Определение № 1928 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. Д. от [населено място] срещу определение № 149 от 19.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 42/2026 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9 от 14.11.2025 г. на съдия по вписванията при Хасковския районен съд за отказ за вписване на искова молба с вх. № 18131 от 10.10.2025 г. по гр. д. № 2528/2025 г. на Хасковския районен съд. Жалбоподателката счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Със заявление вх. № 6735 от 14.11.2025 г. жалбоподателката е сезирала съдията по вписванията при Хасковския районен съд с искане за вписване на искова молба с вх. № 18131 от 10.10.2025 г., по която е образувано гр. д. 2528/2025 г. по описа на Хасковския районен съд за делба на пет броя недвижими имоти. Към заявлението са приложени препис от исковата молба, скици и удостоверения за данъчни оценки на имотите, както и квитанция за платена държавна такса в размер на 10 лв. Представено е и разпореждане № 3266 от 18.10.2025 г. по горепосоченото дело, с което исковата молба е оставена без движение и на ищцата са дадени указания в едномесечен срок от съобщаването да отстрани констатираните нередовности, като впише исковата молба. С обжалваното определение съдията по вписванията е оставил искането без уважение, като е приел, че в представената искова молба не са индивидуализирани имотите, предмет на съдебния спор, съответно същата не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1, вр. с чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията /ПВ/. Посочил е също, че не е предоставен документ, от който да е видно, че е внесена държавната такса за образуване на делото пред Хасковския районен съд, както и още един екземпляр от исковата молба или препис от нея. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е изложил съображения, че не са налице изискванията, предвидени в чл. 12, ал. 1 ПВ за извършване на вписването, тъй като от заявителката е представен само един брой от исковата молба, с което не е изпълнено изискването за редовност съгласно чл. 570, ал. 1 ГПК. Съдът е посочил, че съгласно т. 1 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актовете относно недвижими имоти, като в хипотезата на нередовност на молбата за вписване, изразяваща се в непредставяне на преписи от акта за вписване и на пълномощно, делегиращо права на заявителя по подаване на заявлението, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а ПВ, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Изложени са съображения, че представената за вписване искова молба за делба на пет недвижими имота не отговаря и на изискванията, визирани в чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ, за посочване на граници на имотите. Посочването само на идентификаторите на имотите не е достатъчно за тяхната индивидуализация, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ПВ, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанието му се извършва съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР, а съгласно т. 4 от посочения законов текст следва да бъдат вписани и границите на поземления имот, чрез посочване на идентификаторите на съседните поземлени имоти. Съгласно т. 6 от посоченото тълкувателно решение проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ПВ, включва преценка дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Вписването на исковата молба може да бъде отказано, ако тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота. Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването, защото тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка. Тази хипотезата не е налице, доколкото вписването е в изпълнение указанията на съда, дадени на ищцата, а не по нареждане на съда, отправено към съдията по вписванията. В заключение е посочено, че в изпълнение на указанието на съда за вписване на исковата молба жалбоподателката има задължението да представи както исковата молба, подлежаща на вписване със съдържанието, изисквано от чл. 6 ПВ, така и доказателства за внесената държавна такса за образуване на делото, като неизпълнението на тези задължения обосновава извод за законосъобразност на обжалвания отказ и неоснователност на подадената срещу него жалба. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но конкретен въпрос не е формулиран. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес формулирането на правния въпрос е задължение на касатора, като този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни и конкретизира този въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане не са налице. Жалбоподателката не е формулирала никакъв правен въпрос, а вместо това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното определение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се изследва и наличието на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, във връзка с които в изложението липсва обосновка. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че обжалваното определение е постановено в съответствие с дадените в т. 6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, според които вписването на искова молба може да бъде отказано, ако същата не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота, което изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторката. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,