Определение № 408 от 10.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 463/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на “Т” Е. - гр. П.срещу Определение № 584 от 23.ІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 85/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено Разпореждане от 5. Х.2009 г. и Разпореждане от 19. Х.2009 г. по ч.гр.д. № 9466/ 2009 г. на Пловдивски районен къс, с които е разпоредено в полза на “Т” Е. - гр. П. издаване на изпълнителен лист срещу “Б” Е. - гр. П. за 12 071.80 лв. - неплатена цена на доставени материали и изработка по Фактура № 409/13.ІІ.2009 г., със законната лихва, за 778.74 лв. - лихва за периода 14.ІІ.2009 г. - 13.VІІІ. 2009 г. и за разноски 808 лв. и е спряно изпълнението на Заповед по чл. 410 ГПК №5132/17.VІІІ.2009 г. Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в Изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, като излага отново оплакването за неправилност на определението, поддържа, че въпросите: подлежат ли на касационно обжалване въззивни определения по чл. 423 ГПК, следва ли в производството по чл. 423 ГПК въззивният съд да уведоми кредитора за постъпилото възражение и да му даде възможност да вземе становище по него, въззивният съд следва ли да връчи на страните определенията, постановени в производството по чл. 423 ал. 1 ГПК и допустимо ли е съдът да приема спазен срока по чл. 423 ал. 1 ГПК въз основа на неофициален отрязък от призовка за доброволно изпълнение без отбелязване от съдебен изпълнител датата на връчването й, като поддържа, се решават противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя копия от съдебни актове на различни по степен съдилища, поддържа и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Ответникът по жалбата “Б” Е. - гр. П. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна жалба е недопустима. Въззивният съд по изложените съображения е уважил възражението на длъжника по чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК. Така постановеното определение не подлежи на последващ инстанционен контрол, тъй като в чл. 423 ГПК е предвидена извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи и производството е сходно с това по чл. 303 и сл. ГПК, приложимо за исковото производство. Актът по чл. 423 ГПК не съставлява определение по чл. 274 ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закона, актът по чл. 423 ГПК не съставлява и определение по чл. 274 ал. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия в извънинстанционното производство. Поради изложеното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение