Определение № 818 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 09.03.2020г. по гр.д.№ 618/2019г. на АС Пловдив, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.284 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателката – Д. К. К.,поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, който е от значение за делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е недопустимо и очевидно неправилно.Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът В. К. К.,в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Въззивният съд като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Д. К. да заплати на В. К. сумата 5688,78лв – главница, произхождаща от договор за поръчка за погасяване на вноски по Договор от 22.10.2008г. за предоставяне на ипотечен кредит от „ОББ“АД, ведно с лихва за забава, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 3270л в.– главница, произхождаща от неотчетени суми по договор за поръчка за отдаване на жилище под наем, ведно с лихва за забава, считано от 30.03.2018г. до окончателното;, сумата от 402лв. /четиристотин и два лева/, представляваща неотчетени средства по договор за поръчка за заплащане на дължимите данъци и такси за апартамент в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 90,83лв ., представляваща неотчетени средства по договор за поръчка за погасяване на задълженията по Договор от 22.10.2008г. за предоставяне на ипотечен кредит от „ОББ“АД като остатък след извършеното на 10.07.2014г. предсрочното му погасяване, ведно с лихва за забава, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане; сумите от 10 000 и 4 000 щатски долара по договори за заем от м.02.2010г. м.03.2015, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018г. до окончателното им изплащане. Със същото решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от В. К. иск срещу Д. К. за заплащане на сума в размер над 5688,78лв. до 47187,48лв., представляваща неотчетени средства по договор за поръчка за погасяване на задълженията по Договор от 22.10.2008г. за предоставяне на ипотечен кредит от „ОББ“АД, ведно с лихва за забава, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и иска за заплащане на сума в размер над 3270лв. до 3415,47лв., представляваща неотчетени средства по договор за поръчка за отдаване под наем на апартамент №1 в [населено място], за периода от 01.09.2014г. до 31.05.2015г. като получен наем, ведно с лихва за забава, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане, за суматана 4612,64лв., представляваща неправомерно разпоредени във връзка с договор за поръчка средства на 05.08.2010г., за сумата от 400 щатски долара, равняващи се на 589,64лв., и на 21.05.2013г. за сумата от 2670 щатски долара, равняваща се на 4023лв., ведно с лихва за забава, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане. Установено е, че страните по делото са братя, като ищецът В. К. от м.юни 2004г. до м.октомври 2015г. работел като шофьор на товарен камион в САЩ и получавал добро възнаграждение, през 2008г. решил да си закупи жилище в [населено място] и закупил апартамент на 06.11.2008г. с ипотечен договор за кредит от „ОББ“АД в размер на 73 300 евро, относно изпълнението на който постигнали устна уговорка с брат си да му изпраща парични средства от САЩ по сметка на същия в „ОББ“АД, а той от тези средства да превежда ежемесечно на банката-кредитор погасителните вноски, както и да отдава жилището под наем и получените суми да служат за погасяване на кредита, като след неговото окончателно изплащане, включително и предсрочно, и след завръщането му от САЩ да му върне остатъка от сумите. Съдът е приел, че ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати: сумата от 47 187,48лв., представляваща остатъка от изпратените от него от САЩ по сметките на майка му и на ответника щатски долари след реално изплатените от ответника погасителни вноски в „ОББ“АД по договор за кредит от 22.10.2008г.; сумата от 4500лв., представляваща получен наем по сключен от ответника договор наем за закупеното от ищеца жилище в [населено място] за периода от 01.09.2014г. до 31.05.2015г.; сумата от 4703,47лв., представляваща разпоредените от ответника в негова полза от банковата му сметка в „ОББ“АД средства, преведени от САЩ от ищеца; сумата от 402лв., получена от ответника като остатък след заплащане на данъка за 2013г. и 2014г. за собствения на ищеца апартамент; сумата от 14000 щатски долара, дължима по договор за заем, сключен през м.февруари.2010г. за 10000 щатски долара и 4000 щатски долара на 06.03.2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.03.2018г. до окончателното им изплащане. Съдът, като е взел предвид писмените доказателства по делото и заключението на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, е приел че общо предоставената от ищеца на ответника сума за погасяване на кредита възлиза на 200 856,07лв. Приел е за установено, че изплатените от жалбоподателя- ответник по иска суми за погасяване на кредита са в размер общо на 195 167,29лв. И е налице разлика от 5688,78лв., която се дължи по отчетната сделка във връзка с изпълнението на възложената от ищеца на ответника поръчка. До този размер е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.284 ЗЗД, искът до пълния предявен размер от 47187,48лв като неоснователен е отхвърлил. Съдът е приел за устаноновено, че към датата на окончателното предсрочно погасяване на кредита – 10.07.2014г., по кредитната сметка да е бил налице остатък от 46,58 евро или 91,10лв., който е изтеглен от ответника. Съдът е счел, че след като сумата е