Определение № 153 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1090/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 75/05.01.2021 година, подадена от В. М. П., срещу определение № 341/14.12.2020 година, постановено по гр. д. № 2511/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С обжалваното определение е била върната подадената от В. М. П. срещу въззивно решение № 11/06.03.2020 година на Окръжен съд Видин, постановено но в. гр. д. № 14/2020 година, в частта му, с която, като е изменил решението на първоинстанционния Районен съд Видин, въззивният съд е разрешил на малолетните деца В. В. П. и Д. В. П., придружени от тяхната майка Д. Л. С., да пътуват до съседните държави-Република Сърбия и република Румъния „при необходимост“, както и от първи юли до тридесети юли всяка година и през вторите пет дни на зимната и пролетната ваканция до Кралство Испания, като е прекратено производството по касационно гр. д. № 2511/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г.о. В подадената от В. М. П. частна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното определение е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото да бъде отменено като делото бъде върнато на първия състав на ВКС, ГК, ІV г. о. за разглеждане на подадената срещу въззивно решение № 11/06.03.2020 година на Окръжен съд Видин, постановено но в. гр. д. № 14/2020 година касационна жалба по същество. Насрещната страна по жалбата Д. Л. С. не е подала отговор на същата, както й не е изразила становище по допустимостта и основателността й. В. М. П. е бил уведомен за обжалваното определение на 04.01.2021 година, като подадената от него частна жалба е с вх. № 75/05.01.2021 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение съставът по гр. д. № 2511/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК, посочените в нормата въззивни решения, между които и тези по чл. 127а от СК, били изключени от касационен контрол. По силата на чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизали в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, откогато и пораждали своето действие. Тази необжалваемост била въведена със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/03.07.2015 година, като не била отпаднала при последващото изменение на разпоредбата, което било извършено със ЗИДГП, обнародван в ДВ бр. 24.01.2017 година, като продължавала да действа и към настоящия момент. Подадената касационна жалба, като недопустима, подлежи на връщане, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено. Грешното указание, дадено от Окръжен съд Видин не влияело на този резултат, нито обвързвало касационната инстанция. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това били изрично предвидени в закона с императивни разпоредби, поради което и установените с тях правила не можели да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Обжалваното определение е правилно, като не страда от твърдението от В. М. П. пороци. Както правилно е посочил и първия състав на ВКС, ГК, ІV г. о. не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени в производствата по чл.127а, ал. 2 от СК. Тази необжалваемост е въведена със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/03.07.2015 година, като не е отпаднала при последващото изменение на разпоредбата, което е извършено със ЗИДГПК, обнародват в ДВ бр. 24.01.2017 година, като продължава да действа и към настоящия момент. С оглед на това решение № 11/06.03.2020 година на Окръжен съд Видин, постановено но в. гр. д. № 14/2020 година не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК същото е влязло в сила на датата, на която е било постановено-06.03.2020 година и от тази дата е породило предвидените в закона последици, сред които е и тази по чл. 299, ал. 1 от ГПК, поради което разрешения с него въпрос по чл. 127а, ал. 2 от СК не може да бъде пререшен по реда на касационното обжалване. Предвид на това подадената от В. М. П. касационна жалба против решението на Окръжен съд Видин е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в решението на Окръжен съд Видин е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване решението на Окръжен съд Видин е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Горният извод не се променя от посочените в частната жалба на В. М. П. решение № 34/21.03.2018 година, постановено по гр. д. № 3368/2017 година и решение № 403/29.02.2016 година, постановено по гр. д. № 6903/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. При първото от тях искането по чл. 127а, ал. 2 от СК е било съединено с иск по чл. 59, ал. 9 от СК и е било обусловено от него. Затова тъй като искът по чл. 59, ал. 9 от СК е подлежал на касационен контрол, съдът е трябвало да се произнесе по обусловеното от него искане по чл. 127а от СК. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като искането по чл. 127а, ал. 2 от СК не е съединено с други искове, които биха подлежали на касационно обжалване. Второто от цитираните по-горе решения е постановено в касационно производство, което е било образувано преди обнародването на ЗИДГПК, в ДВ бр. 50/03.07.2015 година, с който е въведено касационната необжалваемост на решенията по чл. 127а от СК. Затова за него намира приложение § 14 от посочения закон и производството е трябвало да приключи по реда установен за тези производства преди изменението, по който ред тези решения са подлежали на касационен контрол. В конкретния случай обаче се касае до съдебно производство образувано на 10.03.2019 година, т. е. след посочените по-горе изменения на чл. 280, ал. 3 от ГПК. С оглед на това обжалваното определение № 341/14.12.2020 година, постановено по гр. д. № 2511/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е правилно и като такова трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение