Определение № 137 от 02.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. В. С., чрез адв. Бл. Б., срещу определение № 2253 от 27.01.2017 г., по в. ч. гр. д. № 565/2017 г., по описа на Софийски градски съд, с което потвърдено разпореждане от 26.09.2016 г. по гр. д. № 7347/2014 г. на Софийски районен съд, с което е постановено връщане на въззивната му жалба с вх. № 1114585/25.07.2016г., насочена срещу решение от 21.06.2016г. по същото дело. С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяна на обжалваното определение. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответната страна Прокуратурата на Република България не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., намира, че частната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая ищецът Р. В. С. е предявил против ответника Прокуратурата на Република България претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 З. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигането на обвинение срещу него за престъпления, за които впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда. При предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 З. цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и е равна на търсената сума, която в случая е в размер на 5 000 лв. Размерът на паричното вземане е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на решения по граждански дела - 5 000 лв., поради което постановеното от въззивния съд определение е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,