Определение № 185 от 04.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1040/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Б. К. срещу решение №12313 от 12.11.2020 г. по в.т.д.№5264/2019 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №921 от 15.05.2019 г. по т.д.№2568/2017 г. на СГС в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че К. Б. К. дължи на „Уникредит Булбанк“ АД при условията на солидарност с „Кристико“ ЕООД и „Кристелис“ ЕООД: сумата от 350 000 лв., неплатена част от месечни вноски за главница, както и целия предсрочно изискуем остатък от задължението за главница, дължими по договор за кредит от 29.10.2012 г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2016 г. до окончателно изплащане; сумата от 14 893.92 лв., дължима договорна лихва за периода от 25.12.2015 г. до 04.08.2016 г.; сумата от 6234.96 лв., неустойка за забавено плащане на главницата по кредита по чл.4.2 от договора за периода от 25.12.2015 г. до 10.10.2016 г. и сумата от 3518.66 лв., такса за управление, начислена на 27.10.2015 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. За наличието на материалноправна легитимация на банката за предявяване на права с иска по чл.422 от ГПК и за основателността на иска, при извършено в нейна полза и по нейно искане плащане от ЕИФ на 80% от загубите по процесния договор за кредит, в изпълнение на поето с гаранционно споразумение задължение за покриване на загуби по портфейл от заеми по програма „Д.“, сключено между ищеца и ЕИФ, предмет и на уговореното между страните по делото обезпечение от ЕИФ в т.8.1 от договора за кредит. 2. За правната същност на правоотношенията, възникнали на основание уговореното в гаранционното споразумение за покриване на загуби по портфейл от заеми по програма „Д.“, сключено между ищеца и ЕИФ и за приложимите материалноправни норми за тези правоотношения. 3. За правната същност на финансовата гаранция, предоставена на от ЕИФ по конкретни кредити, включени в списък /портфейл/ по програма „Д.“, между които и процесния договор за кредит. 4. Относно вида и правната същност на правоотношенията, които са възникнали между страните по делото и ЕИФ на основание уговореното в раздел Обезпечения, т.8.1 от процесния договор за кредит. 5. Относно правната същност и последиците от извършеното по искане на банката плащане от ЕИФ на загуби по изрично посочен в искането и в документа за плащане договор за кредит /процесния/, в изпълнение на поето с гаранционното споразумение задължение, договорено и в процесния договор за кредит в раздел Обезпечения, т.8.1 и отчетено и в уговорките на договора за ипотека. Спрямо първия от въпросите се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а спрямо останалите – основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, евентуално, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Уникредит Булбанк“ АД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, базирано на твърдения за изплащането /частично/ на процесния кредит от страна на Европейския инвестиционен фонд /ЕИФ/, съобразно гаранционното споразумение за покриване на загуби по портфейл от заеми /„JEREMIE“/. Посочил е, че по делото не се установява да са налице, претендираните от жалбоподателя процесуални нарушения от първата инстанция във връзка със събирането като писмено доказателство и в превод от чужд език, на самото споразумение. По отношение съдържанието и правната характеристика на самото гаранционно споразумение, сключено между ищеца и ЕИФ по същата програма, е изтъкнал, че същото няма въобще правната характеристика на персонално обезпечение, предоставено от ЕИФ на ищеца. Изложил е съображения, че и от заглавието на споразумението, и от конкретните уговорки в същото и неговите цели е видно, че чрез програмата „JEREMIE“, ЕИФ предоставя финансова гаранция в полза на ищеца – банката-кредитор, но не за обезпечаване на вземанията и към кредитополучателя, и другите задължени по конкретния, процесен кредит лица, включително и жалбоподателя, поради което така учредената финансова гаранция не съставлява персонално или реално обезпечение, дадено от ЕИФ в полза на задължените лица по кредита, от което банката – техен кредитор да има право да се удовлетвори в случай на неплащане на задължения по същия. Изразил е становище, че целта на споразумението и правните му характеристики /съответно – и същите му последици по отношение на лицата/ са насочени само към едно – създаване на икономически условия и въобще на възможности за кредитиране на определен тип икономически субекти в страните-членки на ЕС и ЕИП, чието кредитиране, с оглед конкретните целеви характеристики на тези икономически субекти, без наличието на такова споразумение с ЕИФ, би било или въобще недопустимо /неразрешено, забранено/, според действащите в същите страни-членки регулации на дейността на кредитните /финансовите/ институции, или поне силно проблемно, затруднено. В този смисъл е приел, че целта и съдържанието на споразумението са насочени към предоставянето на финансови гаранции /първокласни при това/ от страна на ЕИФ на кредитиращите субекти /банки – „посредници“, според терминологията на споразумението/, посредством което предоставяне, последните да бъдат облекчени и подпомогнати, при постигането и покриването на изискванията на съответните правни режими, и на националните, и наднационалните регулаторни, и надзорни органи, регламентиращи и надзираващи дейността им, независимо от конкретния вид на кредитираните дейности, и субекти, и каквото покриване, постигане без такива /първокласни/ финансови гаранции, би се оказало непостижимо. Обобщено е достигнал до извод, че гаранциите по споразумението служат за облекчаване, намаляване на установимия кредитен риск по част от портфейла на кредитиращите институции, реализиран за конкретни субекти, и дейности /проекти/ - предмет на споразумението, съответно – осигуряване въобще на възможност за подобни кредитирания, които без такива гаранции и съобразно общите, задължителни надзор и регулации на дейността им, биха наложили такова осчетоводяване, респ. провизиране на дълговете по тях от страна на същите институции, че на практика биха ги изцяло или частично осуетили. От изложеното е счел, че дори и поискани от „посредника“ и реално извършени, плащанията от ЕИФ не погасяват конкретните задълженията на задължените по кредита лица /което обяснява и конкретният начин на осчетоводяването, и воденето на процесния кредит в двете му части – балансово и задбалансово от ищцовата банка и този начин е безспорно и ясно установен от ВЛ по ССЕ/, а служат именно и само за облекчаване на портфейла на кредитиращата институция, като поднадзорен субект, длъжен да покрива изискванията на специфичните национални, и наднационални регулации на дейността на кредитиращите /финансови/ институции. Изразил е становище, че за самата банка „посредник“ остава задължението да събира предоставените от нея заеми, включително „гарантирани“ за целите на облекчаването на портфейла и, със средства от ЕИФ, съобразно общите правила за това събиране, от свое име и независимо при това от уговорените в споразумението възможности да действа от името на гаранта, и с грижата на добър търговец, като при реално извършено такова събиране, евентуалните постъпления биват разпределяни /отчитани/, между нея и насрещните субекти по споразумението, и по уговорения в него начин. Посочил е, че същественото в случая е, че доколкото по изложените съображения не е налице погасяване на чуждо /това на задължените по кредита лица/ задължение по процесния кредит от страна на ЕИФ, поради което не е налице и делегитимиране от материалноправна гледна точка, на кредитора – банката ищец, доколкото същата не е получила изпълнение на задълженията на задължените по кредита лица, към нея – напротив, в отношенията между банката и задължените по кредита лица освен, че дългът не е платен, но и банката е единственият материалноправно легитимиран кредитор да претендира връщането на заетите суми с всички произтичащи от това акцесорни задължения по кредита, поради което и при завеждането и воденето, включително на настоящото дело, банката заявява за съдебна защита от свое име и за своя сметка отново свое собствено, субективно гражданско право – неудовлетвореното си гражданскоправно притезание. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. На първо място следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява твърдяната от касаторите очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. От друга страна формулираните в изложението първи въпрос /свързан изцяло с преценката за основателност на предявения иск, респ. за правилността на решението, която преценка извън разгледаното по-горе основание „очевидна неправилност“, не може да се осъществява в настоящия стадий по селекция на касационните жалби/ и останалите въпроси /свързани и обусловени от конкретните уговорени между страните по процесното гаранционно споразумение, респективно от факти и обстоятелства, които са релевантни за всеки конкретен спор/ са фактически и по тях, при липса на общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Дори и да се приеме, че въпроси от втори до пети вкл. отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, то спрямо тях не се установяват поддържаните селективни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. На първо място цитираното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решение №135 от 21.09.2017 г. по т.д.№565/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение се отнася до характера и предпоставките на отговорността на гаранта по сключен между „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и търговска банка договор за портфейлна гаранция, респективно това решение касае договор и хипотеза, различни от процесните и е неприложимо в случая. На следващо място не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличието на бланкетно поддържаното в случая селективно основание по чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК. Касаторът не е посочил непълната, неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на въпросите, нито е обосновал каквито и да е било предпоставки за преодоляване на съществуващата еднозначна практика на съдилищата, според която: Инициативата JEREMIE е един от инструментите за прилагане на средствата, отпуснати в рамките на Фондовете - Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд и е разработена съвместно от Комисията и ЕИФ с цел финансиране на разходите, свързани с операции, съдържащи участия в подкрепа на инструменти, свързани с финансовия инженеринг за предприятия, главно малки и средни. Целта на финансовия инструмент е да стимулира банковото кредитиране на микро, малки и средни предприятия (МСП) чрез предоставяне на гаранции на финансови посредници, като по този начин се ограничат специфичните трудности които МСП изпитват при нужда от достъп до финансиране. Като финансов инструмент по смисъла на счетоводните стандарти, цел на гаранцията е компенсиране на изменението на параметрите на базовия актив - кредитен портфейл за МСП и споделяне на риска от загуби от този портфейл. Гаранцията подпомага крайните си получатели, не с безвъзмездни средства, а индиректно като гарантира при определени условия кредитния ресурс насочен от банките към МСП като кредитополучатели. При този вид подпомагане се осигурява револвиране на ангажирания за осъществяването на политиките публичен ресурс и освобождаването му за повторно използване за същите цели и политика. Със средствата по програмата се поддържа капиталова адекватност и ликвидност на банките в случай на нарушение поради необслужване на кредити и задължението за заделяне на провизии по тях, а не се погасява задължението на кредитополучателя. С оглед изложеното и тъй като в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /твърдяното противоречие с решение на ВКС не съставлява такъв въпрос/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,