Определение № 128 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 402/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на Р. С. П., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Й. Ц., срещу определение №278 от 22.11.2013 год. по гр. дело №5850/2013 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане касационната и жалба срещу решение №75 от 29.07.2013 г. по гр. дело №118/2013 г. на Търговищкия окръжен съд. Прието е, че въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за ½ идеална част от недвижим имот, чиято данъчна оценка е 4 632.50 лв. Цената на иска е под 5 000 лв., поради което касационното производство е недопустимо. Жалбоподателите твърдят, че данъчната оценка на целия недвижим имот, предмет на предварителния договор, е в размер на 9 264.90 лв. Ответницата по частната жалба М. С. П., [населено място], не е заявила становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е до 5 000 лв. Обстоятелството, че данъчната оценка на целия имот е 9 264.90 лв. е без правно значение, след като предмет на делото е иск за сключване на окончателен договор само за ½ идеална част от имота. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.