Определение № 545 от 02.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2967/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Б. против решение № 1900/25.07.2019 г. по т.д.№ 519/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2352/27.11.2018 г.на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Агел България„АД искове, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на взетите от Общото събрание на акционерите на същото дружество решения от 14.06.2018 г.: за одобряване и приемане на ГФО за 2017 г., за одобряване и приемане годишния доклад за дейността на дружеството за 2017 г., за освобождаване от отговорност членовете на Управителния и Надзорния съвети. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие със закона – чл.237 ТЗ и чл.37 ал.3 ЗСч., Закона за независимия финансов одит и приложимите изисквания на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 г. относно годишните финансови отчети и консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета. Тези разпоредби се считат от касатора заобиколени, поради липсата на извършен задължителен независим финансов одит на ГФО за 2017 г., какъвто въззивният съд е счел, че не е изискуем в случая, предвид характеристиката на търговското предприятие на дружеството като „микропредприятие” по смисъла на чл. 19 от ЗСч., която характеристика касаторът оспорва, акцентирайки че „Агел България„ АД е дъщерно дружество – част от икономическа група, обуславящо приложението на Международен счетоводен стандарт 37 и чл.37 ал.3 ЗСч.. Неправилно, според страната, е приложен за дружеството пар.1 т.30 от ДР на ЗСч., като съдът е приел, че същото отговаря поне на две от изискванията за квалифицирането му като „ предприятие, което не е осъществявало дейност през процесния период „, доколкото се доказва сключването на сделки през 2017 г. / адвокатски и счетоводни услуги / .Излага съображения, че нормата на чл.38 ал.9 от ЗСч. е императивна, противно на възприетото от съда, поради което изводът за ирелевантност на обстоятелството, че декларация на основание същия член не е подадена от дружеството, е несъстоятелен, а неподаването й доказва реализирането на приходи от дейност за 2017 г.. Поддържа се и неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване на всички доказателства и необсъждане на всички доводи на страната във въззивната жалба / вкл. за приложението на чл. 37 ал.3 ЗСЧ, по съображенията, посочени по-горе /, с излагане на собствени мотиви по съществото на спора. Касаторът счита, че неправилно съдът не е допуснал исканата във въззивното производство допълнителна счетоводна експертиза, като отказът му за това, по единият от въпросите, като правен, а не изискващ специални икономически знания, същевременно е останал без отговор на въпроса в мотивите на съдебния акт. Страната оспорва обосноваността на изводите на въззивния съд, за това че решенията на ОСА за освобождаване от отговорност на членовете на УС и НС, както и за одобрение и приемане на годишния доклад на дружеството за 2017 г., са изключени от съдебната проверка по иска с правно основание чл.74 ТЗ, тъй като би се касаело за преценка по целесъобразност, а не за законосъобразност и за неоправдана намеса във взаимоотношения, вътрешни за дружеството. Нелогично, според страната, е съждението на съда, че след като и ГФО за 2016 г. не е бил обект на независим финансов одит, то и незавереният ГФО за 2017 г. се явява законосъобразен. Ответната страна – „Агел България „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулирането на правни въпроси – относими към решаващите мотиви на въззивното решение или отразяващи действителното съдържание на извършените от съда процесуални действия, както и поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, отчитайки касационните доводи съобрази следното: Ищецът М. Б. атакува решенията на ОСА на ответното дружество от 14.06.2018 г. със следните доводи: 1/ Видно от оборотна ведомост за 2017 г. е отчетен приход на дружеството, в размер на 7 298,17 лева, по код 7900 „ Приходи от други продажби „. Според общото правило, ГФО и консолидираните финансови отчети на търговските дружества подлежат на задължителен независим финансов одит, освен когато същите не осъществяват дейност / чл.37 ал.2 ЗСч. /, какъвто не е настоящия случая. Поради това и доколкото ГФО за 2017 г., приет от ОСА, не е обект на такъв одит, решението се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна; 2/ Налице е тотална незаинтересованост на членовете на УС и НС за дейността на дружеството, които дори не са присъствали лично на ОСА, с което не са дали възможност на ищеца да получи нужните пояснения по констатираните с доклада загуби и неосъществяването на дейност. Видно от годишния доклад и ГФО същите не са осъществявали задълженията си да ръководят успешно дейността на дружеството, поради което и не е следвало да бъдат освободени от отговорност; 3/ Председателят на НС – Я Д. – неправилно е посочен в доклада като участващ в по-малко от действителния брой търговски дружества, в които има участие, което е нарушение на чл.237 ТЗ, а оттук следва ,че годишния доклад на дружеството съдържа невярна информация, поради което приемането му е незаконосъобразно. Още повече, че докладът не съдържа причините, поради което дружеството е реализирало нулев приход и 42 000 лева загуби за отчетния период, а внесеният капитал е разходван изцяло за външни услуги – счетоводни и юридически. