Определение № 141 от 01.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3387/2020 г.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. К., [населено място], област София, приподписана от пълномощника му адвокат С. П., срещу решение №260008 от 17.08.2020 г. по гр. дело №828/2019 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е повърдено изцяло решение № 122 от 20.09.2019 г. по гр.д. № 118/2019 г. на Пирдопския районен съд за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца – Н. Н. К., В. Н. и М. Н. К., на майката А. П. К. с местоживеене при нея; определяне режим на лични контакти между бащата Н. Н. К. и децата Н. Н. К., В. Н. и М. Н. К. и осъждане на бащата да плаща месечна издръжка на трите си деца чрез тяхната майка, както и в частта за разноските. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от насрещната страна – А. П. К. [населено място], област София, приподписан от пълномощника и адвокат С. С., в който се поддържа становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски. Въззивният съд е приел, че страните са сключили граждански брак на 20.06.2015 г. От брака си те имат три малолетни деца - Н. Н. К., В. Н. и М. Н. К. Не се спори между страните, че през м. февруари 2019 г. са се разделили. Показанията на свидетелите на ищеца са ценени при условията на чл. 172 ГПК, като напълно са кредитирани тези, дадени от свидетелите на ответницата. По отношение на родителския капацитет на майката, въззивният съд не е приел изводите направени в социалните доклади. Счел е, че те не кореспондират на събраните по делото доказателства и ги е определил като произволни, декларативни и не почиващи на конкретно установени обстоятелства, свързани с отглеждането на децата от майката. Въззивният съд е установил, че в дома на майката са осигурени нормални битови и материални условия, подходящи за отглеждане на трите деца. Майката може да разчита на подкрепата на своите родители, с които живее, и за които по делото няма данни за отрицателно поведение или навици, които да се отразят неблагоприятно в отглеждането на децата. Отчел е, че майката е образована – завършила е висше образование по специалността „Социални дейности“ и работи като социален работник в Център за обществена подкрепа – [населено място], което предполага наличие на съответни възпитателски качества и постоянни доходи. Трите деца са привързани към майка си, няма данни за манипулативно въздействие върху тях от нейна страна спрямо бащата или ограничаване на контактите им с него. Установена е силна привързаност и загриженост на майката към тях. Родителският капацитет на бащата е силно компроментиран поради установеното по делото обстоятелство за извършени от него спрямо ответницата физически посегателства, което го характеризира като неуравновесена личност, склонна към физическа саморазправа при възникнал конфликт и подставя под съмнение способността му да реагира адекватно при евентуални проблеми, съпътстващи отглеждането на деца и упражняването на контрол върху тях. В обобщение на всички събрани по делото доказателства съобразно чл. 59, ал. 4 СК и ППВС №1/1974 г., въззивният съд е преценил, че майката е родителят, който е в състояние адекватно да упрацнява родителските права по отношение на трите деца. Приел е, че определените от първоинстанционния съд режим на лични контакти на бащата с децата е в рамките на стандарния такъв и осигурява възможност за пълноценни отношения на децата с техния баща, поради което съответства на интересите им. Намерил е, че определеният от районния съд размер на дължимата месечна издръжка за всяко едно от децата е съобразен с поискания от майката размер, който съответства на критериите, установени в чл. 142 СК. Касаторът се позова на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че въззивният акт е постановен в противоречие със установената съдебна практика по пет въпроса: 1. „При липсата на конкретни указания относно подлежащите на доказване факти в доклада на първоинстанционния съд и наличието на оплакване във въззивната жалба за допуснати нарушения в същия, в т.ч. и за непълнота на доклада: длъжен ли е въззивният съд да даде съответни указания на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат прилагането на императивна материалноправна норма и в изпълнение на задължението да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК?“; 2. „При обсъждане на доказателствата за правно релевантните факти и, посочвайки в мотивите си кои факти намира за установени – следва ли, когато тези факти се установяват със свидетелски показания, съдът да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, наред със способността и желанието им вярно да ги възпроизведат в показанията си?“; 3. „Установява ли решението, постановено в производство по ЗЗДН, със сила на присъдено нещо твърдения факт за упражнено домашно насилие и следва ли да бъде зачетена СПН по това решение, в друг процес при участието на същите страни с предмет – решаване на гражданско-правен спор между тези страни, или решението по чл. 15 ЗЗДН следва да се преценява като писмено доказателство /на общо основание/, съгласно правилата на чл. 12, чл. 234, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – по вътрешно убеждение и в съвкупност с останалите относими доказателства събрани в исковото производство?“; 4. „Задължен ли е въззивният съд да излага свои мотиви по всеки един от спорните въпроси, включени в предмета на делото, по които се произнася с решението си, които мотиви да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като излага съображения във фактически и доказателствен материал и обсъждане доводите и възраженията на страните по спорния въпрос, включително и при изпълнение на задължението служебно да следи за интерес на ненавършилите пълнолетие лица в случаите по чл. 59, ал. 2 СК?“; 5. „Следва ли при решаване на мерките чл. 59, ал. 2 СК съдът да се ръководи преди всичко интересите на непълнолетните деца, като при преценка за този интерес, следва ли да се вземат предвид в тяхната съвкупност всички конкретно установени по делото обстоятелства според критериите в ППВС №1/1974 г., но така също и други обстоятелства като: действия и поведение на родител, имащи резултат причиняване телесни увреждания на децата, изпадането на родител в неадекватни състояния и липса на самоконтрол в присъствието на децата, а и на други лица, при установени с показания на свидетели – очевидци признаци /характерен мирис на алкохол, липса на координация, неадекватно поведение/, сочещи на алкохолно опиване, създаване на пречки от страна на родителя, на когото с привременни мерки е възложено упражняването на родителските права, за осъществяване режима на лични отношения на непълнолетните деца с другия им родител?“. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, на ППВС № 1/1974 г., на решение № 314 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на ІI г. о., на решение № 63 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4054/2014 г. на ІV г. о., на решение № 304 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 2460/2015 г. на ІV г. о., на решение № 172 от 31.10.2014 г. по гр. д. № 6229/2013 г. на ІV г. о., на решение № 401 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г. на ІII г. о., на решение № 53 от 23.02.2017 г. по гр. д. № 2760/2016 г. на ІV г. о., на решение № 109 от 17.04.2019 г. по гр. д. № 4017/2018 г. на ІV г. о., на решение № 158 от 18.12.2018 г. по гр. д. № 4555/2017 г. на І г. о., на решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 850/2011 г. на ІI г. о., на решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 1953/2018 г. на ІII г. о., на решение № 39 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г. на ІV г. о., на решение № 110 от 22.05.2018 г. по гр. д. № 327/2018 г. на ІV г. о., на решение № 152 от 20.06.2018 г. по гр. д. № 4184/2017 г. на ІV г. о., на решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г. на ІV г. о. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №26008 от 17.08.2020 г. по гр. дело №828/2019 г. на Софийски окръжен съд, в обжалваната му част. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят бланкетно се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но дори не е направен и опит да се формулира правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Вместо това са преповторени доводите, съдържащи се в касационната жалба, които могат да се разглеждат единствено като оплаквания срещу правилността на въззивното решение в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване. При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетните деца на страните, настоящият състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В случая не е налице противоречие между разрешението, възприето с обжалваното решение и практиката на ВКС, включително и с цитираната от касатора. Съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС, при определяне на мерките по упражняване на родителските права от значение е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, между които грижите и отношението на родителите към децата, желанието им да се грижат за тях, полът и възрастта на децата, привързаността на децата към родителите, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и материалните условия, които може да предостави всеки от родителите и др. Това разрешение е намерило израз и в действащата редакция на чл. 59, ал. 4 СК. В обжалваното решение е направен подробен анализ на всички тези обстоятелства, които са били взети предвид в конкретния случай. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 500 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.