Определение № 185 от 08.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 3147/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Електро банч” ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], срещу определение №652 от 30.09.2015г., постановено по гр.д.№505/2015г. на Варненски апелативен съд, ГО, 2 с-в. С обжалваното определение е потвърдено определение №2882/07.08.2015г. по гр.д.№2286/2015г. на Варненски окръжен съд, с което делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Твърди се, че въззивният състав не е отчел спецификите на предявената искова претенция, която намира своето основание в пряко приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз и в частност тази на чл.4, §3 от ДЕС. Оспорва се становището на апелативния съд, че исковата молба следва да бъде разгледана по общия исков ред по чл.45 и сл. ЗЗД. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че при липсата на изрична законова правна регламентация, исковите претенции по чл.4, §3 от ДЕС следва да бъдат разгледани по реда на ЗОДОВ, което с оглед разпоредбата на чл.7 ЗОДОВ, обуславя местна компетентност на окръжния съд по мястото на увреждането или седалището на увредения. В тази връзка е направено позоваване на практиката на ВКС, на задължителната практика на ВС и на практиката на Съда на Европейския съюз.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 вр. чл.274, ал.3 ГПК частният касатор поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 (в редакцията преди измененията в ДВ бр.86/27.10.2017г.) и т.3 ГПК и т.3 ГПК като е поставил следните правни въпроси:

1. „Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4 § 3 от ДЕС, от който зависи и определянето на местно компетентния съд- специалният ред ЗОДОВ (с правила за определяне на подсъдността в чл.7 от ЗОДОВ), или общият исков ред за реализиране на деликтна отговорност по ЗЗД (с правила за определяне на подсъдността в чл.115 ГПК и чл. 108 ГПК)?” Според касатора този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №269/08.05.2015г. по ч.гр.д.№1867/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. и

2. „ Кой съд е компетентен да разгледа искова претенция с правно основание чл.4, §3 от ДЕС – съдът определен по правилата на чл.7 ЗОДОВ или този определен по правилата на чл.115 ГПК и чл.108 ГПК?“. Сочи се, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК (в редакцията преди измененията в ДВ бр.86/27.10.2017г.).

Отделно в изложението се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос: „ Принципите на лоялно сътрудничество и на ефективна съдебна защита следва ли да се тълкуват като допускащи, в хипотезата на реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, да не бъде приложен националноправния процедурен ред за реализиране отговорността на държавата за вреди, предвиждащ компетентност за разглеждане на спора от националния съд по мястото на седалището на увреденото юридическо лице, като вместо това делото бъде изпратено за разглеждане от съда по мястото на седалището на ответния държавен орган?”

С определение №8/07.01.2016г., постановено по настоящото дело, касационният състав е спрял производството по делото на осн. чл.292 ГПК до приключване на производството по тълк.д.№2/2015г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по въпросите, впоследствие, обединени във въпроса: „ По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?“.

С определение №2/25.03.2021г. по тълк.д. №2/2015г. на ОСГТК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС, е отклонено искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно постановление по посочения по-горе въпрос, поради което спряното производство по ч.т.д. №3147/2015г. на ВКС, ІІ т.о., следва да бъде възобновено. Основанието за отклоняване на искането е обосновано с факта, че в хода на разглеждането на делото, на 29.11.2019г., в ДВ, бр. 94, е обнародвано изменение на ЗОДОВ като с новоприетата разпоредба на чл.2в ЗОДОВ законодателят е регламентирал реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определил е компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски.

Съгласно §6 ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ (ДВ.бр.94/29.11.2019г.), „неприключилите до влизане в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване“. В настоящия случай исковата молба на „Електро банч” ЕООД е депозирана в деловодството на Варненски ОС на 05.08.2015г., т.е. преди влизане в сила на измененията в ЗИД на ЗОДОВ (ДВ.бр.94/29.11.2019г.), поради което производството по делото следва да бъде довършено от гражданските съдилища, пред които е образувано. С оглед повдигнатия от касатора спор относно приложимия процесуалния ред и компетентния съд за разглеждане на иска за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (преди измененията в ЗОДОВ), настоящият състав намира, че поставените от касатора два с идентично съдържание въпроса, са значими за правния спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същите следва да бъдат обединени и преформулирани в следния общ въпрос: „ По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз по неприключили до влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ.бр.94/29.11.2019г.) производства?“.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, приема, че в случая е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Посоченият по-горе въпрос е решен от апелативния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №269/08.05.2015г. по ч.гр.д. №1867/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., която практика настоящият състав споделя изцяло. В цитираното определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е обоснован извода, че „ отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичаща от чл.4 пар.3 ДЕС, следва да бъде реализирана по процесуалния ред на ЗОДОВ“. Аргументите за този извод, съставът от Трето ГО на ВКС черпи от практиката на Съда на Европейския съюз и по конкретно от мотивите към решението по дело (Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C9/90, §.42-43), където е посочено, че макар да е в правомощията на всяка държава-членка да определя компетентните съдилища и да уреди исковите производства, по реда на които може да бъде реализирана нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, материалните и процесуалните условия на този ред не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото при подобни искове, засягащи само националното право (принцип на равностойност), и не могат да бъдат така нормирани, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение (принцип на ефективност). Изследвайки и сравнявайки общия процесуален ред за реализиране на деликтната отговорност на държавата по чл.45 и сл. ЗЗД и специалния ред по ЗОДОВ, регламентиращ обективна отговорност на държавата ( каквато е и извъндоговорната отговорност на държавата по чл.4 §3 ДЕС), съставът на ВКС приема, че именно процесуалният ред по ЗОДОВ съставлява ред, предвиден за „подобни искове” по националното право - по смисъла на решението по делото Francovich and others v. Italian State, че този ред не е по-неблагоприятен отколкото при подобни искове, засягащи националното право, с което е спазен принципа на равностойността, както и че използването му удовлетворява, произтичащото от принципа на ефективността изискване, този ред да не прави практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение (с оглед уредбата, касаеща таксите и разноските по чл.9а ЗОДОВ, улесняващи достъпа до правосъдие).

Съобразно отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, а именно, че: по неприключили до влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ.бр.94/29.11.2019г.) производства, е приложим процесуалния ред по ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичаща от чл.4 §3 ДЕС, на основание §6 ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ (ДВ.бр.94/29.11.2019г.) и чл.7, ал.1 ЗОДОВ компетентен съд да разгледа спора по исковата молба на „Електро банч” ЕООД против Върховен административен съд и Национална агенция за приходите е Варненския окръжен съд, пред който съд е предявено искането за обезщетение и където се намира седалището на увреденото дружество. Обжалваното определение на Варненски АС и потвърденото с него определение на Варненски ОС за изпращане на делото по подсъдност на СГС следва да бъдат отменени, като делото следва да бъде върнато на Варненски ОС за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№2286/2015г. на Варненски ОС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,