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че извън обхвата на съдебния контрол са въпросите по целесъобразност на взетите решения от ОСА и оттук – извън обхвата на съдебния контролса решенията за освобождаване от отговорност на членовете на УС и НС, доколкото са резултат на субективната преценка на всеки отделен акционер, а ищецът не сочи императивни разпоредби, нарушени при вземането на тези решения, което би подлежало на съдебен контрол. Законът също не е въвел специални изисквания за законосъобразност по отношение на тези решения, освен спазване на процедурата по свикване и провеждане на ОСА, респ. необходими кворум и мнозинство за вземането им. Същото съображение е споделено и по отношение приемането на годишния доклад за дейността на дружеството. Относно приемането и одобряването на ГФО съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което дружеството попада в категорията микропредприятие, по смисъла на чл.19 ЗСч., не е извършвало дейност през отчетния период, а сумата от 7 298,17 лева представлява разход за външни юридически и счетоводни услуги за 2017 г., като отразяването й в приходната част на оборотната ведомост е резултат на изискуема счетоводна операция. Като микропредприятие, за ГФО на дружеството не се е изисквал независим задължителен финансов одит, поради което приемането му без такъв не е незаконосъобразно, а в съответствие с чл.38 ал.2 ЗСч. / очевидно е иман предвид чл.37 ал.2 ЗСч. / и чл. 221 т.7 от ТЗ. Подаването на декларация по чл.38 ал.9 ЗСч. съдът е обсъдил само като уредена от закона допълнителна възможност за облекчена процедура при предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, неспазването на която не опорочава съставянето на ГФО. Невярно отразено обстоятелство, в нарушение на чл.237 ТЗ, относно участието на Председателя на НС и в други ,освен упоменатите търговски дружества, е коментирано като недоказано, а и като неотносимо към атакуваните решения, тъй като нормата на чл.237 ТЗ не е предвидена като императивна уредба относно съставянето и приемането на ГФО и годишния доклад за дейността на търговско дружество, нито относно освобождаването на членове на УС и НС от отговорност. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като е препратил, по чл.272 ГПК, и по същество преповторил мотивите на същото. Приел е, че доколкото заявените от ищеца пороци не сочат на нарушение на императивни норми от закона или устава на дружеството, то исковете следва да се отхвърлят само на това основание. Законът не съдържа специални изисквания за законосъобразност на тези решения, освен общите изисквания за спазване на процедурата по свикване и провеждане на ОС и вземане на решението при необходимото мнозинство. Независимо от този общ и решаващ довод за неоснователност, съдът е коментирал представените за пръв път във въззивна инстанция писмени доказателства,като ирелевантни. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че след като чл.237 ТЗ не е част от императивните разпоредби относно начина за вземане на решения от ОСА,то нарушението му не опорочава същите. Буквално са възпроизведени мотивите на първоинстанционния съд относно искането за отмяна на решението за приемане на ГФО за 2017 г. на дружеството. В изложението по чл. 280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси :1/ В случаите, когато българско търговско дружество се явява дъщерно предприятие на дружество от страна – членка на ЕС, длъжно ли е това дъщерно дружество да изготви годишен финансов отчет за целите на консолидацията в рамките на икономическата група, с оглед разпоредбата на чл.37 ал.3 ЗСч., Закона за независимия одит и чл.4 и чл.13 от МСС 37 / консолидирани и индивидуални финансови отчети/, независимо дали може да бъде квалифицирано като микропредприятие или не по смисъла на ЗСч.? ;2/ С оглед императивния характер на горепосочените разпоредби допустимо ли е да се прави изключение за предприятия, които могат да бъдат квалифицирани като микроопредприятия, по смисъла на ЗСч., като се отчете, че едновременно с това те са част от икономическа група ?; 3/ Може ли българско АД да бъде квалифицирано като „микропредприятие” по смисъла на пар.1 т.30 ЗСч., в случай, че през отчетния период е признало приход, съгласно ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти и е осъществило покупка на услуги / правни и счетоводни / за целите на дейността си ?; 4/Допустимо ли е в исковото производство по чл.74 ТЗ да се твърди, че търговско дружество не е осъществявало дейност през отчетния период, без да е декларирало това обстоятелство в декларация по чл.38 ал.9 т.2 ЗСч., публикувана в срок до 31 март на следващата година в търговския регистър ? – всичките 4 въпроса обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на трайна съдебна практика в отговор на същите, по приложението на чл. 74 ТЗ; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за преценка незаконосъобразността на оспорени решения на ОС с иск по чл.74 ТЗ, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи във въззивната жалба ? Следва ли въззивният съд да изложи изрични и ясни мотиви при отхвърлянето на поддържани във въззивната жалба доводи, като неоснователни ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решения по т.д.№ 2687/2014 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1512/2017 г. на І т.о., гр.д.№ 4621/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за правен въпрос. По начало е зададен досежно задължението за с ъ с т а в я н е н а годишен финансов отчет, при посочените предпоставки, а не по спорния въпрос - относно задължението за независим финансов одит при годишното приключване дейността на дружеството, поддържано в първа инстанция единствено като изводимо от факта на отчетени приходи от дейност за 2017 г. и неприложимост на пар.1 т.30 от ДР на ЗСч.. Именно тези съображения са изтъкнати и във въззивната жалба на касатора. Съображения, основани на характеристиката на дружеството като „дъщерно„, за приложимост на МСС 37 и чл.37 ал.3 от ЗСч., са наведени едва с касационната жалба и по начало не са поддържани в първоинстанционното производство, поради което и да би имало основание, при несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, да бъдат обект на въззивни доводи. Затова и въззивният съд не се е произнасял в отговор на така формулирания въпрос, дори да би бил коригиран досежно изготвянето на независим финансов одит, а не на ГФО. Самото непроизнасяне на съда изключва релевантността на въпроса / съдът не е отрекъл задължение за съставяне на ГФО при посочените във въпроса предпоставки /, за сметка на процесуалноправен такъв - по приложението на чл.269 ГПК вр. с чл.236 ал.2 ГПК, но само ако доводът би бил своевременно въведен в процеса, какъвто не е настоящия случай. Като предпоставен от отговора на първия въпрос, вторият също не удовлетворява изискването за правен, поради което не е удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Макар да не е необходим коментар на допълнителния селективен критерий, такъв не е обоснован, дори да биха били правни поставените въпроси. Формалното позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява тази хипотеза, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010 г.по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Третият от въпросите включва отречена от въззивния съд предпоставка - установени приходи от дейност на дружеството за 2017 г., каквито със заключението на съдебноикономическата експертиза не са признати, за сметка на разходи в същия размер - за счетоводни и юридически услуги. Като съдържащ несъответна на установеното в мотивите предпоставка, въпросът не кореспондира с решаващ мотив на въззивния акт, а с тезата на ищеца – касатор, несподелена от съда. Само на това основание не се явява удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Аналогично и тук е незащитим допълнителния селективен критерий - най-малкото поради непосочване на приложимата правна норма – непълна, неясна или противоречива, чието приложение в отговор на такъв въпрос, е предпоставило притиворечива съдебна практика или обосноваване на предпоставки за преодоляване на еднозначна такава, поради изменение на обществените условия или промяна на законодателството. Четвъртият въпрос формално кореспондира с извод във въззивното решение, но не и решаващ такъв. Решаващият общ извод на съда, досежно атакуването на всички решения на ОСА от 14.06.2018 г., се основава на непосочването на императивни правни норми, относими към изготвянето и приемането на ГФО, годишния доклад за дейността на дружеството и освобождаването от отговорност на членовете на Управителния и Надзорния му съвети. Друг е въпроса, че въпреки този извод съдът е разглеждал, за да отрече, противоречие с конкретни разпоредби. Отговор на така поставения въпрос – по същество значим във връзка с довода на ищеца,че неподаването на декларация по чл.38 ал.9 ЗСч. доказва извършването на стопанска дейност през отчетния период – би бил без значение, поради нелогичност на самия довод, във връзка с който се прави, така както нелогично съдът е извел законосъобразност на ГФО за 2017 г. - без извършен независим финансов одит - от факта на неизвършен такъв и за ГФО за предходната година.Още повече, че чл.38 ЗСч. е в главата за публикуване на ГФО и относим към задължението за публикуване, а не към задължението за независим финансов одит при приключване на стопанската година. Петата група въпроси не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като не се обосновава кой своевременно въведен в процеса довод или доказателство въззивният съд не е обсъдил, макар и възпроизвеждайки мотивите на първоинстанционния съд, нито как необсъждането на такъв довод или доказателство би било от естество да промени правния резултат, съгласно задължителните указания на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно характеристиката на правния въпрос. В този смисъл, не всяко непроизнасяне по определен довод, макар да е процесуално нарушение, е съществено, но само съществено такова съставлява порок на въззивния акт, обосноваващ касационно обжалване. Споделянето, макар и дословно, на съображенията на първоинстанционния съд, също само по себе си не е процесуално нарушение, с оглед законодателната възможност за препращане по чл. 272 ГПК. В изложението, обаче, не е посочен кой довод във въззивната жалба не е получил отговор, вкл. с препращането по реда на чл.272 ГПК. Необосноваването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение