Определение № 50007 от 22.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1826/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Юробанк България“ АД.

Ищцата Г. Д. оспорва жалбата.

С определение от 25.07.2023 г. производството е спряно на основание чл. 631 вр. чл. 633 ГПК до приключване на производството по преюдициално запитване по д. № С-117/23 на Съда на Европейския съюз. По последното е постановено определение от 18.10.2023 г., поради което настоящото производство следва да бъде възобновено.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните от ответника части, с които са обявени за недействителни клаузи от сключения между страните договор за банков кредит и са съответно уважени предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 18 и чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП включените в процесния договор за банков кредит клаузи относно валутата на кредита (швейцарски франкове) и относно възможността за едностранно изменение на приложимия лихвен процент от страна на банката.

Допускане на касационно обжалване се иска във връзка с въпросите:

• в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума е реално предоставена на разположение на кредитополучателя и е използвана от него в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в договора за кредит и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута (швейцарски франкове), счита ли се, че договорът е сключен в евро и в коя валута се дължи връщането на кредита – на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК;

• при договор за банков кредит в чуждестранна валута значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора; тази неравнопоставеност обаче може ли да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди; когато липсват доказателства за това, че банката е била в състояние да предвиди развитие в обменния курс между националната валута и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава след 2007 г., разумно ли е от продавача или доставчика да се изисква да понесе изцяло свързания с повишаването на обменния курс риск или рискът следва да се разпредели, като частта от него, свързана с повишаването на курса, се носи от кредитополучателя, а частта, свързана с понижаването му – от банката – на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК;

• длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото да обсъди и да се произнесе по всички доводи за неправилност на обжалваното решение, посочени във въззивната жалба – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

• относно добросъвестността на банката при предоставяне на информация относно валутния риск – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд, нито разкрива очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, тъй като е изцяло неотносим към мотивите на въззивния съд. Съдът не е приел процесният договор за кредит да е сключен в евро, а не във валутата, в която е бил усвоен (швейцарски франк), а въз основа на събраните доказателства и при липсата на спор между страните в тази насока е установил, че предмет на договора е сума в швейцарски франкове, предоставена на ищцата чрез заверяване на откритата във франкове разплащателна сметка, след което същата сума е била изкупена от банката и разплащателната сметка на ищцата в евро е била заверена с цената в евро на продадената валута. Липсва какъвто и да било фактически или правен извод, че процесният договор има за предмет парична сума в евро, което обосновава и неотносимостта на формулирания въпрос.

По отношение на втория и четвъртия въпрос не се установяват специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Решаващите правни изводи на въззивния съд в тази насока (относно неравноправния характер на клаузите относно валутния риск) са изцяло в съответствие с формираната практика на ВКС (напр. т. д. № 3539/2015 г.), която от своя страна е съобразена с тълкуването на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/13, дадено с актовете на СЕС по д. № С-119/17 (посочено от жалбоподателя за обосноваване на основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК), д. № С- 186/16, д. № 26/13 и д. № 96/14. Наличието на посочената практика на СЕС и ВКС и нейното съобразяване от въззивния съд изключват възможността за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 по така поставените въпроси.

По третия въпрос се поддържа противоречие с посочена практика на ВКС, като значението на същия се обосновава с твърдения за липса на обсъждане: 1) на доказателства, обосноваващи извод, че уговорката между страните е за кредит в швейцарски франкове; 2) на оплакването, че на ищцата са присъдени валутни разлики, изчислени на база внасяни суми в евро, при положение, че ищцата е внасяла лева, като в резултат искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД неправилно е бил уважен за сумата 8887,12 евро валутни разлики, след като в тази сума се включват и валутните разлики върху 4161,52 франка, присъдени по втория иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, основан на неравноправността на клаузите относно измененията на приложимия лихвен процент; 3) на възражението по отношение на клаузата по чл. 13 от договора относно начисляването на такси за операции по обслужващата кредита сметка, доколкото въпрос за такива такси по делото не е поставян, съответно необосновано въззивният съд приел, че тази клауза е неравноправна по същите съображения, отнасящи се до останалите оспорени клаузи; 4) на довода, че независимо от установените операции по сметките ищцата не е могла свободно да разполага със сумата по кредита предвид уговорената цел на последния - за покупка на имот, като се поддържа, че с оглед тази цел усвоената сума по кредита следва задължително да се превалутира в евро като уговорена по договора за продажба валута за плащане на цената, съответно необходима за осъществяване на целта на самия договор за кредит.

Поддържа се също, че въззивният съд не е допуснал въпроси към назначената икономическа експертиза, отнасящи се към доказването на прогнозируемостта на бъдещите промени в курса на швейцарския франк.

Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/2009. В първата си част (относно доказателствата, установяващи предмета на договора) въпросът е неотносим по същите съображения, изложени по-горе във връзка с първия от формулираните въпроси. В останалите си части (т. 2-4 по-горе) изложената аргументация не обосновава значение на въпроса по смисъла на т. 1 от тълкувателното решение, а по същността си представлява оплаквания за неправилност на въззивното решение, чиято преценка по същество е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

В последната си част, във връзка с отказа на въззивния съд да допусне поисканата с въззивната жалба експертиза, мотивиран с липса на предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК, изложените доводи, като отнасящи се до непълнота на доказателствата по делото, очевидно не могат да обосноват значимост на формулирания въпрос за необсъждане на доводи и възражения, който предполага такива да са надлежно въведени в предмета на спора. Тези доводи в действителност са от естество да обосноват значимост на въпрос по приложението на чл. 266 ГПК, какъвто обаче от страна на жалбоподателя не е поставен.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от това от надлежно направеното искане на ищцата разноски за касационното производство съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК не следва да се присъждат. В тази насока с отговора на касационната жалба са представени единствено списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ, но не и доказателства за действителното заплащане на уговореното с последния възнаграждение с оглед предвидения в чл. 2 от договора начин на плащане по банкова сметка.

С тези мотиви съдът