка на дъщеря му ищцата М.П.. Получената сума съответства на първоначалната цена на имота по изпълнителното дело и неколкократно надхвърля данъчната му оценка и приценявана по тези показатели продажбата очевидно не е извършена при неизгодни условия. Доколкото пазарните цени за имота не са постоянна величина, а променяща се от пазарните условия стойност, реалната цена, на която би бил продаваем имота във вида, в който се е намирал към деня на сделката, е спорна. В изложението на Д. А. П., М. И. П. и И. И. П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е по приложението на чл.33 от ЗЗД. Според правната теория се изисква кумулативно наличие на крайна нужда – липса на достатъчно средства за задоволяване на основни потребности като издръжка на семейството или на близък, което въздейства върху волята на участника в сделката така, че да го накара да я сключи, въпреки че при нормални условия то не би я сключило, и явно неизгодни условия, като разликата в стойностите в насрещните престации трябва да е значителна. В случая по безспорен начин била доказана крайната нужда, при което неправилно е прието, че не е налице хипотезата на чл.33 от ЗЗД, поради което е налице противоречие в практиката на съдилищата по прилагането на тази разпоредба. Представя се решение на Д..ОС по гр.д. № 730/2009г., за което няма данни да е влязло в сила. Налице били и измамни действия по смисъла на чл.29 от ЗЗД. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай с представеното от касаторите решение на Д..ОС по гр.д. № 730/2009г. не се обуславя наличие на твърдяното противоречиво разрешаване на поставения от касаторите /макар и бланкетно/ въпрос по приложението на чл.33 от ЗЗД. Както вече бе посочено, няма данни това решение да е влязло в сила, а само такива решения съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Релевираните в изложението съображения за наличие в случая и на измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД са извън предмета на спора по делото, поради което по въпроси по приложението на тази разпоредба въззивният съд не се е произнесъл. По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация С. К. следва да бъдат присъдени 350лв. разноски за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,