изтеглена от банковата сметка по обслужване на кредита на ищеца, а не от личните сметки на ответника в същата банка, то по силата на мандатното правоотношение той е бил длъжен да отчете и предаде на ищеца останалата наличност по сметката след пълното погасяване на кредита. При това положение иска за посочената сума в предявения размер от 90,83лв. съдът е уважил. Прието е, че от ССчЕ и кореспондиращите й показания на свидетели се установява в апартамента на ищеца непосредствено след закупуването му да е живял ответника за една година, а впоследствие същия да е отдаван от ответника по поръчение на ищеца под наем през 2011г. и по приложения договор от 03.10.2012г., в съответствие с инвестиционното намерение на ищеца. С оглед на тези обстоятелства и при липса на опровергаващи ги други доказателства, полученият от ответника в периода 01.09.2014г.-31.05.2015г. наем е бил за жилището на ищеца, противно на възраженията му във въззивната жалба. Процесната претенция е за наема, получен през периода 01.09.2014г.-31.05.2015г., и като е отченето какви суми са останали у ответника след погасяване на кредита на 10.07.2014г., съдът е приел, че същите са в размер на 3270лв. Установено е, че сумата е постъпила по левовата сметка на ответника и е усвоена от него и тъй като тя е получена от него в изпълнение на възложената му от ищеца поръчка да отдаде апартамента му под наем за посочения период, същият дължи предаването й в изпълнение на отчетната сделка. Прието е, че до установения размер от 3270лв. искът е основателен и го е уважил, а за разликата над него до сума от 3415,47лв. е неоснователен и е отхвърлен. Съдът е установил от приложеното на лист 134 от делото нареждане разписка, че ответникът е изтеглил от евровата сметка сумата от 400 евро или 780лв. на дата 10.07.2014г. и на същата дата с приходна квитанция на лист 133 от делото са заплатени дължимите за апартамента на ищеца данък и ТБО за 2013г. и 2014г. в размер на общо 378лв., като на тази дата кредитът е бил изцяло предсрочно погасен. С оглед на тези обстоятелства, съдът е приел, че в изпълнение поръчката на ищеца ответникът е заплатил посочените данъци и такси за процесния апартамент с изтеглената сума, предоставена му за тази цел от него, но той не твърди нито ангажира доказателства да е отчел на ищеца остатъка от 402лв., поради което дължи посочената сума, която е присъдил. Установено е, че през м.февруари.2010г. ответникът поискал от ищеца заем в размер на 10000 щатски долара, за да извърши ремонт на жилището си, с уговорката да върне заетата дума в долари след връщането на ищеца от САЩ и тя му била преведена по сметка, по която постъпвали превежданите от ищеца от САЩ средства. а ответникът изтелил същата. Установено е, че на 06.03.2015г. ищецът е превел на ответника сумата от 4000 щатски долара, която е усвоена от последния на същата дата. При така установените обстоятелства и като е съобразил и събраните по делото гласни доказателства съдът е приел за установено, че между страните са възникнали заемни правоотношения за посочените суми, чието връщане се дължи от ответника и е уважил искове сс правно основание чл.240 ЗЗД за сумата общо от 14 000 долара. Съдът е признал за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска за сумата 4000 щатски долара, тъй като същият спор бил разрешен с влязло в сила решение. Съдът е констатирал, че предмет на приключилото на 20.12.2019г. с влязло в сила решение производство по образуваното между страните гр.дело №1549/2018г. по описа на Районен съд-Кърджали, е бил иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за сумата от 7019,72лв., представляваща неотчетени парични средства по договор за поръчка, с който ищецът възложил на ответника закупуването на автомобил за нуждите на баща им и за целта му изпратил от САЩ сумата от 4000 щатски долара. Съдът е установил, че се касае за две различни суми, макар и идентични по размер, които ищецът претендира на различно основание, едната като дадена на ответника за изпълнение на възложена му поръчка за закупуване на автомобил, а другата като дадена му в заем. При тези данни съдът е приел, че не е налице тъждество относно предмета на спора, за да се приеме, че той вече е разрешен с влязлото в сила решение по приключилото дело, поради което с предявения по настоящото дело иск не се цели пререшаването му по смисъла на чл.299, ал.1 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е недопустимо, тъй като липсва активна процесуална легитимация и правен интерес от предявения иск в частта за осъждане на Д. К. за заплащане на сума от 4000 щатски долара по договор за заем, тъй като има друго влязло в сила решение, с което този спор вече е решен. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно в частта относно осъждане за сумата 10 000 лева дължими по договор за заем, сумата 3270 по договор за поръчка за отдаване под наем на апартамент за периода 2014-2015г., за сумата 90,83лева произхождаща от невърнат остатък по сметка след погасяване на заем, за сумата 402лева остатък след заплатени данъци и такси и в частта за разноските за първа и втора инстанция. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на сочените от жалбоподателя основания. Решението не е недопустимо, тъй като по спора за заплащане на сума от 4000 щатски долара по договор за заем не е установено да имаа влязло в сила решение между същите страни. Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. На основание чл.78 ГПК жялбоподателят следва да заплати на остветника сумата 250 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът