Определение № 791 от 09.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. В. от[населено място],чрез адв. Ж. К. срещу решение Nо 24 от 13.02.2009 г. по гр.д. Nо 28/09 г. по описа на Я. окръжен съд,в частта,с която предявения от Н. В. иск с правно основание чл.21 СК за трансформация на нейни лични средства в процесния апартамент,придобит по време на брака на името на двамата съделители е уважен за разликата над 3871/17479 ид.ч. до 5871/17479 ид.ч.и е допусната делба при тези квоти. По делото са подадени и частни жалби от Д. Д. В. и от Н. Х. В. срещу определения от 04.03.2009 год. и от 17.03.2009 год.,с които са присъдени направените разноски. В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл.19 ал.3 СК/отм./и по-конкретно: даването на определен размер лични средства за заплащане на процесния апартамент,представлява ли оборване на презумпцията по чл.19 ал.3 СК,което от своя страна е условие за уважаване на иска по чл.21 ал.1 СК/отм./,решен противоречиво-основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК. Ответната страна Н. В.,чрез пълномощника си адв.В.С. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оспорва наличието на основание за допустимост на обжалването по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение счита касационната жалба за процесуално допустима,като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,при обжалваем интерес над посочения в чл.280 ал. 2 ГПК. С обжалваното решение,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция,за да постанови този резултат е приел,че ответната страна е била обезщетена заради стойността на отчуждения й имот отпреди брака – 3871 лв., с тристайно жилище за нея и семейството й – съпруг и две деца,в новостроящата се ЖСК по стопански начин. Сумата от 2000 лв.изтеглила от личния си влог от преди брака на 1.08.1984 год.и заплатила правото на строеж върху припадащата се част от апартамента,поради което е налице частична трансформация и квотата на В. е 5871/17479 ид.ч. от процесния апартамент. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС, която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика по значимия въпрос за делото,поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато на това основание. Доколкото обаче се позовава на конкретни решение на ВКС следва да се прецени налице ли е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин.В настоящия случай е налице противоречие по поставения материалноправен въпрос между обжалваното решение и приложените решения на ВКС - № 541/04 год. на І г.о., № 297/92 год. на І г.о. и № 964/08 год. на І г.о. Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,