Определение № 329 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4209/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГТПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Хр. Т. и адв. С. Р. като пълномощници на В. Ж., М. М. и С. М. срещу въззивно решение № 262600 от 21.04.2021 г. по в.гр.д. № 6584/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 5845 от 09.01.2019 г. по гр.д. № 49003/2011 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени претенциите на В. Е. Ж. и С. Ж. М. за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК в общ дял на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, състояща се от приземен и два жилищни етажа, с РЗП 334.49 кв.м, построена в дворно място в [населено място], [улица], съставляващо УПИ ..... от кв..... по плана на селото; претенцията на М. Ж. М. за възлагане на основание чл. 349, ал.2 ГПК на третия етаж от посочената жилищна сграда, както и претенциите на тримата съделители за възлагане в общ дял на дворното място в което сградата е построена, и е постановено изнасяне на делбения имот на публична продан. Обжалвано е въззивното решение и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която В. Е. Ж., С. Ж. М. и М. Ж. М. са осъдени да заплатят на основание чл. 31, ал.2 ЗС на съделителката Л. М. И. по 285.81 лв., представляваща припадащата се част от обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид. част от делбения имот за времето от 03.02.2015 г. до 20.04.2015 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваните му части поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че при наличието на одобрен инвестиционен проект, предвиждащ обособяване на две самостоятелни жилища в допусната до делба жилищна сграда, съдът е следвало да извърши делбата чрез възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на тези жилища на съделителите, направили своевременно искане за това, тъй като „делбеният имот е неподеляем”. Излагат се доводи и за неправилност на решението в частта, с която на ищцата Л. И. е присъдено обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид. част от делбения имот, като се поддържа, че на същата е била предоставена възможност да ползва жилищната сграда и дворното място съобразно правата си в съсобствеността. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Направената възлагателна претенция от съделителите при наличие на предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК накърнява ли правото на реална делба на другия съделител, при условие, че имотът е неподеляем. Какви са предпоставките и спазени ли са в случая изискванията за възлагане на процесния недвижим имот. 2. Неделимостта на имота изключва ли принципа за получаване на реален дял от всеки съделител. 3. Притежаването на идеална част от недвижим жилищен имот съставлява ли притежание на друго жилище по смисъла на чл. 349, ал.2 ГПК. 4. Допустимо ли е съгласно чл. 349, ал.2 ГПК няколко съделители, които не наследяват по колена, да поискат възлагане на неподеляемо жилище в общ дял, при условие, че има изрично съгласие между тях, обусловено от родствени или лични отношения. 5. Наличието на одобрен инвестиционен проект, с който в един неподеляем имот се обособяват две самостоятелни жилища, съставлява ли достатъчно основание да се приеме, че са налице годни самостоятелни обекти за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК. 6. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на съделителите, че представеният от тях проект за разделяне на допуснатия до делба имот, който е съобразен със заключението на вещото лице и одобрен от компетентния орган, следва да бъде одобрен и съгласуван с АГКК. 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства по делото в тяхната съвкупност и въз основа на тази комплексна преценка да обоснове изводите си налице ли са посочените в закона условия за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК. Поставят се и въпроси във връзка с произнасянето на въззивния съд по претенцията на Л. И. за заплащане на обезщетение на основание чл. 31, ал.2 ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Л. М. И. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите от жалбоподателите правни въпроси. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С влязло в сила решение № ІІ-56-174 от 04.11.2013 г. по гр.д. № 49003/2011 г. на Софийски районен съд е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите Л. М. И., В. Е. Ж., С. Ж. М. и М. Ж. М. на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място]-София, съставляващо УПИ ..... в кв. ..... по плана на селото, с площ по скица 610 кв.м, ведно с находящата се в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен и два жилищни етажа, с РЗП 334.49 кв.м, при следните квоти: 3/6 ид. части за Л. М. И. и по 1/6 ид. част за В. Ж., М. М. и С. М.. В срока по чл. 349, ал.4 ГПК съделителите В. Ж. и С. М. са направили искане за възлагане на основание чл. 349, ал.2 ГПК в общ дял на втория жилищен етаж, а съделителят М. М.-за възлагане на същото основание на третия- последен етаж от сградата. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че сградата се състои от първи /приземен/ етаж и два жилищни етажа. П. етаж е разположен на ниво терен и включва входно антре, кухня, баня, тоалетна, складово помещение и антре, и е със светла височина 2.15 м. На етажа няма жилищни помещения. В приземния етаж е изграден и гараж със застроена площ 36.09 кв.м. Вторият етаж е със застроена площ 118.40 кв.м и има светла височина 2.70 м. Състои се от дневна, три стаи, кухня, входно антре, два балкона. На етажа липсват баня и тоалетна. Третият етаж е със застроена площ 115.28 кв.м и има светла височина 2.20 м. Състои се от дневна, две стаи, кухня, баня-тоалетна, входно антре, балкони. Достъпът до всички етажи се осъществява от общо стълбище. Тези констатации на вещото лице са потвърдени от назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. инж. А. Ц.. С оглед становището на вещото лице, че вторият и третият етаж могат да се обособят като самостоятелни обекти, съдът е дал възможност на ответниците да изготвят инвестиционен проект за разделяне на сградата. Такъв проект е представен по делото. С него е предвидено на първия етаж да се обособи самостоятелно жилище, като се проектира баня и тоалетна за сметка на съществуващия коридор, като се зазижда самостоятелният вход към кухнята и се прави нов отвор за врата в съществуващата носеща стена между кухнята и дневната, и кухнята става преходна през дневната. На втория етаж проектът предвижда да се увеличи светлата височина до 2.60 м., като се разруши съществуващия каратаван и се изпълни окачен таван от гипсокартон. На приземния етаж се обособяват складови помещения към новопроектираните жилища. Въз основа на тези доказателства по делото въззивният съд е приел, че след като от допуснатият до делба недвижим имот могат да се обособят два реални дяла, а съделителите са четирима, то имотът се явява неподеляем. Приел е, че заявените от В. Ж., С. М. и М. М. възлагателни претенции по чл. 349, ал.2 ГПК не могат да бъдат уважени, тъй като имат за предмет части от сградата, които не са годни да бъдат самостоятелни обекти на правото на собственост, а също и че са предявени по такъв начин, че накърняват правото на ищцата Л. И. да иска реална делба. Поради това е направил извод, че единственият способ за извършване на делбата е чрез изнасяне на делбения имот на публична продан. При така изложените от въззивната инстанция съображения за отхвърляне на възлагателните претенции по чл. 349, ал.2 ГПК поставените в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпроси №№ 1, 2, 3 и 4 не са обуславящи изхода на делото, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Съдът не е приел, че съделителите, направили искане за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, не отговарят на посоченото в закона изискване да не притежават друго жилище, или че е недопустимо неподеляемото жилище да бъде поставено в общ дял на двама съделители, които са в близки родствени отношения и са живели в него към момента на откриване на наследството. Решаващите съображения, мотивирали съда да приеме, че възлагателните претенции не могат да бъдат уважени са, че те имат за предмет отделни етажи от сградата, които обаче не са самостоятелни обекти на собственост-не отговарят на нормативно установените изисквания за жилище. Тези мотиви очертават като релевантен за изхода на делото петия въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т 1 ГПК-дали наличието на одобрен архитектурен проект, с който в един неподеляем имот се обособяват две самостоятелни жилища, съставлява достатъчно основание да се приеме, че са налице годни самостоятелни обекти за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК. Този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване по него следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на Л. И. на основание чл. 31, ал.2 ЗС обезщетение за лишаването й от ползване на 1/2 ид. част от съсобствения имот-дворно място и къща. Поставените от жалбоподателите въпроси- Следва ли съдът при определяне на обезщетението да съобрази и да намали неговия размер с частта, върху която на ответницата е било предоставено право да ползва част от къщата, като приеме, че за тази част тя не е била лишена от ползване, и следва ли, когато претендираното обезщетение за ползване на съсобствения имот включва парцел и сграда, съдът да изследва поотделно за двора и за къщата въпроса каква част е била предоставена на неползващия съделител, не кореспондират с решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на претенцията, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е приел, че ищцата е била лишена от възможността да ползва съсобствения имот съобразно неговото предназначение и квотата си в съсобствеността, защото жалбоподателите са й предоставили възможност да ползва същия само формално-партерния етаж не е жилище и в този смисъл предоставянето му за ползване не е равнозначно на предоставяне ползването на жилищната сграда съобразно нейното предназначение, а дворното място има обслужващ сградата характер и съсобственикът има интерес от ползването му доколкото може да ползва и сградата по предназначение, т.е. приел е, че ищцата е била лишена от ползване както на жилищната сграда, така и на дворното място. Несъгласието на жалбоподателите с този извод не е основание за допускане на касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът